Здравейте, на всички вас, които сте преминали през всичко това преди мен. Дъщеричката ми се роди на 23 април, 10 седмици преди термин, 1700 гр. Само три дни беше на апаратна венилация и още толкова на кислородна палатка, след което задиша сама. В неонатологията на АГ я оставиха само две седмици и веднага след като излекуваха инфекцията и започна да наддава я преместиха в "Дом майка и дете" във Виница. Ако знаех през какъв ад ще преминем, никога не бих разписала документите за там. Веднага след преместването състоянието на детето ми започна да се влошава, за което разбирах само по вида й, но така и никой от персонала не ми съобщи. Започнах да виждам в кувиоза фуния с кислород, сърдечен монитор, дишането му стана трудно и мъчително, а очите му не се отлепяха от гноен секрет, но чак след седмица можах да открия лекарката и то по телефона, за да разбера, че детето ми е много зле - отново с инфекция и кислородозависимо 
. А аз живеех с мисълта, че всичко е наред и трябва да наддаде само на тегло. Мъничето ми продължаваше да се влошава, докато една нощ не ми се обадиха от дома, че спешно я местят в Терапията, защото състоянието му вече е критично. Слава Богу само за 10 дни лекарите от интензивното отделение успяха да овладеят инфекцията, а оттам и апнеичните паузи. За мой ужас обаче, след като се стабилизира, решиха да я върнат отново във Виница. Това беше момента да настоявам да си я взема у дома (вече беше извън кувиоз и с тегло 2100 гр.), но предвид, че до скоро спираше да диша, просто не ми достигна смелост, а и нямах представа, че ме очаква още по-голям кошмар. Защото не я върнаха в отделението за недоносени, а в карантинното (тъй като идвала от друга болница). В това отделение има деца на всякаква възраст дадени за отглеждане в дома, няма никакви условия за недоносени и възможност за поддържане на стерилност. В постоянна тревога съм, че отново ще й лепнат някаква инфекция. Случвало ли се е това на някой друг? Дали не е по-добър вариант да си я взема? В този случай отказ от лечение ли трябва да подпиша?
Другото, което ме притеснява, че заради престоя в Терапията малката още не е минавала очен преглед, а скоро ще стане на 6 седмици. Много се притеснявам това забавяне да не се окаже фатално. Лекарката от карантинното ми отговори много уклончиво на въпроса, кога ще идва отново д-р Светла Николова и си мисля, дали не е по-добре да се свържа с нея. Някой има ли нейни лични координати? Ще съм благодарна и ако ме насочите към подходящ педиатър за недоносено дете.
Виж целия пост
. А аз живеех с мисълта, че всичко е наред и трябва да наддаде само на тегло. Мъничето ми продължаваше да се влошава, докато една нощ не ми се обадиха от дома, че спешно я местят в Терапията, защото състоянието му вече е критично. Слава Богу само за 10 дни лекарите от интензивното отделение успяха да овладеят инфекцията, а оттам и апнеичните паузи. За мой ужас обаче, след като се стабилизира, решиха да я върнат отново във Виница. Това беше момента да настоявам да си я взема у дома (вече беше извън кувиоз и с тегло 2100 гр.), но предвид, че до скоро спираше да диша, просто не ми достигна смелост, а и нямах представа, че ме очаква още по-голям кошмар. Защото не я върнаха в отделението за недоносени, а в карантинното (тъй като идвала от друга болница). В това отделение има деца на всякаква възраст дадени за отглеждане в дома, няма никакви условия за недоносени и възможност за поддържане на стерилност. В постоянна тревога съм, че отново ще й лепнат някаква инфекция. Случвало ли се е това на някой друг? Дали не е по-добър вариант да си я взема? В този случай отказ от лечение ли трябва да подпиша?Другото, което ме притеснява, че заради престоя в Терапията малката още не е минавала очен преглед, а скоро ще стане на 6 седмици. Много се притеснявам това забавяне да не се окаже фатално. Лекарката от карантинното ми отговори много уклончиво на въпроса, кога ще идва отново д-р Светла Николова и си мисля, дали не е по-добре да се свържа с нея. Някой има ли нейни лични координати? Ще съм благодарна и ако ме насочите към подходящ педиатър за недоносено дете.
, разхождаха се и разни работници). Като чета поста на Katalita стигам до извода, че колкото по-малко вижда човек във Виница, толкова е по-доволен. 
