Много съм притеснена и се обръщам към вас за утеха и съвет...
През октомври месец се наложи да сменим квартирата, квартала, съответно и детската градина. Първоначалните ми впечатления от мястото и учителките бяха добри, синът ми ходеше с желание и вече почти се бях убедила, че промяната не е била толкова страшна, колкото се опасявах, когато започнаха проблемите. Първо имах няколко сериозни разговора с учителките. Синът ми бил мого буен - викал и скачал и непрекъснато се налагало да му правят забележки. Е, времето е лошо, децата са затворени, аз все си мислех, че е нормално едно енергично момче да вика, скача, бяга и т.н. Но все пак започнах да си говоря с него - да не предизвиква госпожите все да го наказват да седи сам на пейката. Да, но той пък започна да ми говори неща, които още повече ме притесниха - че се държи така, защото му е скучно, децата не си играели с него. В групата им има някакво странно разпределение по двойки от типа "Иво е приятел на Мартин, Радо е приятел на Цветан". Само едно момиченце си играело с Боги, но госпожите все ги наказвали, защото и двамата били много палави. Защо госпожите толерират подобно разделение по двойки и изолация на децата, не мога да си обясня. Получи се нещо като цикъл - госпожите му се карат, децата не си играят с него, защото той е "лош", той е лош, защото му е скучно. Говорих отново и отново с учителките. Техни златни реплики са "Ама ние не само му се караме и наказваме, гледаме и да го похвалим за нещо", "То от много приказки можем да внушим на детето, че има проблем." Ами явно има проблем. В старата група той си беше дете с нормално социално поведение, тук е аутсайдер. Само за последната седмица лично чух 4 пъти деца да казват "Богомил е лош", включително и такива, които са в групата само от месец. Вчера се разплаках при следната случка. Взехме се от градината и го оставих да играе малко на двора - времето беше чудно. Дойде Мартин, който е приятел на Иво и се заиграха с Боги. След малко се появи и Иво, двамата с Мартин се отделиха и започнаха на висок глас да обясняват на майките си, че Богомил е лош.
Съжалявам, че писах толкова много и толкова объркано, но аз самата съм страшно объркана. Притеснявам се, че може трайно да са ми повредили детето. Чудя се, дали да не го преместя отново, каква е вероятността това да подобри ситуацията. Може да го травмира допълнително. Какво да му говоря и дали да разговарям отново с госпожите "педагози и възпитателки"
Виж целия пост
През октомври месец се наложи да сменим квартирата, квартала, съответно и детската градина. Първоначалните ми впечатления от мястото и учителките бяха добри, синът ми ходеше с желание и вече почти се бях убедила, че промяната не е била толкова страшна, колкото се опасявах, когато започнаха проблемите. Първо имах няколко сериозни разговора с учителките. Синът ми бил мого буен - викал и скачал и непрекъснато се налагало да му правят забележки. Е, времето е лошо, децата са затворени, аз все си мислех, че е нормално едно енергично момче да вика, скача, бяга и т.н. Но все пак започнах да си говоря с него - да не предизвиква госпожите все да го наказват да седи сам на пейката. Да, но той пък започна да ми говори неща, които още повече ме притесниха - че се държи така, защото му е скучно, децата не си играели с него. В групата им има някакво странно разпределение по двойки от типа "Иво е приятел на Мартин, Радо е приятел на Цветан". Само едно момиченце си играело с Боги, но госпожите все ги наказвали, защото и двамата били много палави. Защо госпожите толерират подобно разделение по двойки и изолация на децата, не мога да си обясня. Получи се нещо като цикъл - госпожите му се карат, децата не си играят с него, защото той е "лош", той е лош, защото му е скучно. Говорих отново и отново с учителките. Техни златни реплики са "Ама ние не само му се караме и наказваме, гледаме и да го похвалим за нещо", "То от много приказки можем да внушим на детето, че има проблем." Ами явно има проблем. В старата група той си беше дете с нормално социално поведение, тук е аутсайдер. Само за последната седмица лично чух 4 пъти деца да казват "Богомил е лош", включително и такива, които са в групата само от месец. Вчера се разплаках при следната случка. Взехме се от градината и го оставих да играе малко на двора - времето беше чудно. Дойде Мартин, който е приятел на Иво и се заиграха с Боги. След малко се появи и Иво, двамата с Мартин се отделиха и започнаха на висок глас да обясняват на майките си, че Богомил е лош.
Съжалявам, че писах толкова много и толкова объркано, но аз самата съм страшно объркана. Притеснявам се, че може трайно да са ми повредили детето. Чудя се, дали да не го преместя отново, каква е вероятността това да подобри ситуацията. Може да го травмира допълнително. Какво да му говоря и дали да разговарям отново с госпожите "педагози и възпитателки"
( Все пак трябва да са учили детска педагогика и психология..къде ли са отишли знанията им тогава? 
) 
Доста поговорих както с госпожите, така и с щерката, опитах се да намеря същността на проблема, защо никой не играе с нея, опитах се да дам логично и приемливо обяснение на постъпките на другите, да и обясня защо я изолират - ново дете, по-висока е от повечето деца, хубава 
(не че си е мое) и че вероятно досегашната "тарторка" Иви се чувства застрашена да бъде изместена от "лидерския си пост", опитах се да и помогна да покаже на децата, че тя просто иска да играе с тях, а не да измества който и да е...
и винаги ходи с желание на градина...