Второ дете в семейството ?

Това се много индивидуална тема и честно казано отговорите по-скоро ще те объркат повече, от колкото да ти помогнат.
С мъжът ми още преди да се оженим решихме, че искаме 3 деца. При нас това е вътрешно чувство, че това е бройката с която нашето семейство ще се чувства пълно и завършено.
Двете ми деца с разлика 3 години. Искаше ми се да е по-малка, но просто знаех, че няма да се справя ( на мен няма кой да ми помага).
Ако го има желанието всичко се постига и нарежда. 

Аз бях инициаторът, мъжът ми не искаше. На мен лично ми е много трудно - нямам предвид финансово. Причините да искам да имам още едно дете са разни трагедии, които сполетяха мои приятели и познати.
Мислех, че с второто дете ще ми е по-лесно, но не е така. Не агитирам никой да има второ, дори и първо дете. Просто имам нужда от помощ.
На приятелките ми без деца, които не са убедени, че искат деца им казват да не си усложняват излишно живота.

Инициатор беше съпругът ми.
Реших се, изхождайки от собствената си съдба.
Промените намирам само за положителни- от това че още в средата на бременността останах у дома и в пъти по-адекватно от преди обръщах внимание на голямото си дете, през това че бях у дома с двете деца още три години и половина, че имах възможност да уча по време на второто си майчинство, че бетонирахме отношенията си със съпруга ми, че създадох две приятелчета, дано за цял живот, че израснах, узрях, помъдрях с и покрай второто дете.
Разликата им е пет години. Динамиката у дома винаги е била на ниво висока скорост. Позабави се за мен покрай второто бебе, но днес с пълна сила сме четирима динамични. Фейсът ти дава отговор дали ни е зле с две деца.
А как се справяме ли? Нормално. Аз всъщност отдавна съм забравила какво е да имаш само едно дете, дали е било-по-лесно или по-трудно и пр.

Моите деца имат голяма разлика- 14 години. Докато синът ми стане на 13 години категорично исках само едно дете. После поисках още едно. До голяма степен повлия фактът, че аз съм едно дете и майка ми и баща ми също са без братя и сестри. На практика почти нямам роднини- нито братя и сестри, нито братовчеди, освен съвсем далечни. Бях около 35, когато забелязах, че по празниците у нас е доста камерен съставът, а в другите семейства се събират братя, сестри и купонът тече. Може би идеализирам, но кой каквото си няма за това мечтае. И аз така.

Винаги съм искала две деца. Отне повече време отколкото очаквахме. Разликата им е 8 години. И двамата със съпруга ми искахме, макар че той е едно дете и с едно дете вкъщи също щеше да му е добре, така че първоначално инициативата беше моя.

Има чар в голямата разлика, всички сме се вдетинили, мисля, че сега съм по-забавна майка отпреди, защото с голямото исках всичко да е наред, да е правилно. Сега го давам много по-лежерно.

Умората е по-голяма, нямам време за себе си, нямам и толкова време за малкото, все гледаме уроците с голямо, задълженията, на малкия основно се радваме вечер , след това всички по леглата. Точно наскоро разказвах на мъжа ми,че когато големият беше на същата възраст, редяхме мозайки, четях му много книжки, рисувахме, занимавах се много с него.....сега съм оставила всичко на детеглдачката.
(Както се казва срам не срам, но това е положението:)

Лично аз съм привърженик на поне 2 деца.

Трудно първо раждане, директно казах на мъжа ми да забрави за второ
Второто дете се появи 5 години след първото по инициатива на мъжа ми, да е жив и здрав - той има брат и сестра и е изтърсакът, който винаги е искал да има три деца.
Динамиката се промени с бясна сила - първата година се въртеше само около бебето, което претърпя малко след раждането животоспасяваща операция, после нужда от почти стерилна обстановка, никакви контакти с външния вят и т.н. Трудно беше, не искам да си спомням.
Сега се справяме някакси, но сме като във военно положение - всеки ден се правят планове и стратегии кой докога е на работа, кой кое дете ще прибере/заведе и т.н. Някой ден ще забравим някое от децата някъде 

Третото дете щеше да има разлика с второто също 5 години , но уви, не се получи и още страдам. За себе си взех решение да не правя повече опити, а да си гледам тези, които вече имам. 

Винаги сме били с решението, че няма да останем с едно дете. Но времето минаваше, дъщеря ни растеше и все отлагахме, че не е дошъл момента ни. През всичките години, дъщеря ни много силно искаше братче или сестриче! Аз си мислех, че живот и здраве, ако доживея да остарея, един ден, няма да си простя никога, че не съм родила второ дете!
И така, когато дъщеря ни стана на 10г., аз навърших 35г., решихме, че вече е време да действаме
Получи се веднага и дори "преизпълнихме" замисления план, защото се оказа, че съм бременна с близнаци  
Към момента каката е на 16г., близнаците ни (момче и момиче) са на 5г.Щастието е огромно!
Каката беше много щастлива и ми помагаше много. Тя се грижеше за тях от новородени, преобличаше ги, хранеше ги, къпеше ги, гушкаше ги, приспиваше, играеше, бе всичко, което една майка прави... Ритъмът и живота ни се промениха коренно! От скучно и еднообразно ежедневие с едно дете, до пълна къща с детски смях, глъч, щастие....
Малките обожават кака си, както и тя тях! Гледката отстрани на тримата пълни душата ми!
Пожелавам всекиму това щастие !

ilik123, ако на аватара ти е снимката на децата ти, много стоплящи са подобни гледки.

