"Синьо лято" представя детството, както изглеждаше в нашите детски години - тумби от безгрижни деца, които се шляят където си поискат, завързват приятелства/вражди и опознават света около тях такъв, какъвто е. Родителите не се тревожат много много къде се мотаят децата им, защото знаят, че е по-важно децата им да се чувстват свободни, от колкото постоянно да бъдат под родителския контрол. Всъщност, по този начин изглеждаше детството не само за децата във филма, но и за повечето деца в реалния живот.
А представете си сега едно типично лято на днешните деца... Първо, надали вече децата се движат на такива групи. Откак компютърните игри и чата заемат основното свободно време на децата, надали много им се излиза на улицата. Да не говорим пък да тръгнат да "изследват' света около тях, представен от кварталните забележителности. А и родителите да вземем - в тези размирни времена, за родителите е много по-спокойно децата им да са пред компютъра (т.е. на безопасно място пред очите им), от колкото да не ги знаят къде са из квартала. Не ги обвинявам, аз нямам деца, но от сега се усещам как и аз ще разсъждавам по същия начин:(
Та, идеята ми е: не лишава ли днешното време децата от възможността да преживеят такива сини лета, които да оставят щастлив отпечатък върху целия им живот по-нататък?
П.П. Сори, ако тази философска тема ви идва в повече в тази неделна сутрин;)