Имам ученик във втори клас. Полагам големи усилия да се преборя с агресията и с употребата на цинизми, но оставам безсилна. В училище се правят, че такива проблеми няма. Все повече ми узрява мисълта, да започна да "дежуря" всяко междучасие и да вадя детето си от тази среда, за да се справя.
Виж целия пост
Как се справяте с агресията и с цинизмите в училище?
- Публикувана: 6 март 2006, 00:36 ч.
- Последно мнение: 6 март 2006, 11:27 ч.
# 1
6 март 2006, 07:14 ч.
Говорим си. Той знае разни цинични думи, но знае и нашето отношение към употребата им и не ги употребява, поне пред нас. Надявам се, че не ги използва и когато не сме там. 
Няма смисъл да дежуриш, за да чуеш или видиш какво прави детето, когато е сред съучениците си. Цинизми винаги са се говорили, въпрос на възпитание е дали едно дете ще ги използва или не. В семейства, където никой не си позволява да"ръси" подобни думи и децата не си позволяват Те така се учат - с подражание.
Ще се справиш, ако си имате доверие, говорите за всичко.
Обясни му своето мнение по въпроса, а детето ще те разбере.
Виж целия пост
Няма смисъл да дежуриш, за да чуеш или видиш какво прави детето, когато е сред съучениците си. Цинизми винаги са се говорили, въпрос на възпитание е дали едно дете ще ги използва или не. В семейства, където никой не си позволява да"ръси" подобни думи и децата не си позволяват
Те така се учат - с подражание.Ще се справиш, ако си имате доверие, говорите за всичко.
Обясни му своето мнение по въпроса, а детето ще те разбере.
# 2
6 март 2006, 09:45 ч.
Децата ми са още малки, но грубостта се среща не само в училищата, а и в детските градини и по площадките. Направи ми впечетление как една спокойна и уверена майка се справи в подобна ситуация. Няколко шест - осем годишни деца си играеха заедно. Скараха се и едно дете, нарече друго / извинявам се за думата, но искам да онагледя/ "копеле". Обиденото момченце дотича до майка си и се оплака. Жената спокойно довърши репликата си към своя приятелка, спокойно се обърна и без грам притеснение попита сина си знае ли какво значи тази дума. Детето отговори с "не". Майката обясни, че това е дете, което няма родители/!/, и понеже момченцето си има родители, каква обида било това. Детето се успокой и играта продължи мирно и тихо.
Виж целия пост
# 3
6 март 2006, 11:27 ч.
Няма начин децата да не научат всякакви цинизми, въпросът е да им помогнем да разграничат местата, където е недопустимо да ги употребяват, от местата, където се смята за добър тон да употребяваш по-цветисти изрази, да им обясним, че те сами трябва да си изберат на кого искат да приличат и с какви хора да общуват. Забраните нямат особен ефект, но при всеки опит да се употребяват подобни думи, е добре категорично да се подчертава, че "в нашето семейство тези думи не са приети" и да се посочват подходящите синоними. Децата, а особено тийнейджърите, са склонни да "блестят" пред връстниците си с подобен език, но когато са наясно, че това е недопустимо извън тясната им компания, постепенно се освобождават от тази потребност.
Виж целия пост
Препоръчани теми