Реших се на второ дете много трудно. Най - вече, защото се познавам добре и знаех, че
психически ще ми е много трудно. Но ... реших да послушам все пак сърцето си.

Равносметката. Едно сладко, добричко същество. Да, по - трудно е с две деца и не разбирам как на
някои им е по- лесно. Физически и психически съм натоварена, гледаме ги сами с мъжа ми и не ми е
лесно. Но ...Щастлива съм, че го направих. 

За финал да допълня, че не искам и да чуя за трето дете....

 Дааа, моите слънчица са на снимката  ! Децата осмислят живота! Не се страхувайте, ако го искате! Щастието и любовта са в пъти по-големи, и трудностите си заслужават!
Само да са здравички, нищо друго не ме плаши 

Трудно се реших на второ, колкото повече минаваше времето и по- голяма ставаше дъщеря ми, по- малко ми се искаше да си "развалям рахата" Обаче точно около 30- те и след една операция, която бе на път да ме лиши от възможността да имам повече деца, пожелах неистово бебе. То хубаво пожелах, но не стана така лесно. След две процедури инвитро се роди малката ми щерка. Разлика с кака й 11 години. Едната родих на 20, другата на 31. Дали се промени животът ни- да и то с главата на долу. Дали си струваше и дали сме щастливи- много! Напоследък и трето ми се иска, но не мога да раждам повече, иначе почти сигурно бих:) Така ми се гушка бебенце!
Контесо, не чакай

Винаги съм искала 2 деца с по-голяма разлика в годините и когато дъщеря ни поотрасна, решихме, че е дошъл моментът да стане кака. Тя отдавна искаше братче и мечтата й се сбъдна.  Гледането на 2 деца се оказа по-лесно и весело, отколкото само на едно. Няма скука вкъщи. 
Понякога се усещам, че още веднъж ми се гушка мъничко бебче, но лекарите ме предупредиха, че още една бременност може да се окаже трудна и натоварваща за тялото ми. Живот и здраве, някой ден, когато стана леля...

Благодаря ви ,момичета 

Чета ,че и при повечето мъжът е бил инициаторът. 

И при нас тази дилема стои на преден план от раждането на детето . Аз уж исках 3 ,а мъжът ми поне 2 ,но след като родих и имах спокойно бебе се насладих на гледането от дома и не ми се започваше наново с бебе. Колкото повече пораства детето ,толкова по-лесно ми става и не знам дали ще имам същия късмет и с друго дете и дали някога ще поискам второ дете напълно.


Има моменти през годините ,в които мъжът ми подновява проекто-атаките за второ дете и този е един от тях . Стабилизираме се , оставам си у дома така или иначе в момента, купихме си голяма къща , детето ни обожава бебета и е много любвеобилно човече ,което би било страхотна сестра ,но аз не искам да си 'развалям рахата'.

Снаха ми роди миналата година на 39 второ дете и ми казваше как иска на Коледа да има пълна къща с деца и внуци .Сега не им е лесно ,но са щастливи ,а малкият е такъв рус и синеок бонбон 

При нас има голяма тенденция за близнаци също и съм на 90 % убедена ,че ако се реша ще имаме близнаци ,а това ме плаши за второ дете .За първо много ама много се надявах да са две ,но не би.

С едно дете имам повече възможности за намиране и задържане на добра работа , имаме повече мобилност за пътувания и гледане и ми е по-лесно . Но не мога да кажа ,че съм на 100 % убедена ,че друго не искам въобще. Просто все не е подходящия момент за мен ,което ме навежда на мисълта ,че не искам реално .

Ставам на 36 след няколко месеца , откриха ми Синдром на поликистозните яйчници преди 4 години и мъжа ми все казва да пробваме ,а ако не стане не стане .Да ,но първото стана от първия месец на опити 

Родих първото, на втория ден след това с гордия баща си стиснахме ръцете,че ще има и второ/щури хормони побеснели-какво да правиш/. Номер 2 се роди след година и 10месеца, без помощ от баби се справяме с железния баща. Както казаха и по-горе - не помня какво е да си бил само с едно, а аз имах и много малко време да се усетя какво е да си само с едно.
Обожавам да ги гледам как играят заедно, дори и когато се карат - пак са ми сладури.
Скоро се шегувах с мъжа ми, докато ги гледах как се боричкат - че имаме най-голямото богатство/има-няма към 50 кила общо /.