?Въпроси всякакви за СО?

Неблагодарник. Никой в подобен разговор не иска да му се "върне" ресто, а просто казва как вижда нещата. Другия път просто го остави да се оправя, като се разболее, защото казваш, че не се е жалвал, но пък е усещал подкрепата ти и внимателното ти отношение. Като не са даденост вече, ще видиш, че ще му направи впечатление.
Б@си хората, толко не може да си преглътне беса и да каже две мили или поне не заядливи думи, ако ще всеки ден да ражда и да го боли.


Не знам колко му е часът ба бгтатко, ама неговата реакция е доста по- различна (в положителна насока) от на твоя мъж. Не знам защо сравнява едва ли не.

Мисля, че в момента съм афектирана и заради лекарствата, недоспиването и всичко, може би малко преувеличавам, защото просто ми се плаче.. Аз знам, че ще дойде уикенда, ще се поуспокоят нещата, ще се разхождаме или ще си почиваме вкъщи и ше можем да поговорим, той ще си каже, кое го е подразнило, аз ще си кажа, ще се изясним, прегърнем и всичко ще е точно. Обаче винаги в такива ситуации, когато съм имала здравословен проблем нещата са протичали по този начин. Предлага ми се помощ на думи, после ако го помоля за нещо са физиономии и фасони, на мен ми е криво. Минават няколко дни, говорим, той ми казва извинявай ако не съм реагирал адекватно, аз му казвам извинявай ако нещо съм реагирала прекалено емоционално и търся под вола теле и всичко е супер, до следващия път.
Тук визирам случаи, които са свързани с наистина здравословен проблем, а не грип, настинка и тн. За такива дори не му и казвам. Не съм болнава.

Аз отказвах помощта му, защото той ми предлагаше да съм хапнела салата и някакви картофи, които той си беше правил за вечеря, или чай да ми направил. При положение, че само кремове и пюрета мога да ям и нищо топло.. и в момента, в който му откажа, винаги отбелязвам, че ако имам нужда от нещо аз ще му кажа. И той с едно облекчение от отговора ми, си прави неговите си неща. Оставам с впечатление, че някакси му олеква, че сега няма ангажимент към мен и може да се съсредоточи върху нещо друго, което му е важно.

Благодаря ви за отговорите, ще преспя и на свеца глава, ще обмисля ситуацията отново.

The Catcher in the Rye, сравнявам поведението на 2ма души в същата позиция като анонимната и казвам аз колко съм направил (по мое сметки е по-малко от обсъждания съпруг) и какво е било отношението от другата страна за малкото, което съм направил.

Мнението си го спестих, има ли нужда да го казвам? Мисля, че си е доста ясно

Иначе аз често казвам на съпругата си да не се лигави, защото тя има малко склонност да се шашка, притеснява и свръх-драматизира някакви състояния. И тогава освен от лекарства често има повече нужда от подобен вид "успокоение", понеже иначе наистина много се плаши. Да не казвам колко пъти сме търчали на спешен ехограф защото не се е изходила примерно, а като имаше бракстън хикс контракции беше голяма драма... Но дори тя не реши, че умира от изваден мъдрец....

Както и да е, да бяга от него с 200 и така нататъка

bgtatko, какво страва страшно, ако се шие, защото това ти изречение в този вид нищо не казва. И ако някой вече е зашит и си го боли, следва да си посипе главата с пепел ли?
На теб не ти е изтръпвало и на жена ти не е, та е така при останалите седем милиарда... Ако в болката си, трябва да мисля за праговете на болка, признателността, благодарността и житейски истории, преживени с по-голям стоицизъм, мерси ти за любовта. Въобще не мога да си представя, че мой близък ще го боли и ще моли да го заведа на лекар, а аз ще извъртам ситуацията към собствената ми личност.

Е, как да не се шие? Може ли подобни глупости да пишеш и то – с такава увереност?

Впрочем, раната се шие почти винаги, когато е оперативно. Дори се слага костен заместител понякога.

едит: изпреварили са ме

Може би говорим за различни неща. Аз под оперативно нямам предвид сложна операция под пълна упойка, в която примерно да извадят половината зъби, да режат дълбоко костта или нещо такова. Имам предвид откриване на достъп до мъдреца и вадене на мъдреца.

Не само, че не са ме шили, но ми обясниха, че не трябва да се шие, защото иначе ще стане оток, ще гнояса и т.н.

Вас са Ви шили при вадене на зъб и после сте ходили да Ви свалят конците, така ли?

Естествено, че се шие, нормална практика си е. След това се ходи да се махат конците. Ако е ретиниран и не се зашие, ще стане далеч по-страшно. Замърсява се от храната, съсирекът се задържа по-трудно и затова стават такиа усложнения с въздуха като алвеолит.

Разбира се. При оперативно вадене на мъдрец (когато венецът се разрязва, за да се стигне до зъба), винаги има шевове.
Ако е бил на повърхността и само е дръпнат с клещите, няма шевове, съответно.

Да, преди три месеца.

Нищо не се е подавало на повърхността. Потърсих информация в интернет, но доколкото разбирам ако се шие, се шие венецът частично (ако е нужно), а самият джоб на зъба си се оставя отворен, за да може да кърви и да се съсири.

Нито мен, нито съпругата ми са я шили след махането на мъдреци, а при нея усложнението беше т.нар. dry socket, защото при хранене/пиене явно неволно си е изсмукала съсирека, което забавя оздравителния процес.

Както и да е, отклонихме се от темата, възможно е и моята информация да е стара или да не съм разбрал правилно обясненията или пък доцентът да е бил пълен некадърник. Със сигурност обаче конци не е имало, за саморазлагащи се преди 15 години в България - дълбоко се съмнявам. Лека вечер.

Анонимна, аз също съм минала през такава интервенция. Извадени са ми всички мъдреци, два от тях с операция заради криви корени. В три от четирите пъти нямах никакъв пост-оперативен дискомфорт, но при едната операция беше кошмар. Жената много се измъчи, беше едно къртене...ум да ти зайде. Упойката започна да ме отпуска още в кабинета и когато се качих в таксито вече ме болеше толкова силно, че се разплаках със сълзи пред шофьора. После успях едва да се завлека до вкъщи и да се тръшна на леглото, чак след два аулина се унесох и заспах. За справка - раждала съм нормално без упойка и ми се стори по-леко. В крайна сметка, усещането за болка е силно субективно и реакцията на съпруга ти би следвало да бъде адекватна на твоето преживяване, или поне на това, което си споделила с  него, а не на неговата собствена представа за това как боли един изваден зъб. На твое място аз също бих се засегнала. Разбира се, това не значи задължително, че мъжът ти е безчувствен смотаняк. По-скоро ми се струва, че не те познава достатъчно, за да разбере, че не се превземаш. Аз бих му обяснила добре ситуацията от моята гледна точка.

Мдам, аз съм същата гад. Ще помогна, няма да оставя човека да се мъчи, но същевремено, спи ли ми се, съм зла като ламя с настъпена опашка и бълвам змии и гущери. После, като се наспя и си припомня, чак срам ме хваща. И то, голям срам. Нищо чудно и мъжът да е от тоя сорт.

Абсолютно!