Закупуване на къща около/във вилна зона

Здравей,

Аз лично бих избрала Казичене. Там също има много къщи и е доста урбанизирано. Има и градски транспорт с който детето спокойно може да ходи на училище. Приятели ако Ви идват на гости след това спокойно могат да си тръгнат с градския или да поръчат такси без да се притесняват за цената.
Иначе за тока има стабилизатори, които можете да купите за да не се притеснявате за електроуредите.

Най-добре си харесайте място и като се разхождате наоколо питайте съседите и за тока и дали водата има налягане в летните жеги,има ли канал и дали и как се почиства снега зимата ,как стои въпроса със сигурността има ли грабежи ,има ли змии .Аз бих погледнала имота да не е на много ниско място,че на последък климата стана малко влажен и сме малко като в зона с мусони .Кат вали няколко дена подред изобилно да не се окажете във вода.Огледайте парцела дали има в съседство животновъд.
Днес всичко си има и решение.Има генератори за ток,има сот,има високопроходими автомобили,има снегорини за домашно ползване,кладенци и електрически помпи,модерни септични ями.Въпрос на средства.Това е най-важо,Правилно да прецените финансите!Ако там се обърка нещо живота може да е много по труден.Ще имате и разход за път според отдалечеността и разхода на автомобилите ви.Без  поне две коли си е много неприятно,а това увеличава разхода поддръжка , застраховки  ,гуми...всичко по две.
За самата къща е важно как и е конструкцията особено след земетресението от 22 май ,как е с водопровода,как е покрива има ли следи от течове.
Старите къщи могат да имат много проблеми :лоша или никаква хидроизолация на основите,кофти или направо безумно разпределение,криви стени,лоша дограма ,липса на термоизолация има и още но в общи линии ремонта на старото често е по солен и с лош резултат от варианта да направиш ново.
Лошо е ако нямаш никаква представа от строителство,но все пак има и вариант сглобяеми къщи,който дори според мен е по-добър от много стари къщи.
 Така като говорим общо може да излезе и малко подвеждащо,защото има стари къщи,които са като замъци.Моята е строена от камък и има 80см каменни стени например и всяко надграждане си струва че и отгоре,но има много правени от пишман майстори и да не разправям какви ужасии съм виждала.
 Би било разумно да потърсите някой опитен строителен техник като консултант ,ако все пак сте решили твърдо стара къща.
АКО ще го правя аз бих взела място и бих строила ново с нови модерни материали напълно модерно разпределение изложение всичко да е безупречно.Това обаче при положение ,че имам и личен опит и  сериозни съветници под ръка.Задължително ще избия термопомпа за отопление.

Здравейте,
Герман е чудесно селце. Разбира се и другите места си имат чар. Имайте предвид, че във всички села покрай София канализация няма, освен ако не е правена на място, на така наречените стопански начала. По принцип по селата има проблем и с ток и с вода. Колкото е по-нависоко мястото, толкова по-голяма е вероятността лятото да има проблем с водата. Но както спомена mamamari в днешно време има решение на всичко.
В изброените от вас села( те между другото се водят квартали на София) има градски транспорт. Обикновено е автобус и маршрутка. Но колата е задължителна придобивка за тези места.
В сравнение с живота на апартамент, разхода е по-голям. Естествено е. Отопление, поддръжка и не на последно място транспорт. Зависи, какви компромиси сте склонни да направите. Мисля, че и в четирите квартала/села има детски градини и основни училища. В Герман специално има една маршрутка и два автобуса. Проблеми с тока има и в Герман и в Лозен, основно лятото. А като готвите, дали ще пуснете телевизора и печката, зависи от ел.инсталацията, която направите или има в къщата И живота на село и живота в града има своите предимства и недостатъци, зависи, какво търсите и какви компромиси сте склонни да направите.
Поздрави и успех!

Благодаря за мненията/препоръките!
Принципно сме наясно, че ще се наложат компромиси от наша страна за живот извън силно урбанизирани територии. Коли имаме и двамата, но все пак бих искала да има и достъпен градски транспорт, че детето когато порасне хич си нямам идея как би се прибирало и дали ние ще имаме възможност всеки ден да го вземаме от училище или други занимания.
Та затова въпросите са ми повече битово-социални, тъй да се каже. Иначе аз съм строителен инженер, мъжът ми -  електро и поне по отношение на конструктивна част и инсталации може да се справим сами и знаем какво да търсим.
За два дена бяхме на три огледа в Герман и Княжево. Много ни хареса една къща в Герман, точно каквото си търсим - сравнително ново строителство, приятен парцел, няма "животновъди",  - но е във вилната зона на 2 км от самото село и се стига само с кола, а през зимата дори не съм сигурна дали е достъпно, а предполагам, че доста натрупва там ?
Другото, което разбрахме, е, че във вилните зони около Княжево и Герман няма изграден водопровод и всеки се спасява както може ...
Както и да е - търсенето продължава по-настървено и всеки, който се сети нещо допълнително, ще ни е е от полза 

