Ами сега...

  • 1 566
  • 17
Здравейте, простете за глупавото заглавие, но ако действително сега трябва в две думи да попитам някой нещо, то е точно това...тъй като съм меко казано объркана и адски притнесненена.
Синът ми е на 10 години и няколко месеца. Преди два дни около 19.30 вечерта се тръшна че го боли зъба, страшно му се клати и няма да яде докато не го извадим понеже било много гадно. От зор да падне го е разчовъркал с пръста и го беше разкървил....Не пожела аз да опитам да го дръпна, и понеже имаме познат зъболекар и знам че е в  кабинета да късно му се обадих и той каза ако може да отложим до сутринта, тъй като вечер не е за препоръчване, но детенце казаче щял да му падне докато спи и да се задави и го е страх. Както и да е. Отидохме. ИЗвадиха го, но той се дръпна първия път и ми се стори че може би се е наранил и венеца, та от втория път го дръпнаха.
Прибрахме се и видях че страшно много кърви. Докато аз търсих в шкафа стерилна марля го изпратих да си изплакне устата със студена вода. Обаче устата му беше пълна с кръв, а той е много страхлив....
Изплю я и мивката както е бяла стана червена, като добавим и водата вътре, общо взето изглеждаше доста зле....
Той дойде при мен в кухнята и.......припадна....просто изведнъж като се обърнах го видях как притваря очи и пада назад. Паникьосах се, защото не можах да го събудя /не е правил гърч, по-скоро просто си лежеше неподвижен...напълно отпуснат..../....Стана чисто....жолто-бял. Разпищях се, съпруга ми само питаше какво става и му викаше по име, тупахме го по-гърба защото първоначално мислехме че се е задавил с кръвта /която действително беше много/ и в момента в който вече виждах живота си като на лента, изведнъж хванах лицето ме, не знам защо....и видях че е посинял около устата и устата е стисната здраво. Тогава усетих че може би си е "глътнал езика", знам че няма такъв термин но така описвам състоянието....Бръкнах и той си пое въздух. Изправи се, изби го студена пот, веднага му зададохме няколко въпроси, включително и да смята, и той се усмихна, нямаше никакъв проблем. Ходихме до бърза помощ, обадихме се и на личния лекар, но и на двете места първо казаха "От какво се е изплашил" и после казаха, че няма нищо притеснително,  като последици, да го оставя да лежи, да му дам нещо сладко да пие, защото му е паднало кръвното, и че просто е колабирал. Не знам дали не си е глътнал езика при падането, защото се удари в стената, понеже падна право назад, или докато сме го тупали по гърба нещо е станало....
Обаче вече два дни, не мога да си намеря място. Не го изпускам от поглед ! Втренчена съм в него! Опитвам се да не говоря за това, но според педито-ни той усеща всичко....и страха ми и вторачването ми.
Понеже миналата година стана два пъти да ходи на сън и тази година се случи веднъж, и понеже често от както е тръгнал на училище /вече е в 3-ти клас/ се заглежда в една точка като се замисли та чак и присвива очи, аз се притесних да не би да е......епилепсия....
Педито ме успокои, че първо , много деца стават на сън и това са едва ли не, единични случаи в живота на повечето хора, особено на подрастващите и по-емоционалните деца. Че гледането от време на време в една точка го правят почти всички хора , някои доста по-често от нормалното, и каза че снощното припадане според нея е 90 процента от това че се е изплашил. Като прибавим и това, че този ден е бил само закусвал. В училище нищо не ял заради зъба, а на мен ми каза чак в 19.30.....И му е ..прималяло.
Баща му е същия, кръв не може да гледа.....
Да уточня, че по време на заглеждането му в една точка е напълно контактен. Тоест насочено е само зрението му, но ако го питаш нещо реагира на секундата. Аз го правя същотомного често.....Само че като е на него и ме е страх....
Ходенето на сън всичко на всичко за 10 години, се е случило 3 пъти, последното беше преди 2 седмици когато се върна превъзбуден от един рожден ден, за който разказваше до сред нощ. То всъщност тогава дойде със завивката си да легне при нас и на сутринта се чудеше как се е озовал там.
Припадането преди два дни ме изкара от равновесие. Педи не ми дава да говоря за това пред него. Аз обаче единия ден и на работа не отидох, и не се отделих от него. С него спя, с него ходя навсякъде. Той чак започва да се дразни....Страх ме е дали няма да се повтори. Да не би да му стане нещо и да няма никой около него....Да не би да е нещо по-сериозно от това, което лекарите си мислят.....Просто не съм на себе си. 2 дни не съм спала и съм на кафета и цигари...И не искам идва понеделник, защото не искам да отивам на работа а той на училище. ИСкам да кажа и на учителите ! Обаче и мъжа ми ми се кара вече....
Кажете ми случвало ли се е на някой от вас ? Познавате ли хора, които са колабирали по този начин от страх или стрес....
На моя приятелка скоро и се случи, тя тогава се и удари много лошо, защото падна по лице, по същия начин не се беше хранила целия ден, и вечерта в един задимен ресторант докато иде до тоалетната и.....Но тя не си глътна езика...А той защо го направи. Каква е вероятността да се повтори....Мога ли да го предотвратя или да го предпазя като му обясне нещо на него...?
Много Много благодаря на всички, които ще изчетат всичко , което написах, просто съм много притеснена....
Виж целия пост
# 1
Аз съм колабирала така. Нищо страшно не е. Аз също не мога да гледам кръв. Не се вторачвай в детето, че ще му предадеш твоята параноя  Hug Hug
Виж целия пост
# 2
Ама с гълтане на езика ли ? И ти ли от страх или...?
Имаше ли последствия? Също, което ме интересува е ти самата как се чувстваше след случката? По-добре или по-зле се чувстваш ако някой говори за това? Страхуваш ли се да не се повтори пак и да няма никой да ти помогне? Просто той е страшно емоционален и аз се тревожа много......
Другия ми страх , както е казах е да не се окаже нещо по-сериозно/аз затова и се вторачвам сега/. Много, много се надявам да е било просто инцидент....
Виж целия пост
# 3
Гълтала съм си езика като малка. Иначе си припадам като видя кръв. Заведи детето на невролог, ако това ще внесе спокойствие у дома  Hug Не мисля за това, последно ми се случи преди месец. Срязах си пръста на две и вместо веднага да го увия с нещо, аз реших да го сложа под струя вода и като се разтечеееее  ooooh! И обърнах очите. ММ ме свестява с малко вода
Виж целия пост
# 4
Ами и да го заведа на невролог, това ще е най-рано след два дни, тъй като са почивни. А аз ще се побъркам... просто много се изплаших от самата случка......Направо ме е страх да изрека нещата които ми минаха през тъпата глава Sad
Другото, което е, че според педито ни, случката си е просто колабиране от кръвта в комбинация с това, че не се е хранил и страха преди да извадят зъба, така че нямам никакъв повод за притеснение.....Личния лекар също каза че е безмислено да ходим някъде, каза "Успокой се, нищо му няма, случва се на много деца, че и възрастни"
Е то хубаво успокой се на теория....ами знаят ли какво ми е Sad
Виж целия пост
# 5
Да, да, знам какво минава през "тъпата ми глава". Еййййй   bouquet  bouquet
Няма епилепсия, нито увреда на мозъка, нито МС, нито нищо  Hug
"Успокой се, нищо му няма, случва се на много деца, че и възрастни"
Ей това е приказка  Peace
Заведи детето на доктор невролог, който ще ти каже същото, но така е по-добре. Направи го.
Виж целия пост
# 6
Ами, ако не съм се поуспокоила до понеделник ще го направя.
В града нямаме такъв тип лекар, така че ще се наложи да пътуваме някъде....
Виж целия пост
# 7
Реших, че си в София. Извини ме.
Виж целия пост
# 8
Няма проблем, няма за какво да се извиняваш.
Виж целия пост
# 9
Добре...защо не мога да се успокоя и да спра да плача....
Бяхме и при теди преди малко. Помолих я да ни приеме въпроси късния час.
Ми според нея на детето му е прилошало. И той казва същото. Че му е станало гадно като е изплюл толкова кръв и усетил как отмалява....
Добре тогава дали действително си е "глътнал " езика или просто устата е била стисната ? Нормално ли е да се случи?
Ами ако има връзка със ставането на сън, 2 пъти миналата година?
Защо по дяволите мисля все лошото Sad
Лекарката му гледа зениците, караше го да прави някакви движения...с химикала го докосваше по корема и гърба, караше го да прави мимики.
Каза че излишно навръзвам различни единични ситуации и параноясвам. Каза че и ставането на сън е единичен случай и заглеждането понякога в една точка не е проблем той като е напълно осъзнато, той знае кога го прави, обяснява го и е напълно контактен.
Аз преди време имах....панически атаки Sad
Да ги преодолея беше едно от най-трудните ми неща....мисля че всичко започва отначало.
Детето си играе и ми пее днес, прегръща ме и казва че иска да се усмихна, а аз не спирам да рева и нито искам да говоря с друг освен него, нито искам да излизам от вкъщи, нито ми се гледа някой. На връщане одеве минахме с него през магазина...почувствах се ужасно от присъствието на толкова хора вътре....Sad
Какво трябва да наблюдавам?
Виж целия пост
# 10
Здравей,
Знам, че в този момент най-малко искаш да чуваш думи като "успокой се", "всичко е наред"...Но...твоето малко момче усеща твоята тревога и страх и ти му го предаваш. В този случай усеща твоето притеснение и иска да те разсее...кара те да се засмееш и в същото време е възможно да се чувства виновен за този твой стах./ Искам само да те стресна, за да се вземеш в ръце/. За него ти си този голям човек, който се грижи, внася спокойствие и сила. И сега нарушаваш това равновесие.
Първо: Не съм чувала дете чак  на 10 години да има епилепсия без други предходни симптоми.
Второ: Знаеш ли, че 99% от нещата, за които се безпокоим никога не се случват?
И сега нататък...понеже знам, че да ти кажат "не се безпокой" е най-тъпото в момента ти предлагам да измислиш твоята "сламка" за всяка непредвидена ситуация/ така наричам изработен план/. Имай предвид, че във всяка ситуация ти не се сама. Ако това, което си мислиш, че ще се повтори и стане вкъщи...твоят мъж е там. Ако това стане в училище/ако ти е по-спокойно предупреди учителките/, те ще могат да реагират/дори по-спокойно...нали знаеш как близък човек внася емоцията си и понякога действа прибързано и неадекватно/.
Съсредоточи се върху хубавите неща, които ви очакват... например...виж колко сняг е навалял навън и е идеално да излезете и да се замервате със снежни топки с малкия...
И понеже е 8 март, ден на жената...на майката...да ви напомня мамичета, че само една майка знае през какво се преминава от първата дума, първото зъбче, пъвите стъпки...
Виж целия пост
# 11
Опитвам наистина...Някак си...нещо все едно ..На знам какво стана с мен...
Писах тук защото действително има страшно много хора, на които се-е случвало поради една или друга причина...но ми отговори само един.....
Може би поста ми-е прекалено дълъг и.....объркан.....
Благодаря ти за думите...осъзнавам и знам какво трябва и не трябва да правя и как вероятно се чувства той. Прочетен е много трудно Sad
Виж целия пост
# 12
Добре...защо не мога да се успокоя и да спра да плача....
Бяхме и при теди преди малко. Помолих я да ни приеме въпроси късния час.
Ми според нея на детето му е прилошало. И той казва същото. Че му е станало гадно като е изплюл толкова кръв и усетил как отмалява....
Добре тогава дали действително си е "глътнал " езика или просто устата е била стисната ? Нормално ли е да се случи?
Ами ако има връзка със ставането на сън, 2 пъти миналата година?
Защо по дяволите мисля все лошото Sad
Лекарката му гледа зениците, караше го да прави някакви движения...с химикала го докосваше по корема и гърба, караше го да прави мимики.
Каза че излишно навръзвам различни единични ситуации и параноясвам. Каза че и ставането на сън е единичен случай и заглеждането понякога в една точка не е проблем той като е напълно осъзнато, той знае кога го прави, обяснява го и е напълно контактен.
Аз преди време имах....панически атаки Sad
Да ги преодолея беше едно от най-трудните ми неща....мисля че всичко започва отначало.
Детето си играе и ми пее днес, прегръща ме и казва че иска да се усмихна, а аз не спирам да рева и нито искам да говоря с друг освен него, нито искам да излизам от вкъщи, нито ми се гледа някой. На връщане одеве минахме с него през магазина...почувствах се ужасно от присъствието на толкова хора вътре....Sad
Какво трябва да наблюдавам?
Здравей, как сте?
Виж целия пост
# 13
Добре Hug Благодаря !
Всичко е наред, оказа се дори че и езика не си е бил глътнал , а просто е бил по-стегнат целия в следствие на самото колабиране. Много мнения събрах и потърсих, надявам се всичко вече да е наред. А той още от следващия ден неще да си го спомня и каза че само за глупости се тревожа Heart Eyes
Виж целия пост
# 14
Добре Hug Благодаря !
Всичко е наред, оказа се дори че и езика не си е бил глътнал , а просто е бил по-стегнат целия в следствие на самото колабиране. Много мнения събрах и потърсих, надявам се всичко вече да е наред. А той още от следващия ден неще да си го спомня и каза че само за глупости се тревожа Heart Eyes
Супер! Видя ли, че 99% от нещата, за които се безпокоим въобще не се случват? Желая ви здраве и много, много усмивки. Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия