Съпруги, чиито мъже пътуват по море - 32

Моят моряк някак е сътворил двама цигулари и аз в момента съм на концерт Прекрасни са, ако въ вашите градове има музикални училища - не пропускайте изявите им...

Ние сме от 4 год. заедно, а той пътува от от 6 год. някъде. Имаме и детенце на 1г.5м. Никога не сме говорили задълбочено на тема изневяра. Знам мнението на хората, но не ме интересува. Това са клишета ......имат пари....имат любовница/любовник. Може би не случайно ги има тези приказки, но ако човек си търси някой настрани все ще намери дали с тази или с друга професия. 

Често мисля над разни теми от живота. Например, ако единият изневери то защо се случва и какво не е получил в семейството, за да го търси извън него. Да създадеш семейство е по-лесно отколкото да го задържиш. Когато човек няма грижи всичко е розово, но изникнат ли трудности разбираш какъв е човека до теб и т.н.

По абсолютно всякави теми за мен е меродавно мнението и коментарите на хора, които са били или в момента са в конкретната ситуация.
По тази логика генералните заключения на уморени от живота, неуспели, завистливи хора, не ме интересуват.
Не мисля за изневери и той не мисли, друго не ми е важно.

Не е задължително да е заради парите.

В тази тема http://www.bg-mamma.com/?topic=1020508.msg36302328#msg36302328 една майка споделя, че дъщеря ѝ иска да учи "Корабоводене".
Аз написах какво мисля.
Мъже моряци тук не пишат, но смятам, че вие като половинки на морски момчета имате какво да кажете на девойчето.
За мен жените нямат място на кораб, на работа.

На нашия кораб имаше жени на всички нива, единствено в механиците нямаше допреди няколко години, но вече и това се променя. Тук прокараха и закон, 10% от офицерския персонал да са жени. Аз лично проблем не виждам, осен на газовите, коите никога не виждат пристанища.

ММ пътува от 20г някъде, от 11 се познаваме, от 10 сме семейство. С ревност не сме имали проблеми. Работа скоро няма изгледи да започна, освен ако той не намери работа на брега. Децата често отсъстват от училище и заради ваканции, празници, стачки, боледуване... Всеки следобед са на занимания и няма абсолютно никакъв алтернативен транспорт, а сме 10км от там.

Отдавна не се чувствам самотна, въпреки липсата на близки тук, обаче в първите години чак до депресия се бях докарала. Сега просто нямам време за това

Здравейте момичета.Пиша ви тук,защото не знам къде другаде.ММ ще се наложи да отсъства за 7-8 месеца по работа ( но,не е на кораб),и единствените които според мен ще ме разберат ,сте вие.Четох до сега темата,но ми е за първи път и ми е много тежко.Бременна съм в 8ми месец,ще раждам края на юли.Вчера се разбра със сигурност,че трябва да замине и няма да можем да го избегнем,само ще се помъчи да забави нещата поне докато родя,за да си е тук.Пред него гледах да се държа,защото беше много притеснен как ще го приема и не исках допълнително да го притеснявам.Но още от през ноща като ми е застанала буца на гърлото , та до сега.На работа съм вече и още не мога да се разсея.Много се притеснявам как ще се справя сама с новородено бебе,че ще пропусне първите трепети около него,от много неща се притеснявам и ми става мъчно.Има кой да ми помага,и неговите родители са насреща и моите,но ми е първо детенце и съм много шашната,че ще съм без него.Хубавото е,че ще успяваме от време на време да се виждаме замалко,даже и да остава при нас да приспива,когато е възможно и е наблизо.
Исках да ви попитам,когато ви се родиха дечицата как се справихте сами докато бяха бебенца?Как се задържахте да не изпадате в дупка и депресия?Съжалявам,че се бъркам във вашата тема без съпруга ми да е моряк,но почувствах,че това което ми предстои,сте го изживяли и вие и мога да получа съвет..Благодаря много на всички предварително!

Стягай се и не изпадай в дупки. На него му е по-трудно. На мъжките ни момчета им трябват мъжки момичета
Кофти е, но това е положението. Предстои ти нещо страхотно, не забивай в негативни мисли, а бъди жената до мъжа си

Пиши тук, ще те държим в кондиция

Ами как.... неизвестното винаги плаши. Това са онези страшни неща, които изглеждат непреодолими преди да ти се случат. Колкото и клиширано да звучи човек трябва да бъде позитивен. Ще откриеш колко по оправна и способна си отколкото някога си допускала. Около теб сигурно има познати, приятели, съседи, които се справят сами и имат своите трудни ситуации, а от страни нещата никога не изглеждат толкова сложни.  Помисли за някой, който се справя сам и с усмивка. Ще разбереш, че е усмихнат не защото е лесно, а защото си е такъв човек. Освен това вашата раздяла доколкото разбирам ще е еднократна макар и дълга. Чудесно е, че има на кой да разчиташ докато сте само с бебето. Това е безценна помощ. Има една приказка, че два пъти питаш в живота си "мамо, може ли да изляза?" като си малък и когато ти се роди дете. Това е факт.

