Синът ми е на 2 години. Още от малък го привикнахме да заспива сам на загасено осветление. Добре ама от няколко седмици насам взе да плаче, като го слагам вечер и ми казва - "Мамо, не гаси". Реших, че се глези, и го оставих да плаче, с надеждата, че ще се откаже от плача. Вместо това, с всеки изминал ден, той плаче още по-дълго и силно. Вчера и онзи ден влязох и легнах при него. Моментално спира да плаче и заспива. Та се чудя правилно ли постъпвам, защото така със сигурност много бързо ще привикне към моето присъствие и после ще се видим в чудо. Същото си мисля и ако оставям светната лампата. Да лягам ли при него или да го оставям да плаче? Това някакъв период ли е или наистина го е страх? Помагайте!
Виж целия пост
Страх от тъмното?
- Публикувана: 7 март 2006, 13:22 ч.
- Последно мнение: 8 март 2006, 14:44 ч.
# 1
7 март 2006, 13:46 ч.
Явно детето е изплашено от нещо. В никакъв случай не го оставяй - не се притеснявай, че ще свикне така. Като се почувства спокоен, сам ще ти каже. Опитай да поговориш с него /знам, че е трудон/ и да разбереш какво го е изплашило.
Но не го оставяй сам в никакъв случай - той разчита на твоята подкрепа и опора.
Виж целия пост
Но не го оставяй сам в никакъв случай - той разчита на твоята подкрепа и опора.
# 2
7 март 2006, 13:52 ч.
Знам че при повечето деца има такъв период 2-3г,когато страховете се проявяват наи-силно ,трябва да бъдеш до него докато го преодолее.
Виж целия пост
# 3
8 март 2006, 10:24 ч.
и моят съвет е, не го оставяй сам.........Представи си какъв шок изживява детето........нещо е уплашено........а мама я няма, лампата не свети............Децата когато са малки имат нужда от нашето внимание и закрила..........и тогава трябва най-интензивно да я получават..........а после когато са готови те се учат на самостоятелност и самосъхранение.Тогава пък идва момента, когато ние родителите се чувстваме ненужни и пр, ревнуваме.Но това е друга тема!!!
Не се притеснявай - гушкайте се сега, че после..........няма много гушкане, особено при момченцата!!!
А това за по строгото възпитание........че се лигавело, как щяло да свикнело......и колко лошо било.......хич не слушай такива приказки от разни странични хора.......Майката знае кое е най-добро за детето си.........и тя има инстинкти как да действа в каквато и да е ситуация.......слушай сърцето си!!!
Виж целия пост
Не се притеснявай - гушкайте се сега, че после..........няма много гушкане, особено при момченцата!!!
А това за по строгото възпитание........че се лигавело, как щяло да свикнело......и колко лошо било.......хич не слушай такива приказки от разни странични хора.......Майката знае кое е най-добро за детето си.........и тя има инстинкти как да действа в каквато и да е ситуация.......слушай сърцето си!!!
# 4
8 март 2006, 10:49 ч.
В никакъв случай не го оставяй на тъмно сам щом се страхува. Оставяй му нощна лампа с притъмнена светлина. Или стой при него докато заспи.
Виж целия пост
# 5
8 март 2006, 11:55 ч.
Изобщо не виждам за какво се колебаеш толкова. Нали не искаш детето ти да се изправи само пред страха си колкото и ирационален да ти се вижда той.
Виж целия пост
# 6
8 март 2006, 12:06 ч.
И ние имаме същият проблем в къщи, а нащият батко все пак е на 6г.Но това започна при нас по-късно,някъде около 3-4 г.Много сме говорили с него,че няма страшно, оставала съм го да плаче няколко пъти, но няма ефект и смисъл.И аз мислях,че е глезотия,но явно детето не се чъвства конфортно на тъмно. После оставях вратат открехната и светвах в коридора, сега от както сложих и малката да спи в детската стая имам оправдание да е тъмно заради бебето и той някакси го преудоля, само от време на време примрънка, но като му кажа "не може" се съгласява.Измисли някакъв варянт, нощна лампа, балконска лампа,нещо такова докато го преудолее.
Виж целия пост
# 7
8 март 2006, 12:29 ч.
Да дам отчет.
Вчера оставих да свети навън (живеем в къща с двор), та в стаята му беше що-годе светло, а и от снега навън допълнително влизаше светлина. Но ефект нямаше. Плака много. Има обаче една подробност, която не знаех. На обед - баба му легнала да спи с него, в неговата стая. Явно така е правела и друг път, та той е свикнал да заспива с човек до себе си, което аз категорично отричам. Да, ама сега как до го отвикна. Вчера отстоях позициите си и не влязох, защото наистина мисля, че просто иска някой да спи при него, а не, че го е страх. Резултатът беше много плач. Какво да правя? Да опитам ли няколко дена да го оставям да плаче, за да видя дали ще спре, или да лягам при него. Честно казано, не знам. Досега никога не съм го приспивала. Слагам го в леглото и излизам. Той си заспива и край. А сега?
Виж целия пост
Вчера оставих да свети навън (живеем в къща с двор), та в стаята му беше що-годе светло, а и от снега навън допълнително влизаше светлина. Но ефект нямаше. Плака много. Има обаче една подробност, която не знаех. На обед - баба му легнала да спи с него, в неговата стая. Явно така е правела и друг път, та той е свикнал да заспива с човек до себе си, което аз категорично отричам. Да, ама сега как до го отвикна. Вчера отстоях позициите си и не влязох, защото наистина мисля, че просто иска някой да спи при него, а не, че го е страх. Резултатът беше много плач. Какво да правя? Да опитам ли няколко дена да го оставям да плаче, за да видя дали ще спре, или да лягам при него. Честно казано, не знам. Досега никога не съм го приспивала. Слагам го в леглото и излизам. Той си заспива и край. А сега?
# 8
8 март 2006, 14:34 ч.
Ами не го оставяй да плаЧе ( аз не бих). Лягай при него, но запоЧни да разреждаШ. Измисляй някакво "неЩо", което трябва да свърШиШ и му обеЩай, Че Ще отидеШ при него като си готова. И наистина отивай, постепенно увелиЧавай времето, за което отиваШ да се гуШнете. Един ден той просто Ще си заспи докато те Чака 
Казвай му да си затвори оЧиЧките и да те Чака И остави врата отворена, та да може да "проверява", Че си заета...Аз оставях съЩо и запалена ноЩна лампа в стаята му...И винаги си имаме 10 минути за приказка, мисля си, Че така просто се пренася в приказни мисли и е по лесно да се унесе...
Но ако баба заспива при него, това "свикване" Ще се протоЧи. "Стягай редиците" в къЩи...и така. Успех
Виж целия пост
Казвай му да си затвори оЧиЧките и да те Чака И остави врата отворена, та да може да "проверява", Че си заета...Аз оставях съЩо и запалена ноЩна лампа в стаята му...И винаги си имаме 10 минути за приказка, мисля си, Че така просто се пренася в приказни мисли и е по лесно да се унесе...Но ако баба заспива при него, това "свикване" Ще се протоЧи. "Стягай редиците" в къЩи...и така. Успех
# 9
8 март 2006, 14:44 ч.
Благодаря ти mama B. Още днес ще те послушам и ще го гушкам, като после ще започна постепенно да го отвиквам. Просто не ми се иска да изживея още веднъж вчерашната вечер, когато Стефчо ме викаше и питаше къде съм.
Виж целия пост
Препоръчани теми