Проблем с детската градина.

Здравейте,
От писмото Ви разбирам, че дъщеря Ви изпробва различни стратегии за да „пропусне“ или намали времето за престой в детската градина. Това ме навежда на мисълта, че отглеждате мислещо и изобретателно дете .
До сега в практиката си не съм срещала родител, който да се чувства чудесно, след като е приложил шамарите, като възпитателно средство. Както и не съм срещала родител, който да не е прибягвал до тях. Лошото е, че те  идентифицират безпогрешно безсилието и гнева на възрастните. Това, както и сама пишете, не е трайно решение на проблема, а води до неговата ескалация. 
Явно нито вие, нито детето  се чувствувате спокойни преди тръгване на детска градина.  Завърта един порочен кръг на взаимно изнервяне, което води до още по-голямо изнервяне на следващия работен ден.
Друго, което със сигурност знам е, че всяко поведение,  си има причина. От писмото ви не става ясно, кои са причините дъщеря ви да не иска да посещава яслата и детската градина. Какво казват учителките и? Питали ли сте самата нея? Ако попитате детето, от отговорите му може да не ви станете съвсем на ясно, но ще имате „материал за размисъл“, някакви следи на къде да се насочат усилията Ви.  Освен това мнението на детето ще е зачетено, ще му стане ясно, че вие се интересувате от неговите проблеми и се опитвате да ги разрешите. От там вероятно ще и се повиши самочувствието и увереността, че може да Ви се доверява, че заедно може да се  справите с различни ситуации. 
Ако знаем причините за нежеланието да се ходи на детска градина, ще можем да ги обсъдим и да Ви дам по-конкретни препоръки. Смятам също, че яснотата за причините ще намали и общата семейна тревожност рано сутрин, преди тръгването за детска градина.
Даниела Тахирова/психотерапевт/

Добро утро и благодаря за отговора.
Наистина шамарите не помагат. Аз това го знам и много съжалих, че в момент на слабост се поддадох. Може би това задълбочи повече проблема, отколкото да го реши. Надявам се, че ще можем заедно с нея да преодолеем тази моя грешка.
Иначе аз си преразгледах поведението спрямо нея. Вечер преди лягане гледам да съм по-търпелива, сутрин да обяснявам повече и да оставям достатъчно време за подготовка. Това даде положителен резултат вече тази сутрин. Влезе с усмивка в градината.
Също така на един календар започнахме да задраскваме дните, които са минали и така вижда колко се приближаваме до почивката. За сега смятам, че е добър метод.
Говорих и с двете госпожи. Те ми обясниха, че според тях една част от проблема идва от това, че е малко нерешителна. Не иска да оцветява, защото се притеснява да не сгреши. Което може би е вярно, защото до скоро не искаше да се храни сама, че храната цапала. Говорих и с лелята, относно храненето. Тя ми обеща да не я насилва да яде, а да я оставят сама да реши да се храни или не. Общо взето това май са реалните проблеми, които срещнах.
За нежеланието да ходи на ясла и градина - може би тя свикна докато беше с мен и после с гледачката да има персонално внимание само върху нея. Другото което е, че не обича шума и хаоса, а в яслите и градините няма как да няма и от двете по много. Обича всичко да й е подредено и чисто. Не обича непознатите неща, хора и ситуации. С нея може да се говори като с възрастен. Винаги съм обяснявала какво ще правим, какво следва и т.н., за да е по-спокойна.

Нея съм я питала защо не иска да ходи. Казва не искам, искам с теб в къщи. Разиграваме ситуации, влизаме в роли, аз на дете, тя на госпожа и обратно. Не намирам нищо притеснително в поведението й. Обича да играем на детска градина и постоянно ми говори за приятелчетата си от там.
Трудно се отделя обаче от мен, може би защото нямаме баби на близо и до сега почти никъде не е ходила сама без мен или баща си.

Общо взето за това се сещам.
Благодаря Ви отново.
Хубав ден.

[pre]Аз също благодаря за  отделеното време и отговора, като това не е празна учтивост.
Рядко родители дават обратна връзка как се случват нещата. Винаги се радвам да срещна хора, които се замислят, опитват се да приложат написаното и правят корекции в поведението си  спрямо детето. По този начин се ражда дълбочинното общуване и взаимодействие в семейството.
От това, което пишете, детето явно има нужда от малко работа за повишаване на самочувствието и самооценката. Хубаво е да поставяте пред нея  малки задачи, с които да се справя сама. След успех е важно  шумно да одобрявате и хвалите. Работа с детски терапевт би помогнала детето да открие силните и слабите си страни, да стане по-уверено в показването на силните , по-успешно да се справя в "нови" ситуации.
Даниела Тахирова /психотерапевт/[/pre]

[/b]

Това и аз започвам да го забелязвам. Едната вечер с нея оцветявахме в къщи и аз я похвалих, за това, че се справя добре и че не се отказа толкова бързо като друг път. Това веднага даде резултат в детската градина. Два дни вече рисунките й имат някаква форма, а не само надраскани чертички. Вчера имах нарисуван снежен човек, което за нея си е постижение.

А сега ако може да попитам за детски терапевт в Русе или Варна и ако може да ми препоръчате някого, ще съм много благодарна.

Хубав ден Ви пожелавам и благодаря за отделеното внимание.

Здравейте,
За съжаление, можем да препоръчаме терапевт само в Русе: Диана Беджева 0888 73 08 01
Желая усмихната седмица.
Даниела Тахирова /психотерапевт/

Благодаря много. На мен Русе ми е по-удобно по принцип. Със сигурност ще се обадя след като оздравея.

Успешна седмица.