Мами, изкажете мнения, съвети, разкажете истории, споделете опит...

  • 2 453
  • 22
Здравейте, не зная къде да пиша, моля ви за вашите коментари... Имам по-малка сестра. Преди 8 години (бях на 21) родителите ми решиха да се пренесат при дядо ми, да се грижат за него, и да оставят мен и сестра ми да живеем сами. Жилището си е тяхно. Но само няколко месеца по-късно сестра ми се изнесе при приятелка и не пожела да се върне (там отношенията са особени, бяха двойка). При което останах сама преди 8 години. От които 3-4-5, не помня колко, чаках дали някой няма да се върне (сестра ми най-вече). 2012 покрива на блока протече и направих основен ремонт, жилището не беше пипано повече от 20 години. Теглих кредит по тоя повод. Роднините ме коментираха, че целя присвояване, макар че отдавна подчертавам, че жилището е на трите с майка ми (след като баща ми почина). Но въпреки това не дадох ключ на майка ми, понеже живее близо, а обича да се меси и идва неканена. Промъквала се е в мое отсъствие дори да рови по шкафове. Баба ми по този повод реши да припише своя апартамент на сестра ми, лишавайки мен от моя дял. Каза така - ти нали си имаш... но аз реално нямам, де юре деля със сестра ми и майка ми. Много се разстроих тогава. Как бихте постъпили на мое място? Ако зависеше всичко от мен, щях да продам тъпия апартамент и да си взема нещо наистина свое, но моят дял в момента е едва 25%, а и сегашния кредит трудно изплащам...
Виж целия пост
# 1
То, хубаво, че се грижиш за този имот, но имаш ли фактури от ремонтите, които си правила?
Кредита  не е доказателство, че си го вложила там.
Виж целия пост
# 2
Аз имам договор за ремонт с описани дейности и цена, единствено физическо лице споменато. Но друга ми е мисълта... няма ли разпоредби за наследствено право? Ако баща ми почине, единствен син на баба ми, аз и сестра ми сме й преки наследнички. Има ли тя право да отнема моя дял и мога ли да оспоря?
Виж целия пост
# 3
Има право да напише каквото си пожелае завещание, доколкото знам, при липса на завещание, тогава се разпределя по равно между наследниците. (при наличие на завещание, следва се то)  Peace
Виж целия пост
# 4
"И тук стигаме до въпроса за оспорването на завещанието. Категорично трябва да се отбележи, че има определена група наследници, които не могат да бъдат спрени по никакъв начин да го направят пред съд. Според чл. 14, ал. 1 от закона всеки "може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество". Това обаче изобщо не е точно така. Защото втората алинея на тази разпоредба указва, че "завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците". Така чл. 28 от ЗН изрично определя, че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, то той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". Вън от тази запазена част е разполагаемата, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе - било чрез дарение или чрез завещание. Хипотезите тук са много различни и зависят от това колко деца има наследодателят, дали има съпруг, дали има родители и т.н. Естествено, няма никакъв проблем да се направи завещание за цялото наследство. Но след смъртта на наследодателя всяко от децата, което е било лишено от запазената си част, има право да си търси чрез иск в съда. "
Виж целия пост
# 5
Не можете ли да седнете  4-те с майка ти, сестра ти и баба ти и да се разберете кое за кого е? После да го оформите законно с документи... newsm78
Виж целия пост
# 6
Знаете ли, досега никога не съм разбирала защо семейства се карат за тъпи имоти и намесват адвокати, вместо да разговарят помежду си. Сега разбирам много добре. Алчността за имоти рядко е фактор. Тук фактор е обидата, защо едното дете е предпочетено пред другото, още повече пред първородното, и на никакво основание... Човешките отношения са твърде сложни. Аз години наред търпях дръпнато отношение от роднини заради това, че не дадох ключ на майка ми. Как да им обясня, че тяхната сестра/леля/снаха и тн ми звъни да ме пита дали съм на вечерен курс, за да я заваря да ми рови по личните вещи... Как да им обясня разликата между дом и собственост - та дори наемател на чужд апартамент не би допуснал хазяина да си влиза по всяко време... Но не, аз съм лош човек, защото целя да съм независима и работя работа, която може и да не харесвам, но си въобразявах, че ми предоставя свобода. А то колко по-лесно било - изнасяш се у чужди хора, без да работиш, като само се слагаш на когото трябва, правиш дребни услуги и подчиняваш времето и живота си на тях, и в точния момент те ти приписват всичко... Колко години се работи за един апартамент? Със заем след колко години ще изработя пари да изплатя първо ремонта, и после лукса да съм собствен притежател на апартамент? Ето така - щрак... с един жест всичко е уредено, без работа, без нищо, докато аз продължавам да бачкам като гламава, живеейки в апартамент, който дори не е мой, затънала в дългове...