Проблема със снега е неприятен,но има фирми с абонамент (годишен ),а има и частници по места с доста по-приемливи цени,които извършват услугата също .
Това с липсата на водопровод обаче си от най сериозните проблеми.Вода ще намерите,но някои перални и съдомиялни имат ''претенции'' по отношение качеството на водата и налягането.
Потърсете населено място с водопровод та дори и малко по отдалечено.Където 20 мин път там и 25-30,но със вода и без вода вече си е разлика.
Прибирането и разхождането на децата по мероприятия общо взето се организира на местно ниво.Редувате се родители или си наемате някоя баба да ги наглежда.Но си е трудно и притеснително.
Помислете и как ще се отоплявате!Това е много важно.

Здравей,
Включвам се набързо, защото от малко повече от две години живея в една от вилните зони, които си споменала - по-точно вилната зона на Панчарево. Както вече са ти писали, всичко си има своите  плюсове и минуси, но аз лично за нищо на света вече не бих се върнала в града. Животът на децата на тези места е несравним с живота на тези в града - в хубавия смисъл, разбира се. Те имат истинско детство - с игрите по улиците, без да се притесняваш за преминаващи с луда скорост коли, каране на колелета без да ти се налага за целта специално да се вдигнмеш до някой парк, защото иначе просто няма къде..... и още много, много плюсове.
Специално за вилните зони проблем е липсата на транспорт. Така или иначе обаче всичко е въпрос на организация. Ние сме с две коли и три деца и да ти кажа честно, не е нещо невъзможно трудно извозването ни. По принцип живота в къща и по-точно къща на такива места, те прави в пъти по- организиран.  Наблюдавам тенденция напоследък все повече млади семейства да се изнасят извън града, по така наречените вилни зони. Та в тази връзка и варианта, споменат по-горе с организирането между родители също го има.
За канализацията - вече са ти казали - такава категорично липсва по тези места. Проблема се решава с локална пречиствателна станция, да не казвам, че много хора все още си правят септични ями....
За тока - както са ти споменали, въпрос на ел. инсталация, иначе при нас специално не го спират често.
Проблеми с водата нямаме никакви, дори напротив - налягането е по-силно отколкото трябва дори.
Надявам се да съм била от полза.
Успех!

A  Рударци?

Честно казано, досега не съм гледала по-далеч от Владая, а и искаме да е в чертите на града.

Katbalu, това с организирането на родители може и да стане, но определено ще иска време да се запознаем (опознаем !) с другите съседи, доколкото има такива. Аз лично, никога не бих оставила детето си при непознати хора, пък били те и супер-хипер-мега добронамерени и услужливи родители. За мен поне, отдавна минаха времената, в които родителите ни съвсем спокойно, че и безоотговорно  , ни оставяха по съседите за почти цял ден. Сега в блока, с повечето съседи едва-едва се познаваме, даже когато се срещнем взаимно се чудим дали живеем в един вход или сме дошли на гости.
Вчера обаче открих друго, което не зная дали ще бъде недостатък или предимство - в почти 90% от вилните зони по южната дъга на околовръстното няма организирано сметоизвозване (гледах едно решение на Общински съвет).
Момичета, къде си хвърляте боклука ?

Боклука при нас го прибират веднъж седмично. Сега, лятото определено се усеща, че е недостатъчно, често кофите преливат, даже онзи ден една съседка дойде - направила подписка по този въпрос - не знам, дано да стане нещо, че си е наистина неприятно.
А що се отнася до отношенията и доверието към съседите - това също е нещо, за което мирогледът ти се променя тотално. Аз също като теб не познавах по-голямата част от съседите си, докато живеех в града. Когато си в къща, обаче, нещата стоят по съвсем друг начин. Хората се сближават именно защото знаят, че са си нужни, че имат нужда да разчитат един на друг - дали ще е да помогнеш на съседа да си разтовари пелетите, или пък той ще ти помогне да изринеш снега....абе, просто както си е по селата - нали знаеш - всеки познава всеки   Когато децата се опознаят започват да щъкат ту в един двор, ту в друг. Точно това имах предвид и в предния си пост - животът в къща на такова място е КОРЕННО различен от този в апартамента в града. Ти сама ще се убедиш, живот и здраве. Преди, когато бяхме в апартамента, никога не съм си представяла, че мога да пусна някое от децата само където и да било. Дори до паркинга до колата не съм ги пускала. Сега всичко е коренно различно. Щастлива съм, че сме взели това решение, въпреки, пак казвам, трудностите които срещаме.

