?Въпроси всякакви за СО?

Е той се опитва да я отблъсне, но това си е напаст.
А защо жените си падат по простаци?

Знам ли. Може би някаква мания да превъзпитават и да променят, това което не може да се промени. 

Жени или лепки? Да не ги смесваме.

Aнонимна, ти истинска ли си?!!  Майкоуууууу

Здравейте,
пиша защото ми е много криво, не съм сигутна как трябва да реагирам и искам да си сверя часовника.
Казусът е следният: с мъжа ми сме заедно от 6 години, животът ни наистина е чудесен, нямаме никакви непреодолими проблеми и винаги сме имали много добра комуникация. Той е добряк, работохолик, с големи амбиции и мечти, доста от които вече осъществени, обича ме, уважава ме, аз също много го обичам и ценя съответно.
Но това, което се случва последните няколко дни, много ме обърква, а и не се случва за пръв път.

Накратко, преди два дни имах доста неприятна интервенция- вадене на мъдрец. При мен ситуацията беше доста сложна и то си беше операция направо, но мина добре, той беше с мен през цялото време. Докато упойката траеше всичко беше окей, но после започнаха страшни болки, мъки и отоци. Взех изписаните ми болкоуспокояващи, но те не ми помагаха особено, повече ме успиваха. Болката стана нечовешка, но стисках зъби. Аз имам висок праг на болка, дори ми е наместван счупен крайник без упойка, така че добивате представа. С напредването на вечерта болката се усилваше, но аз просто си легнах в хола, опитвайки се да се унеса. По едно време се разплаках, толкова нетърпимо стана. Като мъжът ми през цялото време след интервенцията и цяла вечер ме питаше дали имам нужда от нещо, казваше че е до мен, ако може да направи нещо да съм кажела и веднага ще го направи, мъчно му било да ме гледа така... Аз отказвах, защото нито можех да ям, нито нищо той можеше да направи.
Цяла вечер прекарахме така, аз на дивана, а той оправяше един компютър за майка му. Стана 2 или 3 и решихме да си лягаме. Аз не можех да спя от болка, нито компреси, нито хапчета помагаха. И тук започна проблемът. По едно време ми изтръпнаха крайниците, не можех да дишам, причерняваше ми и виех като куче. А той демонстративно изнервен се въртеше от една кълка на друга и накрая троснато ми заяви, че щял тапи за уши да си сложи, защото видиш ли не можел да спи заради мен. Предложих му да се премести, но той не го направи. Беше вече около 5 и аз му казах, че не мога повече и имам нужда от лекар. Той отново сърдито ми каза, че нямало спешни зъболекари по това време и нямало смисъл от лекар. Аз исках да отида обаче, не толкова заради болката, а заради изтръпналите крайници и другите странни симптоми. Пропуснах да спомена, че раната не беше зашита и през цялото време кървеше. Накрая станах, сложих едно яке върху пижамата, взех си нещата и тръгнах да ходя на лекар. Не можех да шофирам, но можех да стигна пеша до болницата, понеже не е особено далеч. Той ми се развика, че с ходене по улиците нищо нямало да променя, но се облече и ме закара отново с много демонстративно тряскане на врати и фасони. Той кога щял да спи, утре бил на работа,тежък ден имал. Все едно аз съм до държала буден до 3 да оправя компютър, който иска да даде на майка си, която в близките месеци едва ли ще види дори, понеже живеем в чужбина.
Отидохме в болницата, обясниха ми, че нямат дежурни зъболекари, но ми измериха кръвното, прегледаха ме и ми казаха, че всичко е наред, а тези симптоми са заради желязото в кръвта, която поглъщам. Аз се поуспокоих, прибрахме се и не пропусна да ми се каже, че той бил прав, доволна ли съм била.....Той сутринта отиде на работа, аз най накрая успях да заспя, но не трая дълго, защото така или иначе имах час при зъболекаря. ММ ми се обади преди часа да ме пита как съм се чувсрвала, ако можел нещо да направи, да съм кажела само, можел той да ме закара.... Аз директно му заявих да си завре псевдо загрижеността някъде и че ще се оправям сама, след като алтернативата ми е да слушам фасони и демонстративно нежелание да ми помогне и едва ли не аз трябва да се чувствам виновна и длъжна, че той е благоволил да ми окаже помощ, която САМ ми е предложил. Затворих му, облякох се и отидох на преглед. Там се разбра, че е тежко положението и няма да мина без антибиотик, който обаче трябва сега да взема, защото действието му започвало едва след 12 часа. След прегледа отидох до близката аптека, но антибиотикът не беше наличен, а аз нямах сили да обикалям да го търся. Реших да се прибера, да подремна, да се посъвзема и да отида до друга аптека. По едно време ММ ми звъни, да не съм се държала така..той толкова бил загрижен за мен. Обясних му ситуацията и той предложи той да купил антибиотика след работа. Съгласих се, защото отново ми беше зле и нямах сили да излизам, бях готова да потърпя още няколко часа. Знаех, че той ще закъднее тази вечер, защото имаше семинар. Трябваше да е вкъщи към 7, той се прибра в 8:30, защото след семинара обсъждали с колегите някакви неща. Прибра се и каза, че ей сега тръгвал, само да хапнел, че цял ден бил на празен стомах. То бяха едни приготовления на едни нищо и никави домати, две филии хляб и парче сирене 30 минути, едно ядене 2 часа, аз се изнервих тотално, както и той. Пита ме дали съм си търсила денонощна аптека, казах, че не съм. С огромно нежелание потърси в Гугъл и излезе. Донесе ми антибиотика в крайна сметка.
Обаче аз се чувдтвам много зле, един път заради болки, умора, подувания..и втори емоционално.
Не знам аз ли преувеличавам, но се чувствам предадена.. ((((( Голямо момиче съм и винаги съм се оправяла сама, имам кариера, образование и никой никога не ми е помагал. Имало е може би 2 или 3 пъти за тези години, когато наистина съм имала нужда от неговара помощ поради здравословни причини и реакциите му винаги са били такива. Уж сам предлага, а после се сърди и ми се натяква... Интересното тук е, че когато съм имала нужда от друг тип помощ от него например съвет за ситуация в работата, или да свърши нещо вместо мен или каквото и да е..бях го пращала веднъж душ фел да ми купува, откликна с удоволствие. Тоест за всичко друго ми е оказвал подкрепа и е правел неща, за които го моля, от такива от най-битов характер, до доста сериозни и проблемни ситуации, но когато здравословно не съм добре..нещо му става.. Може в мен да е проблемът, но в момента не мога да разсъцдавам трезво, не ми е добре..

