Имам ужасно много нужда от мнение и подкрепа, защото за мен това кърмене се оказа много по-трудно от всичко, с което съм се сблъсквала досега. Честно казано готова съм още три пъти да родя, вместо да полагам толкова много усилия и реално да не виждам резултат. Объркана съм
Преди 40 дни родих момиченце 2690 г. 2 часа след раждането ми я дадоха и веднага я сложих на гърда. Бял чела доста за кърменето преди това, затова веднага започнах да я кърмя и тя си засука много добре. След 2 дни слезе кърмата и бях много щастлива колко много имам, гърдите ми бяха супер пълни и постоянно течаха.
Най-ниското й тегло беше 2400 и за два дни наддаде до 2460 и ни изписаха.
Проблема дойде след като се прибрахме вкъщи. Аз я кърмих на поискване - и понеже много плачеше постоянно ми седеше на гърдите. Това беше начин да я успокоя винаги. На 11 ден решихме по-рано да посетим педиатърката, тъй като бебето много плачеше и решихме, че са колики. Думите й бяха: "Това бебе според мен гладува". За 11 дни беше наддала само 30 грама. Аз много трудно понесох тия думи и толкова много плаках. Обадих се на моя приятелка, която има дете на годинка и кърми на поискване. Посъветва ме веднага да сменя педиатърката и да не се вглеждам в мерките и теглилките, защото всяко дете си е индивидуално. Така и направих, намерих друга педиатърка за съвет, която подкрепя кърменето и ми каза да продължавам да си кърмя, щом бебето си има обилно напишкани и наакани памерси - няма проблем.
Е да де, ама си купихме везна и се оказа, че детето почти не наддава. На 20 ден едва едва възвърна рожденното си тегло, а на месец беше 2880 г. Отидох отново на контролен преглед при старата педиатърка и тя ми се накара ужасно - как съм щяла да уморя детето си, да съм започвала да го дохранвам с АМ с повече мазнини да взима да наддава това дете. Аз отново рев, купих това мляко и започнах след кърмене от време на време да додавам по 20-30 най-много до 40 грама и за два дни наддаде с цели 160 грама. За месец с 330, а за два дни след това със 160 само от дохранването. В момента е на 40 и тежи 3200.
А само да кажа - изчетох всичко за кърменето, срещах се с консултант от Ла лече лига, пиех всякакви лактогонни чайове, шуслерови соли, рицин, сминдух, ядох жито, дъвчех сусам, правих по 2-3 нощни кърмения, кърмих нон стоп по цял ден - за приспиване, след ставане, по време на сън..Купих електрическа помпа и се цедях, за да стимулирам гърдите. То тъпото е, че малката заспива и аз решавам да се поцедя, след малко тя се събужда и аз я слагам на гърда за успокоение. Междудругото тя издърпваше по малко след като 20 мин съм се цедила с помпата до последната капка. Успявах да изцедя в най -добрия случай около 15 мл след като е яла от двете гърди. Събирам го в контейнерче, също и къмрата, която изтича от едната гърда докато кърмя от другата (10 мл), понякога като се разплаче също започвам да тека и веднага подлагам чашка - така с много услия събирам всяка капка и успявам да събера в най-добрия случай 30-35 мл, които й додавам преди да й дам АМ.
Забравих да кажа, че на прегледа педиатърката ме накара да направя тъпото контролно къмрене и разбира се се оказа че тя е изяла само 30 мл от двете гърди. В къщи и аз го правих няколко пъти за да видя колко не й достига за да знам колко да й додавам. Е винаги ми излизаше, че изяжда около 40 мл.
В някои моменти съм била сигурна, че нещата са ок, че детето си взима колкото му трябва, след като си ака и пишка, но в други моменти така истерично реве, дърпа се от гърдата и се ядосва, че не й пуска.
В началото изпива всичко за нула време, след това започва да нервничи и не иска да суче активно, за да доизяде остатъка. Чака да потече от само себе си и се ядосва. Но въпреки всички усилия, които полагам за увеличаване на кърмата - вече 3 седмици количеството си седи все същото.
От 2 седмици се цедя по-активно по 3 пъти на денонощие, но както казах през останаото време я държа почти постоянно. Най-дългата пауза е 3 часа през деня евентуално.
Дайте съвети! Аз ли бъркам някъде или просто това си е даденост, имам малко кърма и няма как да се увеличи. Уж всяка жена има кърма достатъчна да отгледа детето си, но колкото и да го вярвам, нещо при мен не се получава. Много искам да си кърмя детето, много ми е приятно да го правя и искам да си продължи по най-естествения начин, все още не съм се отказала, ще продължавам да събирам всяка капка и да й я давам докато мога, защото знам че правя най-доброто за нея. Вече нямам подкрепа от близките за това кърмене, мислят ме за маниачка, все за това съм мислила...Ами да, за мен е много важно и докато мога и имам сили ще се боря, за да запазя и малкото кърма, която имам.