Искаме да открием гроба на детето си

Здравйте, дълго мислих преди да пиша, но може някои да ми помогне, да ми даде съвет и на мен . Преди 4 години и половина се родиха нашите две прекрасни момченца - близнаци в болницата в гр.Монтана. Родиха се преди да съм влязла в 9-тия месец и бяха малки . Едното беше 1.900 кг., а другото 1.400 кг. Раждането беше секцио, в събота през ноща, защото ми изтекоха водите. След като родих през ноща, само ми казаха , че всичко е наред и повече не мина никои при мен до понеделник сутрин, когато явно са се появили лекарите / само да уточня, че събота и неделя няма лекари в неонатологията и даже по спешност като са  ги извикали за раждането , родителите ми казаха, че са се сърдили и са люскали вратите, че са извикани / са видяли, че с малкото бебе има проблем. Казаха ни че няма нищо сериозно, но заради анемия трябва да му прелеят кръв. Така до сряда, когато почнах да се движа , отидох да го видя , то беше в кувиоз на дишане с апарат, заради малкото си тегло. Казаха че всичко е наред, сменили са апарата с по-слаб, вече диша по-добре и че, на следващия ден мен ще ме изпишат , малкото ще остане за по-дълго време в болницата а по-голямото по-малко да наддаде нужните килограми. Казаха ми , че мога да ходя да ги виждам, да се обаждам по телефона и всичко беше наред до четвъртък сутрин, когато дойде лекарката и ми каза че малкото ми детенце през ноща е получило усложнение , викали са екип но не са можели да му помогнат и е починало. Нямах думи, не знаех как да реагирам , нали всичко беше наред. Лекарката ни викна със съпруга ми след няколко часа и ни предложи аз да остана в болницата докато по-голямо ми момченце стане нужните килограми, да не си ходя в нас без бебе, защото ще изпадна в депресия, а те да направят аутопсия на малкия и те да се заемат с погребението. Тогава трябваше да избирам да остана с живото ми дете в болницата и аз да го гледам и да се грижа за него или да изляза и да организирам погребение. Родителите ми и мъжът ми ме накараха да се съглася на служебно погребение. Съгласих се, и няма да ви говоря за какъв ад става на въпрос. Държат се ужасно , аз изгубих детето си а те се държаха с мен като някакъв просяк молещ за милостиня , като някакъв натрапник. Ходех в 6:00 часа за хумана, а те спят, не може да ги събутиш, майки чакаме за храна,  а бебетата плачат половин час, как тогава са видяли , че моето дете умира и дали воубще са викали екип. Как може в неонатологично отделение с бебета в кувиоз, който трябва да са под постоянно наблюдение да няма дежурен лекар през ноща, а само мелицински сестри. Имам много въпроси без отговори , но вече е късно за всичко. Напоследък постоянно гледам някакви статий и гледам репортажи и ми е много тежко, как си оставих детето , та то живя 4 дни, защо не го погребахме. Отидох в гробището да търся гробчето и открих част от кръсчето, но понеже са се минали години то е паднало и може би се е разместило. Там където са тея дечица е една поляна с изгнили кръсчета и паднали. Няма очертани гробчета и не може да знаем къде точно е мястото. Искам да си го намерим и ако е възможно да си го узаконим и да ходим да му палим свещичка поне, нищо друго не искам. От гробищния парк казват , че на тея дечица няма регистър и щом сме се отказали нямаме право да знаем. Но не може да няма регистър според мен. Моля ви дайте ми съвет как да открия гроба на детето си?