Как съобщихте на родителите си добрата новина

Още като зпочнахме да го правим,знаеха.То взе че стана веднага.Само потвърдих че 

Ами ние искахме да съобщим на родителите на Цветница, понеже тогава половината фамилия на мъжа, начел с него има имен ден, а и щях почти да съм прескочила рисковия период, ама не би. Цялата рода чака новината от доста време и само пита, защото ние живеем заедно то 3 години. Докторката, дето уж ми е приятелка  казала на леля ми и понеже тя не може да пази тайна реших да я изпреваря и казах първа на родителите ми /по телефона за съжаление, защото те са в друг град/ -  мама се разплака милата и се беще обадила на всички да каже. Иначе първият човек, който научи веднага след съпруга беше сестра ми. Обадих и се щом видях 2-те чертички на теста, защото няма х търпение да се похваля

при нас също беше забавно

аз ходих на ехограф и ми дадоха снимка на бебо
и тъй като живеем в друг град - се прибрахме да се видим с тях и уж трябваше да носим снимки на новото ни дом... ама ги забравихме...

и понеже ги чакаха с нетърпение - първата им работа беше да питат за снимките
тогава мъжлето каза...
ами ние тези снимки ги забравихме, ама тук имаме една друга...
дано да ви хареса...

 и им показа тази от ехографа... и им каза...

тази снимка е на внучето...

естествено - историята с къщата бе забравена и се почнаха въпросите за бебо... хихи
беше сладко
още повече, че пътувахме от софия към пазарджишко от където всъщност сме на 5.8 вечерта, когато бяха потопите...

тагава мъжлето ми каза - дали ще доживеем да им го кажем... наистина беше страшно, но ето, че успяхме - сега вече то трябва да се роди всеки момент...

Ами първо се обадихме на свекър ми сред прегледа. Той си знаеше, че ще стане скоро дядо. След това се обадих на майка ми и й казах, че искам да я видя да говоря нещо с нея и тя се сетила веднага какво. На баща ми казах по-късно на семейна вечеря с брат ми и жена му, а свекърва ми не повярвала на мъжа ми и даже трябвало една седмица да я обеждават с брат му. Накрая ми се обади да ме пита вярно ли било ама тя си не е добре с главата.

Та така.

аз им казах по телефона.бяха мноооого щастливи.

За първото дете майка ми сама се беше сетила - просто заради това се оженихме. Като отидохме официално в къщи - те са в Бургас, а ние бяхме в Пловдив тя каза "вижте каква чаша купих за бебето". И двамата с баща ми бяха много радостни за бебето, много му се радваха като се роди.
За втория син и го казах по телефона - бременна във втория месец. Тя каза "добре" и затворихме. След 5 минути ми се обади тя "да го махаш, не ви трябва второ дете" - и така ми се обажда до края на третия месец, после се разсърдиха и чак на Великден дойдоха в Пловдив да се видим - тогава бях в петия месец.
Поради тази причина за третата си бременност и го казах в седмия месец. Очи в очи - отидох в Бургас да заведа големия си син за няколко дена. Беше вечерта след вечеря. Каза само "да лягаме, утрото е по-мъдро от вечерта". На сутринта както правеше палачинки на децата ми каза "мислихме снощи с баща ти и решихме, че е най-добре да го махнеш - те аборти вече се правят и до края на бременността".  И така всеки ден по телефона ми се обаждата да ме питат дали съм го махнала. Като влязох в деветия месец спряха, после дойдоха като ме изписваха и аз не знам защо, обидиха ме, е , не беше много, после ми дадоха 20 лв за бебето и едно комплектче и си тръгнаха за Бургас. След 10 дена направих нещо, което може би не беше много редно - просто с бебето пътувахме на 100 км по моя лична работа - като се върнах майка ми беше дошла от Бургас да ми се скара за това. Аз си премълчах причините за пътуването, оправих си бебето и си легнахме за вечерта. Сутринта като станах тя си беше заминала и оттогава нито съм ги чувала, нито съм ги виждала. Обаждат се само на момчетата по телефона. Братовчедка ми от Бургас ми дойде на гости декември месец и беше като гръмната като видя, че имам бебе - не са казали на никой - защото според тях да имаш две деца е срам, а да имаш три е позор

Лично им го казахме и при двете ми бременности.

Нашите май се досетиха , защото 2 седмици бях много зле , ставаше ми лошо , виеше ми се свят ...и така . Зарадваха се много , естествено . Свекърите , не помня как им казахме , ама беше такова размазване и лицемерие , че нямам думи !

На свекъра и свекървата мъжа ми им каза. На майка ми и казахме, че май ще става баба /още не бяхме ходили на лекар/, а баща ми като се прибра му казахме, че май ще си имаме бебе- той пък не ни разбрал и след няколко дена казал на майка ми- "децата май са решили да си имат бебе".

Майка ми получи осмомартенски подарък.