ОТБИВАНЕ - 2

Още доста преди годинката бебетата вече нямат нужда от нощно ядене и при кърмените бебета това се превръща в навик за успокоение. Лошото, като пораснат е, че започват да разбират и да си искат настоятелно, и вече залъгването е доста по-трудно. Това го забелязах при мои познати майки, които кърмят по-големи дечица. Затова за себе си реших, че няма да продължавам с кърменето, защото в една възраст вече е трудно майката да отбие по собствена инициатива и в повечето случаи се чака детето само да се отбие. Освен това исках да се наспя най-накрая и отбих малката след като навърши годинка. Браво на вас, които кърмите толкова време. Аз нямах нерви за повече кърмене и слава Богу успях почти без драми да отбия.

Мдам, споделям напълно. Колкото са по-големи и повече разбират толкова по-трудно е.

E, не е така
Колкото повече растат, толкова повече им отслабва интереса към кърменето. Илюзията за обратното се създава, защото 2г е биологично нормална въраст за  кърмене, но обществено не е много приемлива и майката може да поиска да отбие детето в момент, когато то не е съгласно. Тогава е трудно. Но определено с времето интересът на децата намалява и започват да не се сещат въобще.
Има много майки, които кърмят, докато детето само се отбие и макар това да става на по-късна от обществено приемливата възраст, все пак става. Не продължават да сучат до пубертета. Всъщност до 2г се отбиват 90% от децата, а до 3г - 99.9%. За някои хора 3г е шокиращо много, но чисто биологично горе-долу до тогава е предвидено да се случва.

И мен така ми обясняваха всички, ама реално друго се получи. Едно определено дребосче беше кърмено до годинка и месец, но нощните (няколко!) хранения останаха дооооста време след това. А не е като да не пробвах премахването им :/

Иначе за отбиването - в началото бях на принципа "не отказвам, не предлагам", и вървеше много добре първата седмица. Но след това обстоятелствата се промениха, и трябваше да отрежа кърменето много бързо. Убедена съм обаче, че метода щеше да си свърши работата за може би месец, толкова голяма разлика имаше само за едната седмица.

Отново да се съглася с Юна. Дори СЗО препоръчва кърмене, поне до 2г, а идеално - до 3. Аз отбих на 1г и 7м, но замених с АМ.

В същото време обаче, нощните кърмения са напълно излишни за едно дете след 5-6 месеца. То няма нужда да суче, пие АМ или вода посред нощ, а просто е свикнало така да заспива - създадена му е асоциация за сън. И всеки път като се събуди през нощта, има нужда да пресъздаде същите условия, за да заспи отново. Два-три дена да не му се дава и започва да спи без проблем по 11-12 часа...

Като цяло не споря. Вероятно повечето деца са така.

Първото ми дете още след първия месец спря да се буди нощем, макар че аз винаги откликвах. Не съм предлагала вода или да се "нареве". Първо спеше по 6 часа, после по 9 и към 10-месечна вече спеше по 12 часов непробуден сън.
Второто ми дете се будеше през два часа, а понякога и на всеки час, цели две години. Много пъти не съм издържала и съм пробвала да отказвам. Еми не ставаше. Наясно съм, че може да е било заради навик, но имаме десетки нощи само с три часа сън, защото ако не ѝ дам да суче и да я приспя обратно, просто не заспива повече.  И не помага да е изтощена и сънлива. Може да е 1 или 4 през нощта, няма сънливост това дете. Или пищи и реве така, че съседите да звъннат на социалните или просто става да си играе. Но повече първото.
И като стана на 2г просто спря да се буди.

Та мисълта ми е, че понякога просто не можеш да се наложиш или поне цената е много висока и не си струва. Съгласна съм, че от един момент нататък се будят по навик, но хубавото е, че и това се израства и както казваше една блогърка, като идеш на площадката и видиш децата, които играят там на 5-6 години, не можеш да кажеш кой до кога и дали е кърмен и как е заспивал като бебе. Всичко минава и заминава. Трудно е само докато трае.

А пробва ли просто да спиш в друга стая? Защото аз така направих, ако съм в стаята и на мен не ми минаваше номерът, но ако ида в другата на него не му стигаше акълът, а и беше малък да тръгне да ме търси и баща му го укротяваше много бързо. може просто да съм имала късмет, де, но факт, че в момента, в който наистина реших отбих много бързо, въпреки че беше уж пристрастено кърмаче преди това. Но беше на година и 3 месеца, абсолютно съм убедена, че и възрастта помогна, ако беше по-голям тази тактика просто нямаше да проработи.
Сериозно ли СЗО препоръчва кърмене до 3 години? За кърменето съм, но това ми звучи силно прекалено.

Кърмените деца се будят по навик през нощта, успокояват се и заспиват отново. Всички майки, с които съм говорила, след като са отбили, детето им е спряло да се буди нощем, вкл. и моето(сега се буди понякога, пие вода и пак заспива). Това означава, че те реално нямат нужда от ядене през нощта. Тази нужда отпада още на няколкомесечна възраст.

За общественото мнение изобщо не говорете. Кърмих 1 година и на 80% от хората около мен дори това им се струва много, камо ли кърмене до 2-3 годишна възраст. И какво от това? На вас пука ли ви? Аз не съм отбила заради общественото мнение, а заради това, че исках да се наспя. Малката беше захранена с всичко, ядеше си и млечни продукти и това беше правилният момент за мен. Смятам, че е важно и майката как се чувства и дали е отпочинала. Колкото по-добре е майката, толкова по-добре е и детето. Излишно е майки, които кърмят до 2-3 години, да насаждат угризения у другите, че трябва да се кърми дълго. Ами тези, които кърмят по 1-2 месеца да се гръмнат ли? Лично за мен до 1 година е напълно достатъчно да се кърми, защото е осъществен прехода към общата храна, създадена е стабилна емоционална връзка с детето и т.н. Но това е правилно лично за мен и нито бих съдила майките, които кърмят по-малко, нито тези, които кърмят повече. Така че и вие не започвайте да обяснявате до колко години трябва да се кърмят децата.

Аз не съм прочела тук, в тази тема, някой да казва до колко трябва да се кърми. Има препоръки, които не съм ги измислила аз и може всеки да се запознае с доводите за тези препоръки. Те са обществено-достъпни. Аз лично не съм ги следвала, но съм заместила кърмата с АМ.

Колкото до нощното кърмене - не е нужно да се отбива напълно, само за да махнеш нощното кърмене. Както казах, аз на 9 месеца спрях да кърмя през нощта, а напълно я отбих чак на 1г и 7м.

Аз пък щом спрях нощните лактацията намаля толкова драстично, че чак се изумих. Още 2 месеца максимум успях да избутам, и то накрая съм убедена, че сучеше точно за успокоение, не че пускаше нещо. Спрях от раз без грам дискомфорт, при положение, че в началото стигнах до мастит и абсцес, т.е. силно склонна съм към запушване. Но явно накрая положението беше тотално пресъхнало от само себе си.

Да, може да се случи при някои жени да спре лактацията, но обикновено децата си компенсират нощните сучения през деня. При нас стана така, макар че и аз имах страх да не спре кърмата. А да те попитам, след отбиване на нощното, продължи ли да даваш на поискване през деня?

Не, то аз махнах нощното с идеята да отбивам постепенно, така че и кърменето на поискване ограничавах, но той не е и страдал особено. Точно затова си мисля, че уцелих момента, на тая възраст децата откриват много нови неща, ангажират си вниманието с нови емоции и някак лесно се получава всичко. Кърмехме се само сутрин, вечер преди заспиване и за приспиване през деня, но понеже често бяхме навън и заспиваше в количката това първо отпадна. После махнах и сутрешното, накрая остана само вечерното, което си беше точно дъвкане на сухо накрая.

Всичко съм пробвала. В началото тя си спеше отделно, но на всяко събуждане трябваше да ставам, това ме разсънваше зверски. После като я приспя, не успявах от първия път да я оставя в леглото, събуждаше се и хайде от начало. И така през два часа, а през деня не можех да си наваксам със сън, защото спеше по 20 минути.
Единственият момент от денонощието, в който спеше по-продължително и без прекъсване, беше когато трябваше да ставам да водя каката на училище, така че не можех да се възползвам. След 11 месеца безсънен ад, я взех при мен в леглото, започнах да я кърмя в просъница и вече успявах да поспя по-добре.
Не знам другите как успяват да пробутат таткото или някоя баба да приспива или успокоява детето, но при нас това е невъзможно. Тя освен, че реве с всички сили, ако усети, че отива някой друг, който не съм аз, съвсем подивява и започва да се бори с него като дива котка. Същото става и ако откажа кърмене, а пробвам да я успокоя с песнички и люшкане. Ще ме издере и изпохапе.
Опитвала съм се да не ставам, като се разплаче. Издържала съм доста дълго с надеждата да се успокои сама. Веднъж тя си загуби гласа от врещене, а аз се разплаках, защото не издържах психически да слушам толкова страшни и покъртителни писъци. Беше много зловещо. Тогава разбрах, че не съм готова да я отбивам и че каквато и да е причината за продължаващото нощно кърмене, явно е твърде важно за нея, иначе не би се борила за него така, все едно див звяр се бори за живота си.

И един ден просто спря да се буди. Ей така от раз. Не съм я отбивала, не знам какво се случи. Изведнъж започна да спи по-дълбоко, вече не я събужда звукът от стъки на пръсти в другата стая, както беше до скоро. Вече даже можем и да си говорим (в другата стая разбира се, но преди това беше немислимо) и пак не се буди.
Днес станах в 7 наспана, свърших си много работа, а тя спа до 10 без нито едно събуждане през нощта.

Нито съм искала, нито съм мислила, че ще кърмя толкова дълго, още по-малко целя да вменявам вина на някого. Даже завиждам на майките, които са успели да отбият по-рано. Но като съм се хванала на хорото, ще го играя до край. Той вече се вижда и без това. Най-трудното мина.

Успех на всички с отбиването.

Здравейте! Записвам се, за да следя. Отбивам от месец не по собствено желание, не бях готова. Предполагам, че това направи нещата по-драматични от нормалното. Сега вече съм ок с обстоятелствата, мога да продължа да кърмя, мога и да се опитам да отбия до край (вече сме само на едно вечерно кърмене за приспиване и едно среднощно). Само трябва да реша какво искам. Моята е малко като във вица, дето курменето липсва на кърмачката.... ))