Извинявам се за неадекватния изказ и допуснатите грешки, пиша от телефон и съм на силни лекарства.

Преди да стигна до тук, щях да кажа, че просто се е изнервил, но щом си достатъчно самостоятелна и реакциите винаги са били такива, смятам, че е краен егоист. Те се дразнят, когато трябва да отдадат внимание на някого и той е в центъра на събитията. Затова и за други задачи не реагира така, защото не са свързани с поставяне на някого на първо място.
В правото си си да се чувстваш зле. Може да живеете щастливо, но то е защото не си "проблемна". Съжалявам, че го казвам, но смятам, че не дай боже да легнеш на легло или нещо по- сериозно, не можеш да разчиташ на този човек. Ще те хока, побутва и обвинява, че си се разболяла.

П.П. Би ли разяснила той как се държи, когато се разболее? Изживява ли се като умиращ герой или също неглижира състоянието си? Има ли индиректно завяване, че трябва да се грижиш за него, един вид да смята, че му се полага?

Той като се разболее, споменава че му е зле, а за да каже, че му е зле значи е много зле. Но не ляга да се лекува, а напротив, работи се до откат. Имали сме много разговори по тази тема. Нямало кой да го свърши вместо него, болничен нямало да взима, камо ли лекарства. С 300 зора го карам витамин С да изпие.

Беше в болница миналата година, имаше проблем с дробовете. Обясняват му лекарите, че трябва да остане за изследвания, той на втория ден си събра нещата и си тръгна на собствена отговорност. Големи промени ставаха във фирмата, в която работи тогава, и трябвало да е там, в центъра на събитията да си защитавал интересите..

Значи си модифицирам мнението.
Явно няма двоен аршин, но пак си остава вид ригидност, която му пречи да уважи твоите разбирания. Мисля, че го заслужаваш предвид факта, че не си лигла.
Последната част от предния ми пост обаче остава. Моли се да не се разболееш от нещо, че ще те гледа като дефектна и няма да се погрижи адекватно за теб.

Аз лично съм мерси някой да положи грижи чисто физически, а никаква морална подкрепа. Много ми е криво, ако някой ме хока, докато съм болна, пък ако ще в устата да ме храни.

Цял ферман изписан за нищо. То голямо страдание. Раждала ли си? Глезла.

От зъби се умира при усложнения.
Не може да не натикате раждането като великото, единствено по рода си страдание/геройство/постижение.

Излишно сравнение, чието място не е в този подфорум.

Моето "оправдание" за неговото поведение е, че той няколко пъти те пита (ако правилно съм разбрала) дали може да ти бъде полезен с нещо, а ти отказваш. И изведнъж, когато той вече си мисли, че просто ти е гадно (не е на твоето място и няма как да  знае колко ти е зле) и ти му казваш "ами много ми е зле" му се струва че го "разиграваш" и затова реагира така.
Бих те посъветвала да се научиш да не чакаш да се влошават нещата и него да научиш, че сега може да е така, но после може да стане иначе.

Хората, когато много им се спи стават много раздразнителни, това е бил и твоя случай вероятно. Постоянно ти е предлагал да ти помогне, ти не та не. И вече, когато се опитал да поспи човека, ти си почнала да се превиваш и да го ръчкаш да ходите на лекар, леко се е поизнервил, като преди това те  карал 100 пъти да ти помогне. При условие, че той явно ебил наясно, че нямало да намерите зъболекар по това време на денонощието, още повече го е изнервило. И явно се оказал прав, докторите нищо не са направили, само са ти казали, че няма какво да направят. Ами... не е като да не е бил прав човека.
Аз съм точно такъв тип, ако много ми се спи и някой ме кара да правя нещо, което съм сигурен, че е безмислено съм доста раздразнителен и се троскам така. Това по никакъв начин не значи, че не те обича и че не го е грижа за теб.

Може да ти се стори нелепо, но така реагираше мой много добър приятел- колкото по- сериозно е положението, толкова по- нервен и троснат ставаше и стигна дотам, че когато детето му трябваше да бъде оперирано, каза че не може да ги придружи, защото има неотложна среща.
Двете с жена му отидохме, двете седяхме пред операционната.
Той дойде веднага щом всичко свърши и върнаха детето в стаята му.

Жена му беше потресена и на път да му изхвърли багажа, когато си призна, че нервността и лошото държание са от безумен страх, че ще се случи най- лошото. И колкото по- зле са нещата, толкова страхът е по- голям, а изкарвайки го под такава форма, като че ли се опитвал вътрешно да си даде сила, че ето, не е толкова зле и отсрещният ще се стегне и ще се оправят нещата.
Шантава работа и не бих повярвала, защото беше външно много корав човек и с голямо самообладание, но нямаше причина да лъже.

От друга страна, за всичко помагаше вкъщи, грижовен- като твоя.

Като се прибра с антибиотика, ми беше купил разни кремчета, пюрета, меки неща, че аз само това мога да ям. И ми ги сервира с думите "заповядай, аз не мога повече, а ти преведе ли застраховката на колата" видимо не се държеше на краката си от умора, отиде и си легна. Супер тъпо се почувствах. Отговорих му, че всичко съм уредила и повече нищо не казах, защото виждам колко е изморен, завих го само и си отидох в хола.
Опитах на следващия ден да проведа нормален разговор и да му обясня как се чувствам. Отговорът беше "е какво искаш, всичко направих, не мога да седна да те успокоявам, че ще ти мине с часове. Имам отговорности, а и знаеш, че тук на никого не му пука дали имаш болна жена, дали ти си болен и дори дали си загубил близък, казват ти че съжаляват, без да им пука и ти бият шута, ако не си вършиш добре работата."
Продължих да се опитвам да му обясня, че аз не искам съжаление и подаяния. Още по-малко насила да се грижи за мен, а просто като ми каже, че мога да разчитам, да мога да разчитам, без да ми се натяква, как изобщо мога аз да си позволя да не съм добре, колко по-важни неща има и прочее.
Като няма желание да ми помогне, да ми каже, ще знам и ще намеря начин да се оправя сама..но тогава не виждам смисъл всеки да си живее за себе си и да се оправя винаги сам както може в трудните моменти, а в хубавите да си говорим красиви неща. Това не е моята представа за любов и семейство.
Казах му, че той като е бил болен винаги съм се грижила за него с любов, не съм го приемала като задължение, а аз самата съм имала нужда да го направя. Получих отговор, че той не ме бил молил за това. (((((((
Аз му казах, че не е и нужно, защото го обичам и когато не е добре, аз имам вътрешната потребност да направя всичко, което зависи от мен, за да е добре.. 
И оттам влязохме в едни спорове...

Много ми е болно, много..

Ще се опитам да Ви помогна да си сверите часовника.

По моя часовник, часът е следният: вадени са ми и 4те мъдреци. Всичките са вадени оперативно, тъй като растяха навътре - упойка, срязване със скалпел, дълбане с машинка, за могат да се вкарат клещите, вадене с клещи. Последният от тях беше ваден без снимка, защото я бях забравил, пък на доцента времето му ценно, снимка му не требе, нов час не му се записва. В резултат след разреза и ваденето на зъба последва над 1/2 час ровичкане в раната и дълбане, за да търси несъществуващ отчупен корен (който по принцип ако остане в раната довежда до изключително тежки усложнения). В края на манипулацията упойката отдавна вече беше спряла да действа и в резултат на болката от раната не бях дори усетил, че прегрялата машинка за дълбане е стопила странично долната устна, където доцентът я беше подпрял - той много се скара, че не съм бил викнал, ама кой да забележи подобен дребен дразнител, докато ти дълбаят костта без упойка. Накрая ме пратиха за снимка както си бях кървящ и гноящ от две места, на снимката се видя че корен няма, мазнаха ме и си се прибрах. Сам си се прибрах, нямаше кой да ме закара, няколко таксита отказаха да ме вземат, явно съм бил неприятна гледка.

Нищо не ми е изтръпвало, никого не съм държал буден цяла нощ, не съм викал бърза помощ и считам цялата манипулация за лека процедура като всички правени с местна упойка. Рана от зъб/мъдрец никога не се шие, защото тогава става страшно, дава се профилактично антибиотик, ако помня правилно и някакви леки болкоуспокоителни - солпадеин мисля че ми беше дал.

Апропо мъжете сме с доста по-нисък праг на болка отколкото жените (има и научни статии, но аз лично съм го чувал много пъти точно от зъболекари).

На съпругата ми също ѝ извадиха преди няколко години мъдреците, мисля че 1-2 също бяха изцяло оперативно (не се показваха изобщо). Имаше трудности и силни болки при единия, след като болките продължиха доста дни и се влошаваха, стана ясно, че има нещо нетипично (накрая се оказа, че била засъхнала раната или нещо подобно и от там болката), накрая се оправи. При един от дните с особено силна болка си направихме нощта разходка (тя искаше да излезе да подиша чист въздух) през денонощните аптеки в квартала, беше средата на лятото. От там купихме нурофен форте май, защото на нея това ѝ действа, нито солпадеини, нито аолини ѝ действат. Не е ходила в спешна болница да търси дежурящ зъболекар, нищо не ѝ е изтръпвало, наистина я болеше и си имаше причина за това, при другите мъдреци не е имало такъв проблем. Няколко пъти като е имало нужда съм ходил нощем да ѝ купя някакво лекарство и всеки път е била признателна, както бих бил и аз, ако някой направи нещо такова за мен.

Та по моя часовник това е часът Вие обаче може би сте в друга часова зона, не знам.