С мъжа ми сме разделени повече от 2 години, имаме дете, той си го гледа, не се оплаквам. Докато бяхме заедно той се разбираше с моите родители, те го харесваха, той се държеше добре и им помагаше. Аз също се разбирах с неговите.
Когато се разделихме той много страда, постоянно се опитваше да оправи нещата и ми пишеше едни дълги съобщения с всякакви обяснения и обещания по цял ден. Количеството съобщения, които получих (и все още получавам понякога) е просто внушително. Нямаше как да го отрежа изцяло само заради детето.
В отчаянието си той говореше и пишеше на всички мои по-близки хора, включително и на родителите ми. Това си продължи доста дълго време, сигурно около година, когато в един момент майка ми е спряла да му отговаря на съобщенията. От тогава тя не поддържа контакт с него. Не знам какви са нейните причини точно. С нея никога не сме били много близки, да си споделяме лични неща.
Мъжът ми беше много възмутен от това и смяташе, че аз трябва да направя нещо по въпроса. Аз така и не направих, защото не ми е ясно какво точно, а и дори да й искам някакво обяснение тя не мисля, че ще тръгне да ми обяснява личните си подбуди, ще каже нещо кратко и ще приключи разговора.
Сега обаче с бившия ми се скарахме за нещо, което засяга неговите отношения с майка ми и той не иска да остави така нещата. Възмутен е, наранен е, че той се е държал толкова добре преди, а тя сега не му говори.
Аз като цяло не разбирам защо е нужно да поддържат някакви близки взаимоотношения и защо аз трябва да се меся в тях. Нямам нищо против да си поддържат ако и двете страни искат, но иначе не ми е ясно как да стане.
Майка ми никога не е говорила нещо лошо за него. Не знам какво си мисли, но със сигурност не е демонстрирала нещо лошо пред мен или детето.
Майка ми и баща ми са разведени, с него май се разбира бившия ми, не го знам, но не се е оплаквал
Въпросът ми е трябва ли според вас да направя нещо за техните отношения и ако да, то какво?
Виж целия пост
Когато се разделихме той много страда, постоянно се опитваше да оправи нещата и ми пишеше едни дълги съобщения с всякакви обяснения и обещания по цял ден. Количеството съобщения, които получих (и все още получавам понякога) е просто внушително. Нямаше как да го отрежа изцяло само заради детето.
В отчаянието си той говореше и пишеше на всички мои по-близки хора, включително и на родителите ми. Това си продължи доста дълго време, сигурно около година, когато в един момент майка ми е спряла да му отговаря на съобщенията. От тогава тя не поддържа контакт с него. Не знам какви са нейните причини точно. С нея никога не сме били много близки, да си споделяме лични неща.
Мъжът ми беше много възмутен от това и смяташе, че аз трябва да направя нещо по въпроса. Аз така и не направих, защото не ми е ясно какво точно, а и дори да й искам някакво обяснение тя не мисля, че ще тръгне да ми обяснява личните си подбуди, ще каже нещо кратко и ще приключи разговора.
Сега обаче с бившия ми се скарахме за нещо, което засяга неговите отношения с майка ми и той не иска да остави така нещата. Възмутен е, наранен е, че той се е държал толкова добре преди, а тя сега не му говори.
Аз като цяло не разбирам защо е нужно да поддържат някакви близки взаимоотношения и защо аз трябва да се меся в тях. Нямам нищо против да си поддържат ако и двете страни искат, но иначе не ми е ясно как да стане.
Майка ми никога не е говорила нещо лошо за него. Не знам какво си мисли, но със сигурност не е демонстрирала нещо лошо пред мен или детето.
Майка ми и баща ми са разведени, с него май се разбира бившия ми, не го знам, но не се е оплаквал
Въпросът ми е трябва ли според вас да направя нещо за техните отношения и ако да, то какво?
Друг е въпросът, който я измъчва... 
, явно историята има предистория....
. Ако той твърди, че е случайно и това е начина да те върне има нужда от помощ. Ако това е твой извод .... живота ти ще бъде една поредица от драми като тази с роднинските взаимоотношения и предишната с вещите на заем.