Четох много теми, знам че това се случва доста често (за съжаление) Но и всеки случай е различен и всеки си мисли, че го боли най-много. Истината е, че действително боли.
Дълга връзка. Раздели, събирания, пак раздели. Официален брак от 5 години, втори и за двамата. Това за статистиката. Много от приятелите ни смятаха, че сме идеалното семейство, че сме половинките на едно цяло.Казано честно, аз също така го чувствах. Обичахме се, ходихме много, всеки уикенд бяхме някъде. Имаме много приятели, завързахме и нови приятелства от цялата страна покрай хобито, с което почнахме да се занимаваме. Времето ни минаваше в обич, разбирателство, за тези години веднъж не се се скарали. Сексът винаги е бил страхотен и разнообразен. Той казваше, че е щастлив, аз също така се чувствах. Чувствах се обичана, специална, единствена. Беше ми най-добрия приятел и най-добрия любовник.
Така безметежно минаха годините. докато случайно не разбрах, че човекът си е имал паралелна връзка, 2 годишна, която малко преди нова година е прекратил (по негови думи). Освен тази е имало и други, еднократни. По принцип винаги се е забърквал в паралелни връзки. Съжалява ги и не може след едното чукане да ги зареже ли, не знам. Нямам идея никаква. Когато решихме да се женим говорихме доста по темата, той знае, че за мен верността и уважението към партньора са на първо място. Обясни ми, че доста време сме изгубили в глупости, че си е подредил приоритетите, че може да бъде само с една жена, т.е. с мен, че сега е времето да се радваме един на друг и да наваксаме пропуснатото.
Поставих и сега ребром въпроса, казах му категорично, че знам. Усещала съм някакво невидимо присъствие, и както казват хората, щом интуицията заговори - значи има нещо. Но не бях сигурна и някак си не върви да вдигам скандали заради някакво усещане. Никога не съм се чувствала пренебрегвана, не ми е липсвало внимание, нежност, държим се за ръце навън, прегръща ме, нищо в поведението му не ми е говорило, че нещо се случва. Само някакво усещане...
Вълкът, казват, козината си мени... Обясни ми, че му липсвал секс. Секс значи всяка вечер. Понякога съм се чувствала твърде уморена за това, той се чувствал като просяк, не бил недъгав да моли за това, цитирам го. Отчетох си вината.
Жената е семейна, с дете. За развод никога дума не е ставало. Забавлявали са се само. Но това е много време, малко не ми се връзва това. Според мен е имало емоции и чувства.
Обичал ме, искал да продължим заедно. Водена от максимата, че всеки има право на втори шанс (въпреки, че в миналото също ме е наранявал), реших да го дам, но... Винаги има едно "но", не знам оттук нататък как да продължа. Доверието ми го няма, светът ми се промени, аз самата също. Той очаква всичко да е по старому, цветя и рози, аз - добра до глупост, спокойствие и обич. Като че ли не вижда вината си в цялата история, но съм питала, ако аз го поставя в такава ситуация - нямало да го видя повече.
Едно "Извинявай, че те предадох" не чух, " че не оправдах доверието ти" или нещо от сорта. Някакво чувство за безнаказаност има в него, което ме притеснява, че просто ще продължи. Ще има друга, и друга..., докато може. Притеснявам се, че в един момент ще го намразя.
Ако повдигна въпрос за случката, ако хвърля хаплива реплика - той се нацупва и мълчи. Какво очаква от мен - да хвърча от щастие, че е толкова потентен и ощастливява много жени?
Не знам и какво очаквам, пускайки темата. Съпричасност, съчувствие, удар да се освестя, критика...