Самонараняване при 15 годишно момиче

  • 3 273
  • 4
Здравейте, дъщеря ми е на 15 години. Много затворена и срамежлива. Страхува се от доста неща. Преди година започна да посяга на себе си. Реже кожата си с остри предмети, но не дълбоко, а повърхностно. Върху кожата остават белези, като одраскано. Има и по-дълбоки рани. Говоря с нея на тази тема открито, предразполагам я към изповед или поне разказ от нейна страна, но нямам голям успех. Само веднъж се съгласи да отидем на психолог. Помоли ме и аз да остана вътре. Разказа, че се наказва защото е различна. От тогава не иска да се обърнем към друг специалист или да повторим посещението си. Не спира да го прави. Моля за съвет как да постъпя, с какво да помогна. Най-страшното е че не мога да помогна на собственото си дете. Тя има вътрешна борба с която се справя сама. Имам нужда от помощ!
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Мисля си, че наистина е много трудно да живееш с мисълта, че „не можеш да помогнеш на собственото си дете“. Освен това, бих прибавила, че това вече не е точно дете, а човек тръгнал по пътя на възрастността. За мен най-трудното на тинейджърската възраст е именно това – до къде свършва детето и къде започва възрастния? – тоест до къде и до кога родителят е отговорен за нещата които се случват с подрастващия и от къде и от кога тинейджърът трябва да решава сам и да носи съответната отговорност за това.
Също, писмото ви ме наведе на два въпроса:
1 Какви са причините дъщеря ви да не иска да отиде отново на психотерапевт? - в самия терапевт, има срам от споделяне или? За мен тази първа среща, ако не друго, поне дава някаква яснота- причината за нейното поведение е това, че се чувства различна. Това обаче е само началото на пътя. От тук нататък дъщеря ви, с помощта на терапевт, защото ще стане по-бързо, ще трябва да си изработи механизми, които да и позволят да реагира по  друг, по-различен от самонараняването начин на различността.
2. В какво точно се чувства различна от останалите? По правило за тинейджърите е много важно да се чувстват приети и част от своята група. Това им дава център/идентичност, точно по времето когато си търсят идентичността – личностова, сексуална...Това, заедно с т.нар. „тинейджърски бунт“ към родителите, който започва с въпроса „По какво се отличавам от родителите си2“ и продължава с „Кой съм аз?, „В какво вярвам?“ „Какво искам да направя с живота си?“...
С други думи, мисля си, че дъщеря ви има нужда да поработи върху самочувствието си, да разбере кои са силните и слабите и страни и как може да ги използва.
 Позволявам си да завърша с мисълта, че това да си различен, носи и някой „позитиви“ - можеш да си интересен, открояващ и запомняш се, единствен и неповторим сам по-себе си. А не е ли това, всичко, към което се стремим?
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
# 2
Здравейте г-жа Даниела Тахирова, хубави думи сте написали и верни изводи. Чета и разбирам, но действителността е у дома. Доста мислих и въпреки, че усещах, че не е правилния начин или не е най-добрият реших да предприема по-драстични мерки. Да покажа категорично, че не приемам това положение, и че това не е решение на проблемите. Прерових цялата стая на дъщеря си, за първи път и изхвърлих всичко свързано с това и начинание. Не за да я предпазя или да и попреча да го прави, а за да и покажа, че аз не съм съгласна да наранява най-скъпото за мен същество. Очаквах голям скандал и така и стана. Обиди ми се защото и пипам лични неща, но аз изложих своето категорично мнение - аз я обичам и няма да се съглася с това. Ако продължи ще се обърна към държавните институции и ще поискам официално помощ. Подейства и до момента не е посягала към това. Беше ми сърдита дълго време. След това предприе друг метод на тормоз върху себе си или върху мен, спря да яде. И тук постъпих по същия начин - говорих какво ще стане с нея и какво я очаква. Всеки ден. Сега усещам промяна в нея, вяра че разбира проблема и иска да се поправи. Моля се да е за винаги. Толкова е трудно да бъдеш родител!!! Благодаря ви за думите. Ще се радвам да коментирате моето решение. Поздрави
Виж целия пост
# 3
Здравейте,
Сигурно е много болезнено и тъжно да се чувствате безсилна, когато детето ви страда.
Разговаряли ли сте с дъщеря си какви са причините да не иска да посети отново психотерапевт?
Самонараняването е такъв психологичен проблем, който е много трудно да се повлияе от родителите, за него е необходима  помощта на специалист, седящ вън от семейната система.  Най-доброто, което може да направите е да я убедите да отиде на специалист. В крайна сметка всеки психотерапевт е различен човек и подходът му към клиентите е различен. Ако един не и е допаднал, може да потърсите друг, на който да има доверие и с който да работи.
Даниела Тахирова -психотерапевт
Виж целия пост
# 4
Здравейте,
Би било много непрофесионално да ви давам съвети за „драстични мерки“, именно защото“действителността е у вас“. Аз мога да  си седя на спокойствие в удобното кресло и да ви дам сто  дълбоко мъдри съвета, само че каквото и да направите отговорността и последствията от действията ви ще са върху вас и вашата дъщеря, а не върху мен.  Освен това със сигурност Вие познавате дъщеря си много по-добре от мен. Единственото, което мога да съдействам в този форум, е  да направя така че да помислите и да вземете сама своите решения.
По същата причина няма да „оценявам“ решението ви – както и да го „оценя“, като "добро" или като "лошо", първо, вече е сторено и на зад не може да се върне и второ, ще е равно на съвет.
Това, което ще си позволя да напиша е, че и отказът от храна, и самонараняването на психологически език значат едно и също „не се харесвам и съм намерила начини да се унищожавам – бавно и болезнено, както за мен така и за близките ми“. Така че за „метода за тормоз върху вас и нея“ сте абсолютно права.
Сигурна съм, обаче че е добре човек да си изрази мнението и чувствата, които има към най-близкото и най-ценното му, вместо да се мълчи. Също е по-добре да се правят неща и да се опитва да се реши проблема, пред това да седим отстрани и безпомощно да „кършим ръце“.
Надявам се макар и с малко, да съм била полезна.
Даниела Тахирова- психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия