Къде се запознахте с партньора си?

  • 53 594
  • 199
# 180
В бързия влак София-Пловдив.
Жестоко Simple Smile)))))

Тази тема ме усмихва и ме кара да си мисля, че всичко в живота е въпрос на късмет и намигване от съдбата. Майка ми винаги ми повтаря "Вярай в късмета си" и е права.  Simple Smile
Абсолютно. А след това го отсвирих за повече от година и точно в много интересен и подходящ момент той ми се обади пак. Имаше и други знаци от съдбата.

Но иначе него ден се чудех влак или автобус да взема и взех влак.
Виж целия пост
# 181
Ох, много хубава тема и страхотни истории! Особено тези със счупеното ребро и колоните 😃
Виж целия пост
# 182
По работа се запознахме. Гримьорката с която работя се разболя и ми изпрати своя заместничка. Бях я чул по телефона и знаех единствено, че има ужасно секси глас. Дойде денят за снимки, запознахме се лице в лице и аз вече бях лапнал. След 12 часа снимки й казах, че я харесвам и я попитах дали би излязла с мен за да разберем дали и тя ме харесва. Тя отговори "Добре, ама аз си имам гадже". Казах й "Ами направи нещо, разкарай го". Тя каза "Окей, ще помисля". И след два дни отидохме на вечеря заедно. След още няколко дни й казах "Искам те в моя живот" и сега сме заедно.
Виж целия пост
# 183
Отидохме да играят билярд (защото аз не мога особено) в Емоушън аз, една приятелка и нейното гадже. А там чакахме един негов колега от работата, в който бях влюбена и си имахме закачка. Той беше от лошите момчета и не му дремеше особено обаче. Поцелувахме се, поиграхме дартс и си тръгна. Междувременно към нас се бяха присъединили приятели на гаджето на моята приятелка. И към края на вечерта единият искаше да ме закара до нас, аз се бях поопиянила от мъка. В колата помня само една от темите, за които говорехме - класическа музика. Втората ни непланирана среща беше в Борисова градина като празнувахме пак на моята приятелка на гаджето рождения ден. Той мина случайно и се присъедини. Ама аз бях в брутално и черно настроение за хумор. И пак чаках онзи с мотора, та не го отразих. Тоест видях, че не харесва брутални вицове и се амбицирах още повече Joy Третата ни среща беше в Терминал 1, когато той беше мат и ни вдигаше във въздуха с едно друго момиче. Нея я изтърва и падна без видими последствия. А мен не спря да гуши и вдига, супер досаден. Още тогава ми каза, че ще се ожени за мен. Как ли пък не! След това ми беше изнамерил телефона и с малко надъхване от моята приятелка колко е умен и свестен, настъпи първата ни официална среща, когато ми подари два диска с класическа музика, записани специално за мен Simple Smile  24 месеца по-късно на същата дата тази година се оженихме. А в понеделник става една година от предложението му за брак Heart Eyes
Виж целия пост
# 184
Ние се запознахме в сайт за запознанства. Love Letter Още в същия ден на i-запознанството си, се престраших и му дадох телефона си. На 10тия ден получих букет червени рози в офиса. След още 10 дни заминах да се срещнем в Стара Загора. И оттогава сме заедно - вече цели 3 години (а от 1 година сме семейство). Heart
Виж целия пост
# 185
В университета-класика.  GrinningУчихме една и съща специалност.Интересното беше,че като го видях колко е нахален-все задаваше въпроси в час,все си казваше мнението, тогава още говореше на меко, и си казах"ето това е мъжа, който никога няма да харесам".Е да ама....ей го на от 2 години сме женени и имаме 6 м.бебе Mr. Green
Виж целия пост
# 186
В една игра, а той на другия край на света...
Ама с търпение и желание всичко става, ето вече е при мен, и сме семейство и чакаме бебе номер 1.
Нещата ги поднася съдбата, ама понякога трябва да се бориш със зъби и нокти да й "помогнеш". Успех, дами!
Виж целия пост
# 187
Беше съпруг на моята шефка - ментор и приятелка, която безкрайно обичах. Бяха идеалното семейство, разкошна двойка. После тя почина от рак, той беше смазан. Няколко години по-късно го поканих на обяд, само от приятелски чувства. Искрата пламна и е силна, ярка и се превърна в любов. Заедно сме от няколко месеца, но платонично. Не искам да прибързвам и да разваля всичко. Имаме време. Той е прекрасен, познавам го много добре от над десет години. Не е свалка за една нощ, не е краткосрочна "любов". Истинско е, а той казва, че съм го върнала към живота и че лети от щастие - и аз го виждам. Щастливи сме.
Виж целия пост
# 188
С приятели отидохме на заведение. Някой реши да звънне на момче от квартала, където беше заведението. Появи се, запознахме се и си говорихме най-приятелски. След 4 месеца отново се засякохме в друго заведение. Разменихме си телефоните. След 2 седмици той ми звънна да ме попита нещо за едно момиче от компанията и така започнахме да си говорим всяка вечер и постепенно и двамата хлътнахме.
Виж целия пост
# 189
Оох в училище и 7 години по-късно още сме заедно!! Всъщност всичко стана на една вила, на която той беше с негови приятели и аз отидох с един мой приятел. Беше октомври и имаше сняг. Разбира се, решихме да се замерваме със снежни топки, като той много се прицелваше в мен и аз в него. Но без да искам взех парче лед, което много ми приличаше на сняг, и го метнх по него. Тогава цитирам него: "Уцели ме в главата с парче лед и тогава разбрах, че искам да бъда с нея". Охх много ми е романтичен той Simple Smile) Purple HeartPurple HeartPurple Heart
Виж целия пост
# 190
В университета. Но първите пъти, честно казано, не се запознахме пряко. Знаехме се като муцуни, но дотам, бяхме обща компания. И просто един път, една сутрин, бяхме дошли преди останалите колеги, понеделник. Тогава реших, че е време официално да се запознаем и му подадох ръка. Но нататък, по мъжки той направи останалите крачки Heart
Виж целия пост
# 191
Като студенти, беше съквартирант на тогавашният ми приятел  Mr. Green
Виж целия пост
# 192
Когато бяхме ученици в 1 клас се видяхме за пръв път. Винаги съм се усещала някак си свързана с това момче и изобщо не съм си давала сметка защо.На 14 години той накара общ приятел да ни запознае,след което не сме се виждали през лятото.В 8 клас и двамата като поотраснали започнахме да излизаме.Той беше първата целувка в живота ми. Но той като тийнейджър с бушуващи хормони не искаше връзка. Та мина се време,аз имах момче,с което бях 4 години, но човекът беше крайно неподходящ за мен. На доста пъти сме се срещали с мъжът ми и някак си това ми е вдъхвало кураж и щастие и просто съм си знаела че аз съм свързана с него.
 След раздялата ми с въпросното момче,той се появи като на магия обратно в живота ми  и вече знаех,че го обичам.Но за жалост 1 година се лутахме,докато решим да се съберем. Сега,вече на 25 години, сме заедно от 4 и очакваме дете през февруари. Simple Smile
Виж целия пост
# 193
И понеже при нас вчера станаха три години, откакто сме заедно, реших да споделя и нашата история. Аз бях на 22 във връзка с мъж, който си мислех, че е моят мъж и че ще си остарея с него (какъв смях, но реално аз си имам склонност да мисля така да вски мъж, с когото съм била), а си го мислех, защото имах свободата си като личност, имахме страхотна приятелска среда и най-вече ме разбираше, когато ставаше въпрос за изолиране, свързано с учене, и не ме тормозеше много.

