Провокирана съм да пусна тази тема от вчерашното гостуване на наши познати с дъщеричката им (3 години) у нас. След като си тръгнаха огледах щетите - счупена чаша, потрошен детски пластмасов стол, изтръгнати плочки на детски ксилофон, разглобена дет. ютия. Моята дащеря откакто е родена не е чупила толкова играчки.
Някой ще каже , че има по- буйни деца и е нармално, но аз не съм съгласна. Смятам, че отношението към играчката се възпитава. Как въздейства върху детето вида на огромен кош натъпкан с играчки, някои от които потрошени и раздрани. Детето ги разпилява ежедневно, тъпче ги, подритва ги...Счупените играчки нямат никакво естетическо въздействие и са опасни за него. Родителите газят по играчките и ги подритват заедно с детето. Пред очите на детето се разпаря корема на любимата кукла, за да й се "сменят батериите".Майката вечер " прибира" играчките като ги натъпква набързо в коша.
А може нещата да се представят пред детето по друг начин. От камарите играчки се оставят определен брой. Той не включва потрошените или без батерии - те са " на ремонт", а куклите са " на лекар". Всяка играчка си има точно определено място върху шкафа. С играчките не се играе по земята(освен с конструкторите). Куклите си имат имена, с тях се "разговаря" като с удушевени. Ако настъпите кукла или я изпуснете й се извинявате пред наблюдаващото ви дете. И така ... детето придобива умения да общува с играчката, копирайки отношението на възрастния към нея.
Дано да не съм прозвучала много критично, на такива са моите наблюдения. Споделете вашите.