Ние с бебето останахме сами когато беше на 6 месеца и пак много се вълнувах. Не се чувствах съвсем готова. Обаче и не исках и да прихождам с бебето при нашите, при техните, те нямаше как да дойдат у нас за постоянно. Освен това предпочитах да се оправям сама. Достатъчно ми беше, че когато звънна и ми трябва помощ. Да отидем на лекар например винаги са били на среща и двете страни. Даже, ако живея с някой още бих се чувствала ангажирана да съм сготвила и пооправила като се върне от работа. А така цялото ми внимание само към детето.  Къщата безпорядък, то плачеше доста, пране, чинии, но няма кой пред кой да си показвам домакинските способности. Открих, че без проблем мога да го къпя сама и вече не ми пукаше, че татко му забравил за къпането (докато беше тук). Боклука хвърлях докато спи, притичвах т.к. кофите са близо. Като стана по-голям в кенгурото и двамата си правехме разходка. Бебеносенето много ми допадна и беше един оствор на спасението от плаченето. Нямаме асансьор и често мъкнех покупки и бебе на горе, но то пък докато бях бременна пак мъкнех нагоре, но килограмите та се равняваха нещата реално. Освен това докато е още на мляко нямаш ангажимент да го изхранваш я с куня или да готвиш. Само ти ядеш, което по-малък ангажимент. Просто с млякото е лесното (после го осъзнах). Нашия татко ми беше заявил, че аз знам какво да правя, а той не е толкова сигурен и да отбележа, че помагаше с всичко докато беше тук, но след 1вата година някак си му беше по-лесно да се включи, защото човечето вече е по-голямо.
Все пак наистина е пропуск за таткото като ще отсъства. Обаче сега има интернет, клипчета, снимки, може да му разказваш доста. Там където е и той ще си има свойтр трудности. Не забравяй да се интересуваш как, как се чувства, какво се случва при него.

Мале не очаквах толкова много да напиша. Хайде успех. И дано не те е отекчило четенето на поста.

Нее в никакъв случай не ме е отекчило.Искрено ви благодаря за отговорите, добре е да чуеш нещо окуражаващо в такъв момент, особено от хора които са го преживяли.
Аз също си мисля,че грижите по детето ще намалят носталгията и времето за самосъжаление.От една страна наистина, "хубавото" ако мога така да го нарека е , че ще имам време за мен и бебо, без да се притеснявам,че трябва да готвя или че къщата е с главата надолу.Когато таткото си се прибере,вече ще сме се нагодили един към друг,ще трябва само и него да включим в ежедневието.
Отново огромни благодарности за отговорите,наистина значат много за мен и определено ме успокояват Искрено ви се възхищавам,сега разбирам колко сила трябва да има една жена в себе си,за да изпрати любимия за толкова дълъг период от време

Още нещо се сетих: недей да секваш чисто вашите си отношения - на възрастни хора.
Бебе - чудесно, но ти имаш мъж и той трябва да усеща, че има рамото ти до себе си, а не домакинята и майката с парцала и млякото в ръцете и да се чуди къде е жената, в която се е влюбил ...

И да споделиш после как се справяте. Мира добре го е споменала това. Просто приоритетите се променят с бебето и дори лекичко сякаш се влиза в "криза на взаимоотношенията" ако мога така да се изразя (не е задължително в лошия смисъл. Просто адаптация към промяната) Така че опитай се да запазите близостта по между си. Това е нов период и за двамата.

Вярвам в това:
 ЩАСТЛИВИ РОДИТЕЛИ, ЩАСТЛИВИ ДЕЦА!!!

Напълно съм съгласна с вас.Това за промяната в отношенията,съм го виждала доста често и съм размишлявала над него още преди да забременея.За нищо на света не искам да загубим огънчето между нас,мисля си,че човек ако иска винаги може да разпредели вниманието си между детето и мъжа.Искам детето да е радоста ни , която ни сплотява още повече,а не причина за отдалечаването ни един от друг.И знам,че зависи в по-голяма степен от мен, да пазя везната ,да не се наклони много на едната страна.Доста жени има които се променят коренно след раждането,забравят за себе си и за мъжа си и в много от случаите се усещат какво са направили,в момент в който вече е късно.
Ще споделям как се справям,много благодаря за гостоприемството

Аз се радвах, че съм сама с бебетата, колкото и странно да звучи. Много лесно се нагодихме с режимите тогава. ММ, че и неговите са голяма паника, а аз искрено и спокойно се радвах на него период. Дори за първото раждане го нямаше, а на второто беше с нас първата седмица само. Трудно ми беше към втората година на големия, но то са периоди, които минават и заминават.

Сега съм на обратното броене за ваканцията, започнах да събирам багаж. ММ още е тук и има вероятност да дойде с нас за седмица-две във Варна

Аз посрещнах преди месец и цяло лято ще си имам момче
Много е хубаво, победил е псориазиса, няма и следа. Не познавам друг с такава дисциплина и воля
За Варна се презентирам за среща, като дойдете