И ние от понеделник тръгваме на градина...

 

Всяко начало е трудно! Времето лекува!

Все пак малката ти хубавица ще е сред връстници,  ще рисува за мама картинки 

Бъди силна !

не се притеснявай zа Джулката  четох в Нашите деца, че майките по трудно приемат градината от дечицата...пък като се приберете и двете какво гушкане ще падне...гушки сега и на двете ви от нас...и се усмихни

и иzобщо не си офца ....няма да говориш така zа дружката ми, чееее...

Ех, знам те как се 4увстваш, ама няма на4ин... Децата ни растат и е по-добре да се развиват самостоятелно. Така е най-добре за тях и нас.
И все пак - нормално е да тъжим. Аз що рев изревах преди няколко седмици ... ама само аз, де:) Юнака е щастлив и доволен от ден първи и не ще да си ходи, даже, като ида да го взимам.

знам как се чувстваш, но не се шашкай. приеми го като нещо нормално, което се случва по-рано от предвиденото. малката джулка ще се чувства чудесно при себеподобните си, бъди сигурна
а и щом си е контактно детето, още повече няма за какво да се притесняваш
ще ти носи рисунки, ще ти пее яслени песнички, ще грейне.
представи си картинката :джулия улисана в игри, бъбрива, весела

горе главата, мамче!

и аз утре отивам да записвам моника за септември, на есен с песен. вашата поне ще й е по-лесно заради езика, а моята само знае "hola" и пее една "купеанос фелиз"
сестра й я научила да отговаря как се казва на испански и на колко е години. с това й се изчерпва репертоара

Миленка, горе главата, ще се справите и двете! 
Имам чувството, че като дойде и нашето време ще напиша абсолютно същия пост като теб  Но..уви, децата растат, имат нужда и от други контакти. 

моето слънчице тръгна тази седмица на градина т.е от понеделник беше първия ден,да си кажа първият ден беше ужасен идешеми да скоча на директорката да я разхвърля,но....
втория ден беше по-добре,но дедето си е отстанало с първо лошо впечатление и поревахме малко,надявам се като свикне с децата да  е по-лесно

Миленка, и аз се чувствах по същия начин - Вики вече втора седмица е на ясла и да ти кажа, дечицата най-добре се чувстват сред дечица.
И аз си плаках (малко де ) но като го видя или ми кажат, че си е играл, хапвал и т.н. се успокоявам.Ние не можем да ги занимаваме пълноценно - поне аз не можех

Днес го оставих с усмивка  въпреки, че му говорят на френски, той се справя добре, а и Джулинката знае езика и за това ще е по-приспособена.

Знам, че сърцето ти е свито, но се свиква
Късмет и целувки от нас

Не се притеснявай толкова ,със сигурност Ще й е добре сред децата. ОЩе пове4е,4е детето ти има желание да е на градина,както казваш.

Миленче разбирам те много добре,защото самата аз съм го преживяла. Искам само да те успокоя с това, че Джулия е вече голяма и градината ще и се отрази много добре и ще и хареса. Аз трябваше да дам Оли на ясла, когато беше на 11 месеца! Сърцето ми се късаше, нямах капка спокойствие и всяка минута се молех всичко да е наред. Тя никога не е плакала, но аз постоянно се притеснявах дали я гледат добре, дали я следят какво прави, дали ще я видят ако пъхне нещо в устата си тн. Веднъж, когато ходих да я вземам(беше на годинка и 2 месеца), бяха изкарали децата на вън да играят. Видях, че Оливия дъвче нещо. Бутам пръста в устата и и с ужас установявам,ч е дъвче камък! Ей какъв скандал дигнах! И колко мъчно и криво ми беше, че трябва да оставя малкото ми бебе в чужди ръце. Но така е в Дания- майчинството е 11 месеца и после човек се връща на работа. А аз нямам свекърва, която да ми я гледа всеки ден. И най- гадното беше, че работата ми се намираше на 2 часа път с автобус и влак от яслата на Оли. Просто това беше един от най-кошмарните периоди в живота ми.
Сега вече е по -добре. Градината на Оли е залепена за работата ми- отнема ми 30 секунди да прескоча до градината. А Оливия е много доволна. Дори като ще ходя да я вземам се дърпа и реве- не ще да си ходим. Харесва другарчетата си и си има и приятелки вече. Май и приятел, защото постоянно ми говори за Филип  
Няма за какво да се тревожиш- мисля че му е време на детенце да се събира с връстничета. Ще си намери и тя приятелки и ще видиш колко ще е доволна.
Успех и споко!
После да кажеш как е било.
 

ехееееееее, като си спомня преди месец как се жалвах и аз тук ,че Стела толкова малка тръгва на градина......а сега, купон-плямпа и на бг и на английски и се забавлява чудесно там с многото си приятелчета!!! Даже бяхме на рожден ден

Миленка, горе главата, бе момиче!
Децата понасят много по- лесно от нас разделите и много по- лесно приемат новите неща, много по- бързо свикват с всичко. Така че повярвай на детето си. Джулия ще се справи, пък е и за нейно добро.

Макдирокче, дишай дьлбоко и се опитай да не се натьжаваш много, защото както момичетата са ти писали - и това ще отмине. Наистина е по добре за Джулката да се развива сред дечицата .Около нас имаме няколко детски градини, но срещу нас има една, която мога да наблюдавам всеки пьк като погледна през прозореца. Та мога да видя усмихнатите и горди родители, които взимат децата си в края на деня и как децата се радват като ги видят и им разказват как е минал денят и подскачат около тях .Доколкото знам майчинството в Холандия е 4 месеца, като майката избира колко преди и колко след това (след раждането да вземе), но това е само, така, че 11те месеца в Дания са си супер предимство
Кьсмет и избьрсвай сьлзите, пьк после драсни няколко реда да кажеш как е госпожицата, като трьгнете на това мероприятие

Я в Холандия всички ли майки задължително ходят на работа или могат и да си седят в къщи и мъжете им да ги издържат? Защото в Дания това е невъзможно- просто не може да се живее с една заплата. Е разбира се освен ако мъжът ти не е директор някъде. Но моят не е. И все пак се радвам, че майчинството тук е 11 месеца.