Имаше време ,в което нямаше е поне не беше редовно сметоизвозването и когато контейнера се напълнеше всяка сутрин плика с боклука разбира се добре опакован пътуваше с нас в багажника до първия контейнер.
Само искам да уточня,че тук в боклука не попада всичко както е като си в апартамент примерно. Биологочноразградимите отпадъци каквито са обелки от зеленчуци,окосената трева,неизядените плодове се превръщат в компост и правят цветните лехи приказни.
Остатъците от храна се дават на полудиви котки,чиято популация помага в борбата със змии и гризачи.Веднага уточнявам че нямат нищо общо с домашните и стоят далеч от хората. Живеят в гората наоколо. Храната се оставя всяка вечер на края на имота и на сутринта е изчезнала.
Останал хляб ,ако е твърд се накисва и се хранят птиците (синигери,сойки,гугутки и малко врабци).Не рядко и катериците се възползват от близостта с хората.С годините животните знаят че ги храниш и идват на метри от теб без страх,което радва децата.
На практика  остава съвсем малко боклук ,а това което остава стъкло и пластмаси се сортира и също ''пътува '' до столицата защото сме лишени от  привилегията да имаме контйнери за разделно събиране.Забелязвам че доста съседи правят така.
В нашето населено място има баби с репутация вече отгледали едно две поколения малчугани докато родителите са били на работа.Услугите им са много по-достъпни от тези на професионална бавачка ,а и отношението е като към свои деца даже като са пораснали вече.Изобщо всичко е много лично , не като в блок .И хората са човеци,за разлика от това което си познавала до момента като съседски отношения.
Различно е както от нашето детство.

хххПисали сме заедно .

 "И хората са човеци,за разлика от това което си познавала до момента като съседски отношения.
Различно е както от нашето детство."


mamamari, Абсолютно точно казано!

Aз съм от тези, които живеят във вилна зона. Първо - излиза ужасно скъпо - започвам да разказвам. Инвестицията в къщата и ремонта е едва началото. После си купихме два джипа, защото нямаме път, дори и черен път не мога да го нарека. Леките кори си дерат коремите, а зимата понякога и с джип не можеш да се качиш до къщата ни. За снегопочистване няма и да споменавам въобще. Канализация няма, плащаме за почистване на септичните ями. Токът спира при буря, водата спира, ако едно денонощие няма ток - понеже сме на високо, от главния водопровод една помпа качва вода в голям резервоар за цялата вилна зона и оттам гравитачно водата се спуска до къщите. Обаче като няма ток, помпата не работи, за денонощие водата в резервоара свършва и дотам... Ще правим сондаж за вода, защото искаме независимост от ВИК - около 2000лв. ще ни излезе. Трябва да купим и генератор, защото като спре зимата токът, трябва да гасим парното, за да не гръмне.
Продължавам - отдалечеността, престъпността и кучетата. Ние сме на 3 км от центъра на града. Градски транспорт до нашия дом няма. Аз и мъжът ми сме шофьори на децата си и постоянно трябва да съобразяваме ангажиментите и нуждите си с техните. Планирането на покупките е от голяма важност, няма как да прескочиш до магазина. Социалната изолация ще бъде факт. Детето ви няма да може да излезе на улицата и да играе с другите, защото най-вероятно край вас ще има само старци и кучета. Така че ако иска да играе, ще трябва или да играе само, или да сте му шофьори всеки уикенд. Като порасне малко и тръгне на училище, трябва да има вариант да се прибира само - тук вече трябва да мислите за бездомните кучета, ако ги има, или да намерите някой да го прибира, ако вие и мъжът ви не можете. Като стане пубер, ще иска социален живот.
С две думи - труден е животът извън града. Но като изляза на терасата вечер и видя светулките - повече нищо не ми трябва.

Съвет - купете си вила, но си оставете и апартамента, когато детето ви стане в 5-6 клас, може да се наложи да се върнете в града, защото се започват едни уроци, кръжоци, спортове - трудно ще успеете да съвместите вашата работа с детските ангажименти. Иначе животът сред природата е чудесен, особено докато са малки децата.
А, и се подгответе за паяците 
За боклука забравих да кажа - всички хранителни отпадъци се оползотворяват от животните. Покривката я тупам през прозореца и храня птичките. Всички стъклени и метални отпадъци се рециклират. Всички хартии събирам разделно и използвам за парното и камината - дори сега в летните месеци събирам в торбички и трупам в котелното помещение, есента за две седмици ще ги изгоря и ще се топля без пари. Така че всъщност боклукът може да бъде съвсем, ама съвсем малко, примерно една пазарска торба на седмица, както е при нас. Топлим се с дърва и пепелта става на тор за градината.
Дано съм била полезна