?Въпроси всякакви за СО?

Полар, на много места, включително и тук в Англия, има много протоколи, някой може да ги нарича и тестове, за оценка на емоционалното състояние, рисковете в средата на майката и всякакви подобни. От момента, в който кажеш, че плануваш забременяване, без значение с донор, АРТ или естествено и продължават през цялото време докато имаш дете. Дори и да си счупи крака и да го заведеш в спешното има едни кратки задължителни въпросчета с тази насоченост, при всеки досег със здравната система, във всеки един момент.

НО, целта не е даване на "разрешение" да забременееш или родиш, а по-скоро оценка на риска и предлагане на възможности за помощ навреме.

При мен например, понеже знаят, че вече децата са много, че си ги гледаме сами, знаят професията на мъжа ми и че не винаги може да "излезе" от работа и да се цопне в къщи на момента, напълнили са ме с брошури за спешни случаи - за психическа помощ, за физическа помощ, за спешни случаи, ако се почувствам зле и съм сама с децата, ако няма кой да ми напазарува и всякакви такива глупости. И всеки път, когато съм на лекар или идва здравния работник на малките ми съобщават разни възможности за подкрепа.

Идеята е по-скоро, да се помага на майката със всичко възможно, а не - хмм, тая дали ще може да се справи сама и ако не може, по-добре да не ражда изобщо.

Хайде да не говорим за депресията, защото по същата логика трябва да отворим дума и за рака, сърдечните заболявания, катастрофите и прочие други неща, които убиват значително повече хора. Защо потенциалната самотна майка трябваше да отключи точно депресия, не се знае, може би защото вече стана ясно, че няма да остане на улицата и че има стабилна работа.

Ами, няма да отключи, естествено, колкото и да им се иска на някои. Така звучи. Аама то не питало. Ми то и други неща не питат, утре може да ви няма.

Истината е, че каквито и оценки да се правят, те нямат никакво значение в България, защото ние нямаме национални стандарти и протоколи за лечение и медицински процедури. Никакви. Нула.

При положение, че няма норма, кое е допустимо и кое не, какъв е смисъла от оценка на каквото и да е, освен събиране на още малко пари от пациента?

Та те заплодиха някаква 70-80 годишна бабичка, по дяволите, видимо откачена, с близнаци, в Плевенската клиника. Едното май почина. Какви депресии, какви 5 лева ...

Не само оценка, но и психологическа помощ би трябвало да се предлага. Ако си стигнал до решение за процедура, значи си преминал през доста тежки моменти.

Ами предлагат, помощ и чудо, с първото ми раждане, когато се видя, че започвам да давам на късо, заради прееклампсията и започнаха да се подготвят за секцио, дойде една мухла, която се представи, като психолог и ми каза - да знаеш, че ако бебето не оцелее, ти не си виновна, нали разбра?, врътна се и излезе. Дори не и отговорих.

Не преувеличавай и не послъгвай Българката беше на 60-62 някъде, какви 70-80. И в никакъв случай не е единствената в света. Дори и в прекрасната ти и цивилизована Англия с "национални стандарти и протоколи за лечение и медицински процедури" се правят тези неща.
Просто учени пред научно откритие са като лудите с картечница. Това е! Готови са на всичко, за да направят пробив в науката. Което не е толкова лошо, всъщност.

Беше на около 60. Не вярвам на тази възраст да го правят само в България. А интересното е, че май беше психиатърка, не помня действаща или пенсионирана

Възможно е и да преувеличавам, но приличаше на мумия, минимум на 70, мързи ме да търся. Адски гадно и налудничаво същество, с онова червило ... отврат.

По света - имаше лимити в зависимост дали се ползват собствени яйцеклетки или донорски, за донорските май беше 50. Нещо подобно.

Ако искаха психотестове и доказване на капацитет от всяка родилка, половината отчетни теми нямаше да ги има.

Абе никъде не е писала, че оценката е решаваща или че изобщо се използва при вземане на решение дали е подходяща за майка тази жена.

Здравейте,

на 30 години съм. Вероятно бракът ми ще завърши с развод, което е болна тема за мен (родителите ми са разведени и аз винаги съм се страхувала да не се случи и на мен). Нямаме деца. Задавам си следните въпроси:

- реалистично ли е да намеря друг мъж, с който да създам така мечтаното и бленувано семейство?

- как ще приемат хората факта, че съм разведена? Например, ще има ли мъже, които ще се отдръпват от този факт? А майки, които ще дърпат синовете си далеч от мен?

- къде мога да намеря този господин съвършен (критериите ми никак не са малки, но са с покритие) на тази възраст - повечето ми приятелки са омъжени, с деца дори, нямам кой знае каква среда извън офиса, а пък в офиса съм от много време и изобщо не го виждам като опция?

- заслужава ли си бракът да се спасява на всяка цена (в моя случай няма домшано насилие, нито изневери, но да кажем така тривиалното несходство в характерите)?

- въобще, разводът следва ли да се възприема като провал, като че не съм достатъчно добра или просто не съм срещнала подходящия човек?

- кога следва да се отдам на нова връзка и ще мога ли да се доверя? ние все пак имахме хубава любов, аз мислех, че съм срещнала човека за цял живот, а ето, че не се получи..

- мъжът трябва ли да ме приема каквато съм или вече опознала по-добре мъжете следва да играя театър (мразя игрички във връзките) и да не разкривам съвсем себе си (ако препдолагам, че това няма да бъде възприето добре)?

- как да заявявам още в началото, че очаквам сериозна връзка (нямам нито време, нито желание за пуберкси истории с кафенце и кино два пъти в седмицата), без да плаша мъжете?

- притеснява ме също и въпросът с бебето - кога те първа ще търся мъж и кога ще го намеря, ще се напасваме, ще се решаваме на семейство и ще правим бебе (с ММ правихме дори опити повече отгодина и не стана, уж репродуктивно проблемът не е в мен, но пък сега имам друг проблем със сърцето, който може да е препятствие по пътя към детето)

и още куп подобни въпроси....

Знам, че много от вас са минали по този път и се надявам на адекватни мнения, за да бъда подготвена за това, което ме очаква.

Всичко е в собствената ти глава. Живеем в 21ви век. Отдавна вече няма клеймо "разведен". А пък щом нямате и деца, е още по-лесно.

Ще умра от смях просто хахахахах