Как превъзмогнахте страха си от шофиране? Полезни съвети....

Това не ми се е случвало - някой да кара с 50 в лявата лента на Цариградско.
Но редовно ми се случва да карам със 100 в същата лента и някой отзад да напира. В 8 от 10 случая, като направя място и се престроя в дясно, този, същия, напористия, минава пред мен и рязко намалява, защото ще завива някъде надясно към Макдоналдс, Мол, Младост, Дружба, Горубляне.
И вече не правя път на никого, когато съм в лява лента и карам със 100 при ограничение 80.

Иначе по темата. Не ме е било страх, защото бях безумно самоуверена и до мен седеше мъжа ми (тогава гадже). Просто случих на търпелив, минимум намесващ се и анализиращ ситуациите постфактум, а не когато си най-стресиран човек.
Първото и последно сядане на баща ми до мен беше в състояние да ме откаже от шофирането изобщо.

Първо си избирате район за упражнение с минимално движение. Втората стъпка е да си измислите някакъв маршрут и да го минавате всеки ден (примерно). Така ще свикнете постепенно и с колата, и с движението по маршрута. Много по-лесно е, когато знаеш какво те очаква, кога да се престроиш, кое кръстовище как е регулирано, тролея отпред накъде му е маршрута и пр.
Свиркащите за щяло и нещяло са проблем. Едно е да ти свирнат, защото си се заблял и а-ха да удариш някого (случвало ми се е), друго е да те пришпорват и свирят, защото бързат, нервни са или господ знае защо!

Привет!

От няколко месеца имам книжка, но нещо ме е страх да седна сама и да карам.
Града не е много голям, но си има движение , особено сутрин когато ми е необходимо да карам.

Страховете ми са :
- да не угасне колата в натоварено кръстовище
- да  не тръга назад когато съм спряла под наклон на стоп и зад мен има автомобил

Сигурно звучи глупаво отстрани погледнато, но това са двете неща които ме притесняват най-много.
Паркирането горе долу го умея, но има още да уча и за него на практика.

Екатеринче, качвай се на колата и карай. Важно е да имаш желание и да го приемаш като необходимост. Също, да приемеш, че ти на пътя си равна с останалите и имаш точно толкова право да си на асфалта, колкото тях. (забелязала съм, че някои по-стеснителни жени се притесняват да карат, защото си мислят, че "пречат" на другите, което е абсурдно)

Като ти угасне колата, чудо голямо. Държиш спирачката, пускаш аварийките, игнорираш клаксоните, защото всички ще започнат да ти свирят. На мен даже ми се е случвало да не мога да запаля после отново, на светофар, и човекът от задната кола дойде да ме пита какво става Изобщо да не те притесняват такива неща. Та, държиш спирачката, пускаш аварийките (за да се знае, че нещо не е ок), освобождаваш скоростния лост и дърпаш ръчната, след това пробваш да запалиш, и ако запали, бавно и спокойно тръгваш, и като тръгнеш, изключваш аварийките. Нищо сложно. Другите хора на пътя не са ти врагове и не те мразят. Просто бързат, но това не означава, че не могат да почакат, а и да помогнат, ако трябва. Не всеки е тръгнал в последния момент.

Като спреш под наклон, и решиш да тръгнеш, както държиш спирачката, натискаш съединителя (включваш на първа), и като отпуснеш спирачката, веднага подай много газ и отпусни съединителя бързо, и ще тръгнеш напред. Води до по-голям разход на гориво, но чудо голямо, поне никого няма да удариш.

Не звучи глупаво. Първите 2 дни зад волана и аз се притеснявах от същите неща. Като ми се случи първото, видях, че не е кой знае какво, а второто се оказа лесно за контролиране.

Jesus..., благодаря много за твоя отговор, точно такъв пост имах нужда да прочета.


Знам , че ще се справя, просто имам нужда някой да ме окуражи.

Желание имам голямо, колата е удобна за шофиране , само страха малко ми  идва в повече..

Има различни типове хора. Не знам ти от кои си, затова не мога да кажа, че като караш сама ще ти е 10 пъти по-спокойно и ще се научиш много по-добре, но... това работи за мен. Аз просто съм от типа хора, на които по-добре да не им се бъркаш, за да се научат да се оправят сами и на спокойствие. Чувам, че немалко са хората от типа "искам опитен шофьор до мен, иначе няма да се кача в колата". Разбирам и тази гледна точка, въпреки че ми е много чужда като начин на мислене. Поощрявам самостоятелност и независимост във всякакви ситуации.

Аз съм от типа които искат да карат сами, без мърморене от страна на седящия до мен.
Возих 2-3 пъти мъжа ми, все нещо мрънкаше, че не правя както трябва.
Затова реших, че ще бъде по-добре за мен, да съм сама и да се науча да се спрявам със ситуациите, и да добия увереност с времето.

Благодаря още веднъж за съветите които ми даде в по-горния пост  

Екатеринче, и аз бих те посъветвала да няма мърморещо същество до теб.  Аз от първия път зад волана, карам сама. Подейства ми много стимулиращо, защото знам че разчитам сама на себе си. Даже избягвах да карам, ако мъжа ми е до мен /че той е от тия, дето си мислят че са се родили научени, нали по цял ден е зад волана, професионален шофьор/.
В началото много пъти ми е гаснела колата на кръстовище. Веднага съм пускала аварийни /тъй де, не съм спряла по средата на кръстовището да пия кафе, та и да свирят и да не свирят, просто игнорирам/. Гасненето на колата се случва първите няколко дни.После и свикваш на колата.
И втория ти страх съм го преживявала. Наложи се да карам колата на мъжа ми /моята е на дизел, неговата на газ и с изхабен съединител/. И на едно такова кръстовище на наклон колата не само че ми тръгна назад, ами и настрани /от платното за завиване на дясно отиде почти до платното за завиване на ляво, докато я овладея като хората/. Пуснах аварийните, идеше ми да изоставя колата по средата на пътя, да се разрева и още много неща. Накрая някак си се стегнах, и си тръгнах напред. Прибрах се, метнах му ключовете с думите "Аз повече тая твоя кола няма да я карам", той се посмя малко на мой гръб, после ме успокои, обясин ми как да действам в такива моменти /според него щяло да ми е по - лесно в такива случаи да използвам ръчната, а не на полусъединител. Оказа се по - лесно за мен и година сигурно използвах ръчната на това кръстовище, нищо че усещах че де факто вече не ми трябва и я пускам още преди да потегля,ама страх лозе пази. И се научих.

Цоп и аз в клуба на притеснителните шофьори. Как се радвам, че ви открих.

Аз не бих дала такъв съвет, защото е много вероятно по този начин да удари колата пред нея, ще се изстреля рязко напред.

Точно. Може да подаде малко повече газ от обикновено, но с плавен съединител, както си потегля по принцип.

Добър вариант е да се намери някъде на пусто място баир и малко тренировка спри-тръгни.

И ако е мокро или заледено, като даде рязко газ, ще стане интересно. 

В началото и малък баир да беше, тръгвах с ръчна. По-сигурно ми беше- хем шанса да изгасне колата е по-малък, хем няма опасност да тръгне назад. Като се поопознахме с полусъединителя започнах така да потеглям по наклон, ръчна вече ползвам по изключение само по сериозни баири. Повече газ е ОК само ако предишната кола вече е потеглила, иначе може да стане беля. На сняг/лед не съм пробвала, нямам идея какъв би бил резултата.

На баир при сняг и лед, ако спреш, няма тръгване без вериги.
На лед газ на минимума при потегляне, лееееко пускане на съединителя и никакви резки движения. Иначе въртиш задница, може и цял кръг да направиш.

На лед в общия случай при резки действия се въртиш. Затова не трябва и рязка спирачка, а само леки почуквания и намаляване на скоростта с отнемане на газта.

Изкарах книжка като студентка, след което така се получи, че на един наклонен път ми изгасна колата, движейки се нагоре, зад мен един тир започна да свири, а ММ до мен ми се разкрещя .... слязох и оттогава 10 години не се качих .... В един прекрасен ден обаче, вече майка на две деца, с мъж, постоянно пътуващ по командировки, си казах стоп ... споделих пред родителите ми, че искам да карам и тогава се случи ... баща ми каза ти досега не си карала, сега ще караш, няма да стане ... това беше нещото, което ме преобърна ... явно комплекс ли или какво, но когато ми кажат, че не мога, се амбицирам и го правя ... почнах с една приятелка ... в началото ми гаснеше постоянно в кръстовищата ... пусках аварийни и палех отново ... когато бях посока нагоре и ми тръгваше назад, известно време потеглях с ръчна ... когато се чувствах несигурна, че няма достатъчно място зад мен слизах и молех шофьора отзад да се отдръпне  ... сега не съм перфектен шофьор, още се страхувам от липсата на достатъчно място пред или зад мен, особено при паркирането, но си возя децата на училище, детска, до селото на свеки, което е на 10 км. И се надявам скоро да се престраша да тръгна на дълъг път.