Виж целия пост
# 7
Не си съвсем права.
1. Това че си първородна не те прави по-специална от сестра ти, много грозно изказване...
2. Като стана дума за покрива и жилището не е твое защо не поиска пари и от другите? Ако откажат да дадат си го плащаш, но ти го приписват.
3. Говорила ли си с майка ти да не прави така, че не ти е приятно?
4. На мястото на мяйка ти бих се обидила за недаванто на ключ...
Виж целия пост
# 8
1. Първородна не ме прави превъзхождаща, това има значение единствено в правен смисъл, и то може би едно време, в днешни дни едва ли... но за пример, вуйчо ми помисли първо за голямата си дъщеря, и след това за малката, хронологично, чисто по практически причини - първо голямата се ожени, след това малката... доколкото знам, в повечето семейства е така
2. покрива протече, когато баща ми вече беше починал. Майка ми е на бюджетна заплата, а сестра ми както стана ясно, няма работа. Т.е. не можех да искам пари от тях, тогава по-скоро аз съм помагала на майка ми финансово. И след като аз живеех там, беше логично да се погрижа за проблема. Не съм имала в главата си мисълта, дали жилището е мое или не. Все пак една част е моя така или иначе.
3. Говорила съм много пъти по този въпрос, без прогрес. Когато виждаш, че от другата страна няма желание за диалог, въпросът не може да се реши. Оттук и не съм съгласна с 4
Виж целия пост
# 9
Това, че и е майка не значи, че задължително трябва да има ключ от апартамента и. Когато живееш на квартира дали ще ти е приятно хазяина ти да идва когато си поиска и да ти бърка из нещата? Това, че и е майка не прави нещата по- различни. Нарушаването на личното пространство си е нарушаване и дали ще е от майка ти или от чужд човек- все тая.
Виж целия пост
# 10
Да де, но жилището не е само на дамата- майка й е съсобственик. Не й го е прехвърлила, не се е отказала от дела си. Ти как би реагирала, ако имаш апартамент, но не ти дават ключ за него?
Семейството трябва да седне и да си изясни нещата. Със срам и недомлъвки няма да станет нещата, най- много да  я прецакат накрая...  Peace
Виж целия пост
# 11
По това, което разбрах от думите на създателката на темата, роднините й не желаят да преговарят. Няма да стане така, получил се е конфликт на интереси, всеки гледа да вземе повече.. Явно освен по съдебен път, друго решение няма, но майката може спокойно да пледира като жертва, защото нямала ключ и прочее. Много са долни хората  Peace
Виж целия пост
# 12
Извинявам се, че разбуних толкова духовете, всъщност най-вече се бях разстроила. Не си представях, че и като голям човек би ме боляло от отношение на семейството. Не искам да присвоявам чужди дялове, просто ми се стори нечестно да ме лишат от моя. Не е казано, че сестра ми не може да живее там, и че ще й преча, при положение, че аз имам къде да живея. И нямам претенции жилището да е мое, просто да имам лично пространство. Явно това какво пише на хартия е по-важно за хората, от това дали си желан или нежелан в нечий дом, ако имаше как, щях отдавна да съм се махнала от това жилище... периодично мисля в тази насока от години дори, но на моменти животът си тече и задачите повличат... Просто недоумявам, има си го дела, спор няма, но нали има къде да живее, разбирам да нямаше...
Виж целия пост
# 13
Можеш да предложиш да разделите жилището, което обитаваш, но по този начин със сигурност ще си развалиш отношенията с цялото си семейство, пък и парите от някакъв процентен дял няма да ти стигнат за нищо.. в кой град се намира жилището?
Виж целия пост
# 14
София... почвам да играя тото... не искам да деля нищо с никого, искам да живея нормален живот, ако спечеля пари за свое просто се махам... те да мислят кое как се дели... но семейство да ти подкопава основите, като те лишава от твоето, е сериозен удар под кръста, емоционално... обезпечаваме другото, ти се оправяй както можеш...  cry
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия