?Въпроси всякакви за СО?

Анонимна, а може би ти си мислиш, че си немрънкаща, а не можеш да се видиш отстрани? Не казвам, че е така, но рядко човек ще каже нещо такова ако няма причина. Аз не се сещам защо ще кажа на някой, че е мрънкало, ако не е така. И то трябва да се е случвало доста пъти, защото първоначално ще мълча пък после ще си кажа в един момент.

На мен пък ми е правило впечатление, че мъжете рядко имат проблем с мрънкането и изискванията, ако считат жената за "качествен екземпляр".
От друга страна, ако са във връзка, в която не изпитват кой знае какво привличане към "любимата", поради липса на по-добри алтернативи – всяко предложение или въпрос от страна на жената може да ги дразни.

Добавям към поста на Black Cat че има и такива, които го играят hot/cold и сами предизвикат "мрънкането" и окачествяват жената като просеща внимание. Помисли си дали човекът не е от тези. Но в общия случай- да, мъж, който е хлътнал, не се оплаква много много от мрънкане.

В много случаи е  до хора. Има си мъже, които по принцип не уважават жените, и които смятат всяко женско искане за мрънкане.

"Защо не ми звънна, като пристигна" за мен си е чиста проба мрънкане. Така е зададен въпросът, не търси реален отговор, а си е начин за упражнение на критика. Това едно на ръка.
Другото, което е по-важно - не влизай в отношения с хора, с които ти се налага да си мериш всяка дума. Обричаш се дългосрочно на нещастие. Намери си мъж, който не се натоварва от тези въпроси. Той да си намери жена, която е щастлива да го вижда 1-2 пъти седмично и да не й пука какво става с него през останалото време.

А това, че влюбените мъже не се дразнели на мрънкане е... да не казвам глупост, ама е до време. Много бързо разлюбваш някого, ако постоянно ти пили на главата - не казвам, че ти го правиш, фокусът на изказването ми към теб е върху разминаването между вас. Принципно говоря - мрънкащите хора са страшно неприятни, независимо от пола. В края на краищата, ако толкова ти се налага да мрънкаш на някого, що не го спестиш и на двамата и не си намериш индивид, чиито разбирания пасват повече на твоите, за да не се налага да мрънкаш?

Подкрепям изразените мнения. Преди време близък приятел ми каза, че съм станала голямо мрънкало. Е, прав беше, по стечения на обстоятелствата все на него си изплаквах мъките. За това е добре, от една страна - единият да си каже, а пък другият да се поправи.

Съвсем нормален въпрос си е. Просто има мъже (и хора като цяло), които приемат всяко искане или тласък за поемане на отговорност като критика. Бъг в егото е.
Въпросът не е нужно да е loaded с обвинение, а буквален- защо не се е обадил. И хората, с които трябва да говориш със селф хелпа под мишница "бих искала да ти кажа, че ми стана много неприятно, че не си успял да се обадиш, вероятно си имал причини, разбира се, но сега се коцентрирам върху начина, по който аз се чувствам и ще те замоля, ако ти е възможно и не те натоварвам с искания, да се обадиш другия път, като пристигнеш от път." като цяло са лабилни. От отговора ще получи яснота. Може пък да й каже, че не е нужно да ае чуват, ако е отишъл на екскурзия и иска да подиша малко.

А диалогът има и друг вариант:
-Защо не се обади като пристигна?
- Падна ми батерията, трябваше да изчакам настаняването в хотела.
- А, окей, разбирам, притесних се дали си пристигнал благополучно.
- Тук човекът, ако е окей, ще си каже, че трябва да си зареди телефона другия път, за да се обади и да не притеснява близките си.

Е, щом се дразни, значи нито ти си за него, нито той за теб.
Хора, които се обичат не се дразнят чак така и то за глупости.
Ако останете още дълго време, накрая може и да се намразите доста.
Ако те пита, защо си мълчалива, му кажи - за да не кажеш, че мръкам 
А дали си просиш внимание, дали си обсебваща, изискваща и т.н. не знам, ти трябва да знаеш.

Аз пък мисля, че това е нормалната мъжка реакция. Когато ММ пътуваше много, аз също се притеснявах как е пристигнал. Молех го да ми се обади и той почти никога не го правеше. Нормално, разбирах го. Той все пак е тръгнал по бизнес, а не да разглежда природни забележителности. Понякога пътува и с бизнес партньори. Когато стигнат е съсредоточен и бърза да започне разговори, а не да ми докладва как е пътувал, ако му се обадя се дразни. Колкото и да ми е било тегаво си налагах да не му звъня. Понякога, когато пътуваше със сина си, звънях на сина му, за да не се дразни. Също, когато сме пътували заедно се дразнеше като бързах да звънна на майка ми. Такъв съм си го взела, това е, гледам да не ги преживявам нещата. Това, че ти е казал, че си мрънкало не е краят на света

Щом не живеете заедно и вече го дразниш, нямам добра прогноза за бъдещата ви връзка. Като че ли е по-хубаво да го оставиш на свобода и никой да не го притеснява с грижите си.

Здравейте.
Интересно ми е как виждате нещата отстрани и дали съм на крачка да направя глупост или всеки е свободен да търси щастието си.
С ММ сме от 4 години заедно, от 3 сме женени, имаме дъщеря на 2г. От като забременях нещата малко по малко взеха да се влошата между нас, да се отдалечаваме, да не го чувствам съпричастен към бременността, въпреки че той искаше повече от мен дете. Много ми помага за нея, грижовен баща е, но като цяло е мързелив и това създава напрежение между нас. В допълнение с неговите по- ниски доходи и самотека му,  нещата се влошиха и тази пролет той се изнесе, по негово настояване. Сега живее на квартира на около 3 мин от нас и взима малката от ясла, цяла вечер е с нас и след като я приспя, си тръгва. Уикендите сме заедно. Почти като семейство, но без близостта между нас двамата и спането в едно легло.

Междувременно аз получих възможност да отида няколко месеца (3-4) да поработя в Щатите, с опция, ако ми хареса, да се върна и да си оправя всички документи и да замина с малката.  Била съм на бригади, командировки и САЩ е моята страна, огромна несбъдната мечта, по която копнея. Всяка година кандидатствам за Зелена карта, но безуспешно.Предложението за работа дойде от човек, с който съм работила в миналото, и който обещава да ми съдейства за визи и т.н. Ако сега откажа, няма да ми предложи втори път. ММ настояваше за развод до преди това предложение, но го помолих да изчака да видим дали ще замина. За сега съм на 85% готова да замина- гледам билети, уредих си неплатен отпуск от работа, сърцето ми крещи да замина, но от друга страна не знам как ще избутвам дните без малката. Не сме се разделяли за повече от 1 нощ, и въпреки че се опитвам да съм с позитивна нагласа, знам, че ще ми се скъса сърцето няколко месеца да я гледам само през скайп. Баща ми ме обяви за безотговорна майка, че зарязвам детето си, майка ми проявява някакво разбиране, но и нея я притеснява, че оставям малката с баща си и може да се отдалечим една от друга.

Сложих картите на масата и обективно не губя кой знае какво, ако отида и опитам- финансово имам възможност,  ще запзя работата си, ще си начеша крастата, ще видя дали там става за емиграция, отивам само временно на този етап. Същевременно тайно се надявам с ММ да се преоткрием (малко вероятно), но да избегнем развода. Честно казано май скришно точно това искам- да видя, че там не става, но да намерим обратния път назад с ММ (сега той твърдо настоява, че няма обратен път и иска развод) и да оправим семейството си.

Правилно ли постъпвам според вас? Безотговорна майка ли съм, която гледа собствения си кеф? Какво мислите като цяло за ситуацията?

Благодаря за вниманието и на тези, които ме изчетоха. Може би трябваше да пусна отделна тема, но за сега предпочитам анонимно.

Хм, какво да ти кажа. Не мисля, че с мъжа ти ще се преоткриете, но за вас двете с детето САЩ изглеждат много добра възможност, щом го искаш!

Мъжът ти как ще гледа детето - тя на ясла ли ходи? Ако се оправя добре с нея, аз не виждам защо да си безотговорна майка. Ще му я оставиш за няколко месеца все пак, не е края на света. Той после обаче дали ще подпише да в изведеш трайно в чужбина, и то на друг континент?

несериозниците не заслужават да се бориш за тях. той не се бори за вас. защо вие за него. не мога да повярвам че мъжете се променят чак толкова след появата на дете. сигурно си е бил същия и преди просто вие не сте го разкрила. според мен си оправяйте живота без него и си гледайте детето да е добре.

Няма как друг човек да ти каже дали този шанс е добър за теб? Аз едва ли бих си оставила децата, за да ида за няколко месеца в друга страна, което не означава, че мога да ти давам акъл и че ти трябва да постъпиш по същия начин. Прецени си дали би поверила детето на грижите на баща му и на твоите родители, доколко им имаш вяра и биха се справили и въз основа на това си вземи решение. Не виждам връзка със заминаването ти и оправянето на отношенията с бащата на детето. По-важното е да обсъдите, дали ако решиш да ходиш в Америка за по-дълго време, той е склонен да пусне дъщеря ви с теб. Защото, ако се закучи, че не иска детето му да расте далеч от него, изобщо няма смисъл ти сега да ходиш и да се пробваш там.

Да се надяваш, че в Америка няма да ти хареса и ще се "преоткриете" с мъжа е несериозно. Имаш дете и би трябвало то да е на първо място в плановете ти и както са писали преди мен - ако мъжът няма да разпише детето да излезе от страната, смисъл от ходенето ти до Америка няма.
А иначе - за какво ти е да се събираш отново с този човек, който хем е инертен, хем вече ти е искал развод - за още няколко тегави години? Детето да разбира, че нещо не е много наред, времето минава и ти си с все по-намаляващ шанс да срещнеш по-подходящ човек?