Тичане (3)

Тази година пропуснах, но миналата бягах 21 км там (мислех за 42, но бях с лека травма). Честно казано, точно Софийския маратон не бих го повторила. 42 км под формата на обиколки е мъчение, да не говорим, че са избрали едни от най-натоварените улици и макар точно по време на маратона движението е затворено, в крайна сметка се надишваш с мръсотия. За 10 км предполагам, че е ОК, поне е една обиколка. Трасето определено не е тежко, но на мен не ми е приятно. Миналата година имах проблеми със стомаха и си завърших половинката за 1.43 мин, т.е доста над плануваното. Смятам, че за маратонската дистанция пунктовете не са особено добре заредени. Миналата година беше студено, а те предлагаха някаква абсолютно ледена вода, която направо срязваше дробовете, а тази година беше жега и доколкото разбрах, почти не е имало изотоници, което никак не е ОК. Общо взето, смятам, че организаторите имат добро желание да стане хубаво, но сред тях липсва нещо ааадски важно: няма бегачи да дадат мнение за такива очевидни неща като зареждане на пунктове, трасе, музика (както и ти казваш) и още много, и много. Хаха, миналата година още от първата обиколка се минаваше покрай една умряла котка и до края на маратона на никого не хрумне да я махне от трасето.
Неслучайно едни от най-най-хубавите състезания, на които съм била са организирани от бегачи било то любители или професионалисти (или поне има бегачи в колектива) - Маратон Пловдив, Маратон Плевен, Адвенчър скай рън (по към планинските) и тн. са с брутално хубава организация, а с много пъти по-малки бюджети. 

Организацията беше нелепа и леко комична на моменти. От пресичащи трасето лели до движещ се трамвай На кучетата им се радвах, но да ти се заплитат каишки в краката не е готино. Стартирах за сефте на организирано бягане, на 10 км., час и пет мин. ,като в началото предпочетох просто да се тътря, за да не се пребия и да не бъда премазана Не усетих кога минаха, забавлявах се страхотно.
Днес записах участие на 21,през май в Плевен. Прецених, че ще е по-добре от Пловдив (четох как трасето минавало през подлези), а и ми харесаха повече като "атмосфера" в сайта.
Иначе бягам в Западен парк, 4 пъти седмично, около 9 км. на излизане. Онзи ден видях лисица, насред София в Люлин Почивам си и се зареждам с бягането.
Мирамар, ти къде тичаш? ММ също бяга, къси спринтови, но никога не съм си и помисляла да излезем заедно. Не си представям да бягам с някого. Слагам музика в ушите и съм сама със себе си

  Еха, Google76, страхотен резултат за полумаратона, но теб си те знаем.
  Да, като цяло имаше недомислици. За грешката в медалите предполагам също сте разбрали  . Аз се видях в чудо 15-на минути преди старта, когато пред единствената химическа тоалетна в близост видях опашка от 20-ина бегачи. Наложи ми се да загрея принудително със спринт до една близка сладкарница.
  Иначе като цяло преживяването ми хареса. Но на мен ми беше за първи път и в цялата еуфория, че и малко притеснение дали ще успея сигурно не съм забелязала доста неща. И на мен ми беше изнервящо в началото докато се разтика народа. Не мога да си представя, какво е на маратоните с десетки хиляди участници. Сигурно най задните чакат по 10-ина минути да започнат да бягат.
  Beeps, да и аз предпочитам да си бягам сама, ММ тепърва прохожда в бягането така да се каже и изобщо да тичаш заедно с някого, че и да се съобразяваш с неговото темпо ми се трува излишен стрес. По-скоро имах предвид, че аз съвсем нямам с кого и дума да обеля по въпроса с бягането. Повечето хора ме гледат все едно съм луда, ако споделя нещо или се опитам да ги агитирам особено жените. Тоест иска ми се да си имам бегачески познати, с които да си кажем по едно здрасти на такова мероприятие. Иначе тичам в една малка градинка (градинката на Майчин дом) 330 м обиколката близо до нас, но нещо взе сериозно да ми отеснява и да се чувствам като хамстер. Ходя и на 5 kmrun в Южния и 1-2 пъти в Западния парк отвреме навреме.

Beeps, и аз бягам в Западния парк. Това е най-хубавия парк за бягане. Много по-спокойно е, аз в Южния/Борисовата се побърквам от огромния човекопоток.

miramar, ако по-често ходиш на организирани бягания било то състезания или групови тичания, много бързо ще се запознаеш с много бегачи. Аз като тръгнах по състезания не познавах абсолютно никого, но след 3-4 тичания вече познавах почти всички.

Здравейте, момичета

И аз по състезания се запознах и с други бегачи. Част съм и от клубът, който организира доста събития, участвам като доброволец, когато ме мързи да тичам и така завързах доста контакти
В неделя мисля да ходя на рождения ден на Трейл сериите, в Железница ще е. Техните състезания се характеризират с невероятен и живописен пейзаж.

А да! Започнах да бягам без проблеми откакто застуди... Знам си аз, че в жегата нямам желание за живот даже

Аз днес отчитам 2 км тичане. Много добре се почувствах след него.

Момичета, някоя има ли маратонки за бягане в дъжд? Много обичам да бягам като вали, но не ми харесва шляпането! Мисля да си потърся маратонки, клин и яке за специално за такива условия, защото тук често вали.

Честно казано, всичко, което имам и държи на локви е бая тежко като обувка. Пробвай по-леките планински маратонки на NorthFace или Scott, ама пак ще са по-тежки от обикновената асфалтова маратонка. Аз имам едни сравнително влагоустойчиви на Brooks, които са умерено тежки, но те пък се хлъзгат доста.

  На 5 кмрън има хора, които бягат и зимата при поледица. Гледах специално на видео, с какви маратонки са и ми се стори,че повечето са с обикновени. Аз бягам с едни декатлонски дето една капка да капне отгоре и веднага се усеща, иначе на децата купих  "маратонки за бягане при мокро време" пак от там и май наистина не пускат, освен ако не потънат в някоя локва. За големи обаче май не съм виждала.

С времето и аз се отказах от идеята, че ще се появи отнякъде нехлъзгаща се маратонка и започнах да си бягам и по лед с тея розовите декатлонски за 27-30 лв. Голяма разлика няма. Имам само едни много тежки адидас маратонки за планинско бягане, които не хлъзнат много, но разликата е малка, а ме болят глезените от тежестта и съвсем няма смисъл. Продават в декатлона едни гумени градски котки с шипчета, които уж са за бягане по лед, но аз с тях пак се хлъзгам повече, не знам защо.

То при нас сняг и лед няма, както и планини наблизо и също не ми се иска да си взема трейл точно защото са много тежки. Сега във фийда ми излизат някои модели на найк (shield),  едни на мизуно - уев райдър гтх, няколко на асикс, обаче като няма къде да ги видя на живо и да ги пробвам си е проблем. Чета разни ревюта обаче си имам съмнения доколко вършат работа. Декатлон май съвсем скоро откриха магазин и тук, но е в другия край на страната. Както и да е, бягам и вкъщи на пътеката, но не е същото

До колкото знам всяка маратонка с гортекс покритие е ок за мокро време. Не пропуска дъжд и сняг. Има си зимни маратонки с хубав грайфер, респективно и цената е висока.

Попринцип е така. Уж. На едно състезание спечелих много хубави маратонки на Scott с гортекс и вибрам. Реших да ги сменя с номера на приятеля ми, защото той си нямаше добри маратонки тогава. Издържаха му доста - вече 2 години, но при тичане в дъжд си се мокри - може би не чак колкото с дишаща маратонка, но пак, в сняг съвсем.

Моят тича, а и зимата си кара само с гортекс маратонки. Предполагам и марката е от значение за качеството и пропускливостта. Той твърди, че са му сухи краката зимата.

Сподели модел? И моя приятел си кара зимата с маратонки и ако има такива, които наистина държат сухо и топло, ще ми е полезно.