Здравейте. Започвайки темата осъзнавам колко банална би била на повечето, но имам необходимост да споделя, да получа съвет от безпристрастен човек. На този етап все още не ми се говори за това с приятелки.
И така, започвам с предисторията. Заедно сме от 12 години, от 10 живеем заедно, имаме дете на 6. След толкова години заедно, с ръка на сърцето, мога да кажа, че допуснахме леко отдалечаване между нас. Дали се приехме за даденост, дали от битовизъм, но в никакъв случай от липсата на любов. И в никакъв случай не мисля, че е по вина само на единия, а и на двамата.
И към настоящия проблем: Моя мъж може да има много кусури (то и аз не съм идеална) , но никога не е бил женкар, да има навика да се закача с други жени, да ми дава повод за ревност. Никога не съм го проверявала, но от известно време се промъкнаха съмнения в мен, каквито не съм имала за 12 години. Фактурата от телефона му изхвърлях в боклука неотворена. Сега я отворих срам, не срам и видях за един месец 41 смса. Той няма на кой да пише . Последва скандал, заплахи за раздяла, обяснение от негова страна че са просто шеги това, че ще спре, че не иска да губи семейството си и т. н. и т. н. Не ми беше достатъчно. И пак срам , не срам, регистрирах телефона му в онлайн формата, за да виждам разпечатките. Следваща фактура не закъсня, както и моето следващо разочарование. Спрял е да пише, но са започнали чести и продължителни разговори. Има дни в който и е звънял 5 пъти и има разговори по 60 минути. Работа му е такава, че често по няколко дена не е в града. Звънна ми да ида да си го прибера. отидох и колата му заявих, че знам , че продължава, че е бил предупреден, че аз подобно нещо не бих търпяла и че е бил предупреден, че ако не спре ме губи. Казах, че го приемам като все едно не му е пукало какво ще стане и го помолих да си тръгне. Прибра се , взе си малко дрехи и пари и си тръгна. Последваха дни с дълги разговори по телефона. Обясняваше колко съжалява , че ме е наранил. Бил осъзнал как за глупост ще ни изгуби и че не го иска, че ме обича и че никога не е спирал. Защо не го осъзна първия път ? Под мой натиск ми призна всичко, Как се казва, от къде е, че са пили 2 пъти кафе, и че са само разговорите и нищо друго.
Не зная какво да правя. Обичам го още, но не мога да търпя някой да ме прави на маймуна. Няма да платя с унижение любовта си. В никакъв случай не се виждам в ролята на отчаяна съпруга, или щастливо женена или щастливо разведена.(преносно, брак нямаме)
Той ми се кълне, че е престанал и иска да се прибере вкъщи. Щял с времето да ми докаже голяма си любов, ако сега му простя.
Аз смятам, че му дадох шанс когато простих първия път за смсите, но той го пропиля. Не го оцени и не му мигна окото да продължи.
Мисленето ми е такова, че всеки е склонен малко или много в един момент да се озове в някаква авантюра. И той, и аз, и трети и четвърти... Има грешка, има и прошка. Нещото което не мога да простя е , че след като вече знаеше че аз знам, че след като беше предупреден за развоя, той не само не спре , но и продължи с пълна сила. Не мога да простя , че вместо да се задяват просто, да се шегуват, той е споделил за моите скандали, извадил ни е кирливите ризи от семейството на трети човек. Чувствам се унизена. Мога да простя задявката, но как да повярвам отново след като той и преди ми каза че спира, а не го направи. Защо сега да вярвам? Не знам какво да правя и осъзнавам , че никой от вас не може да ми каже. Просто имам нужда от странично мнение за ситуацията.
И като за капак, тя милата му звъняла, звъняла, той не вдигал и му изпратила смс - " Вдигни като мъж, иначе ще и изпратя твоя снимка"(демек на мен)
Това даже не ми заслужава и коментара.
Имам нужда от вашето мнение, моля
Виж целия пост
И така, започвам с предисторията. Заедно сме от 12 години, от 10 живеем заедно, имаме дете на 6. След толкова години заедно, с ръка на сърцето, мога да кажа, че допуснахме леко отдалечаване между нас. Дали се приехме за даденост, дали от битовизъм, но в никакъв случай от липсата на любов. И в никакъв случай не мисля, че е по вина само на единия, а и на двамата.
И към настоящия проблем: Моя мъж може да има много кусури (то и аз не съм идеална) , но никога не е бил женкар, да има навика да се закача с други жени, да ми дава повод за ревност. Никога не съм го проверявала, но от известно време се промъкнаха съмнения в мен, каквито не съм имала за 12 години. Фактурата от телефона му изхвърлях в боклука неотворена. Сега я отворих срам, не срам и видях за един месец 41 смса. Той няма на кой да пише . Последва скандал, заплахи за раздяла, обяснение от негова страна че са просто шеги това, че ще спре, че не иска да губи семейството си и т. н. и т. н. Не ми беше достатъчно. И пак срам , не срам, регистрирах телефона му в онлайн формата, за да виждам разпечатките. Следваща фактура не закъсня, както и моето следващо разочарование. Спрял е да пише, но са започнали чести и продължителни разговори. Има дни в който и е звънял 5 пъти и има разговори по 60 минути. Работа му е такава, че често по няколко дена не е в града. Звънна ми да ида да си го прибера. отидох и колата му заявих, че знам , че продължава, че е бил предупреден, че аз подобно нещо не бих търпяла и че е бил предупреден, че ако не спре ме губи. Казах, че го приемам като все едно не му е пукало какво ще стане и го помолих да си тръгне. Прибра се , взе си малко дрехи и пари и си тръгна. Последваха дни с дълги разговори по телефона. Обясняваше колко съжалява , че ме е наранил. Бил осъзнал как за глупост ще ни изгуби и че не го иска, че ме обича и че никога не е спирал. Защо не го осъзна първия път ? Под мой натиск ми призна всичко, Как се казва, от къде е, че са пили 2 пъти кафе, и че са само разговорите и нищо друго.
Не зная какво да правя. Обичам го още, но не мога да търпя някой да ме прави на маймуна. Няма да платя с унижение любовта си. В никакъв случай не се виждам в ролята на отчаяна съпруга, или щастливо женена или щастливо разведена.(преносно, брак нямаме)
Той ми се кълне, че е престанал и иска да се прибере вкъщи. Щял с времето да ми докаже голяма си любов, ако сега му простя.
Аз смятам, че му дадох шанс когато простих първия път за смсите, но той го пропиля. Не го оцени и не му мигна окото да продължи.
Мисленето ми е такова, че всеки е склонен малко или много в един момент да се озове в някаква авантюра. И той, и аз, и трети и четвърти... Има грешка, има и прошка. Нещото което не мога да простя е , че след като вече знаеше че аз знам, че след като беше предупреден за развоя, той не само не спре , но и продължи с пълна сила. Не мога да простя , че вместо да се задяват просто, да се шегуват, той е споделил за моите скандали, извадил ни е кирливите ризи от семейството на трети човек. Чувствам се унизена. Мога да простя задявката, но как да повярвам отново след като той и преди ми каза че спира, а не го направи. Защо сега да вярвам? Не знам какво да правя и осъзнавам , че никой от вас не може да ми каже. Просто имам нужда от странично мнение за ситуацията.
И като за капак, тя милата му звъняла, звъняла, той не вдигал и му изпратила смс - " Вдигни като мъж, иначе ще и изпратя твоя снимка"(демек на мен)
Това даже не ми заслужава и коментара. Имам нужда от вашето мнение, моля