В един момент във фейсбук ме добави моят сегашен приятел/партньор. Ама аз нали си имам готино гадже, не му обръщам внимание и му давам да разбере, че съм обвръзана веднага, за да не ме тормози и да няма неразбрали. Ама да, обаче с времето комуникацията ми с него тръгна, от непознат стана приятел, от приятел... една вечер го сънувах как ме целува и си казах, че трябва да спра да комуникирам с него, ако искам да си запазя перфектната връзка.

Междувременно той вече бил хлътнал по мен. Ходел в Студентски град да обикаля около блока ми с надеждата да се засечем случайно. Обикалял около СУ. Включително разпитвал непознати хора на морето, с които се запознал, от моя град за мен, а те пък като на магия били мои познати. Абе .. не е скучал в никакъв случай. Grinning

И така времето си лети, аз не му пиша, щото съм откачила, че се влюбвам в него и искам да си запазя връзката, а той се чуди какво да измисли, за да ме накара да говоря с него.

И един ден виждам покана за събитие във фейсбук. С поканени само аз и той. Чета какво пише, а той моля ви се ме кани на първа среща на 11.10.2014г. в 11:10 часа, за да ми докажел, че не съм права. Не можахме да се стърпим да чакаме и преместихме срещата в 00:00 часа на 11.10.2014г. И прекарахме най-хубава 27-часова първа среща, за която някога съм си мечтала и изобщо не съм предполагала и в най-смелите си фантазии, че някога ще ми се случи. Обикаляхме нощна София в приказки, пихме чай в 7:00 сутринта в една бензиностанция, защото беше кучи студ, лежахме в тревата на Южния парк, поканих го в общежитието си, където сме задрямали на леглото двамата гушнати. Три дена по-късно вече бях приключила така пазената от мен връзка и бях негова. Два месеца по-късно заживяхме заедно, защото не можехме да сме един без друг. И така го ден-днешен, макар и вплетени в ежедневието, сме още лудо влюбени.

Днес благодаря на вселената, че съм толкова откачена, че да спра да говоря на мъж, защото съм сънувала, че го целувам. И благодаря на него, че не ме остави да си мълча, а се опита да ме грабне и успя.
Виж целия пост
# 194
В едно заведение в което той работеше като охрана  Laughing . Моя приятелка беше луда по него,но той си хареса мен.След няколко седмици оглеждане,усмивки и прочие с приятелката ми се разбрахме накрая за него ( тя искаше единствено сериозна връзка,а той човека просто си търсеше забавление). И тъй като на мен също ми хареса много на външност ,а не исках да се обвързвам в никакъв случай с него (оказа се че е 12год по-голям  Shocked ) , решихме просто да си се забавляваме.. Е от забавление , срещи тук таме и нищо сериозно , няколко месеца след това  решихме да пробваме сме заедно (да видим какво ще излезе), и къде на шега , къде на сериозно след още половин година заживяхме заедно и така вече 2 години .. Simple Smile От тогава ми е останала в главата поговорката "НИКОГА НЕ КАЗВАЙ НИКОГА" ... наистина е много вярна !  Laughing Laughing Rolling Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия