Синът ми е на 10 години и няколко месеца. Преди два дни около 19.30 вечерта се тръшна че го боли зъба, страшно му се клати и няма да яде докато не го извадим понеже било много гадно. От зор да падне го е разчовъркал с пръста и го беше разкървил....Не пожела аз да опитам да го дръпна, и понеже имаме познат зъболекар и знам че е в кабинета да късно му се обадих и той каза ако може да отложим до сутринта, тъй като вечер не е за препоръчване, но детенце казаче щял да му падне докато спи и да се задави и го е страх. Както и да е. Отидохме. ИЗвадиха го, но той се дръпна първия път и ми се стори че може би се е наранил и венеца, та от втория път го дръпнаха.
Прибрахме се и видях че страшно много кърви. Докато аз търсих в шкафа стерилна марля го изпратих да си изплакне устата със студена вода. Обаче устата му беше пълна с кръв, а той е много страхлив....
Изплю я и мивката както е бяла стана червена, като добавим и водата вътре, общо взето изглеждаше доста зле....
Той дойде при мен в кухнята и.......припадна....просто изведнъж като се обърнах го видях как притваря очи и пада назад. Паникьосах се, защото не можах да го събудя /не е правил гърч, по-скоро просто си лежеше неподвижен...напълно отпуснат..../....Стана чисто....жолто-бял. Разпищях се, съпруга ми само питаше какво става и му викаше по име, тупахме го по-гърба защото първоначално мислехме че се е задавил с кръвта /която действително беше много/ и в момента в който вече виждах живота си като на лента, изведнъж хванах лицето ме, не знам защо....и видях че е посинял около устата и устата е стисната здраво. Тогава усетих че може би си е "глътнал езика", знам че няма такъв термин но така описвам състоянието....Бръкнах и той си пое въздух. Изправи се, изби го студена пот, веднага му зададохме няколко въпроси, включително и да смята, и той се усмихна, нямаше никакъв проблем. Ходихме до бърза помощ, обадихме се и на личния лекар, но и на двете места първо казаха "От какво се е изплашил" и после казаха, че няма нищо притеснително, като последици, да го оставя да лежи, да му дам нещо сладко да пие, защото му е паднало кръвното, и че просто е колабирал. Не знам дали не си е глътнал езика при падането, защото се удари в стената, понеже падна право назад, или докато сме го тупали по гърба нещо е станало....
Обаче вече два дни, не мога да си намеря място. Не го изпускам от поглед ! Втренчена съм в него! Опитвам се да не говоря за това, но според педито-ни той усеща всичко....и страха ми и вторачването ми.
Понеже миналата година стана два пъти да ходи на сън и тази година се случи веднъж, и понеже често от както е тръгнал на училище /вече е в 3-ти клас/ се заглежда в една точка като се замисли та чак и присвива очи, аз се притесних да не би да е......епилепсия....
Педито ме успокои, че първо , много деца стават на сън и това са едва ли не, единични случаи в живота на повечето хора, особено на подрастващите и по-емоционалните деца. Че гледането от време на време в една точка го правят почти всички хора , някои доста по-често от нормалното, и каза че снощното припадане според нея е 90 процента от това че се е изплашил. Като прибавим и това, че този ден е бил само закусвал. В училище нищо не ял заради зъба, а на мен ми каза чак в 19.30.....И му е ..прималяло.
Баща му е същия, кръв не може да гледа.....
Да уточня, че по време на заглеждането му в една точка е напълно контактен. Тоест насочено е само зрението му, но ако го питаш нещо реагира на секундата. Аз го правя същотомного често.....Само че като е на него и ме е страх....
Ходенето на сън всичко на всичко за 10 години, се е случило 3 пъти, последното беше преди 2 седмици когато се върна превъзбуден от един рожден ден, за който разказваше до сред нощ. То всъщност тогава дойде със завивката си да легне при нас и на сутринта се чудеше как се е озовал там.
Припадането преди два дни ме изкара от равновесие. Педи не ми дава да говоря за това пред него. Аз обаче единия ден и на работа не отидох, и не се отделих от него. С него спя, с него ходя навсякъде. Той чак започва да се дразни....Страх ме е дали няма да се повтори. Да не би да му стане нещо и да няма никой около него....Да не би да е нещо по-сериозно от това, което лекарите си мислят.....Просто не съм на себе си. 2 дни не съм спала и съм на кафета и цигари...И не искам идва понеделник, защото не искам да отивам на работа а той на училище. ИСкам да кажа и на учителите ! Обаче и мъжа ми ми се кара вече....
Кажете ми случвало ли се е на някой от вас ? Познавате ли хора, които са колабирали по този начин от страх или стрес....
На моя приятелка скоро и се случи, тя тогава се и удари много лошо, защото падна по лице, по същия начин не се беше хранила целия ден, и вечерта в един задимен ресторант докато иде до тоалетната и.....Но тя не си глътна езика...А той защо го направи. Каква е вероятността да се повтори....Мога ли да го предотвратя или да го предпазя като му обясне нещо на него...?
Много Много благодаря на всички, които ще изчетат всичко , което написах, просто съм много притеснена....