Вероятно всеки път, когато нова дума влезе в българския език, първоначално се възприема като опит за оригиналничене. След това всички свикват, и даже използват въпросните, вече стари нови думи, докато саркастично коментират новите нови думи, които другите използват. "Оригиналничене" не е българска дума. 
Тая дискусия за "навлизане" и "нова дума в българския" вече я водихме веднъж, така че няма да се повтарям, но честно казано, настръхнах от това, че говоренето на роден език, или, хайде да не изискваме чак роден, че е труден, чистото говорене на един език, може да се приема като оригиналничене.
Ама евриуан да си токва, както си уантва, нали се ъндърстендваме, уот да се ферваме на интересни и да страйвваме да говорим добре, нали ню думи ентърват на общо основание, аман от превземки и назадничавост, които стопират праудния прогрес.
П.П. Нейкид и нюд едно време се казваха телесни цветове.
