Страховете на осиновителите

  • 3 037
  • 10
СТРАХОВЕТЕ НА ОСИНОВИТЕЛИТЕ

Преди осиновяването

• Страх от неизвестността по цялата процедура, свързана с осиновяването – срещите със социалните работници, кандидат-осиновителното проучване
• Страх дали ще бъдат одобрени за осиновители
• Страх за състоянието на бебето – дали ще е физически и психически здраво, какви са родителите му, дали майката не е наркоманка или психично болна
• Страх дали ще се справят с предизвикателството да бъдат родители на осиновено дете

След осиновяването

• Страх от провал
• Страх да кажат на детето си, че е осиновено
• Страх от реакцията на самото дете
• Страх от реакциите в обществото – в детската градина, в училище, приятелският кръг
• Страх детето да не пожелае да открие биологичното си семейство
• Страх биологичната майка да не намери детето си и да не им го вземе

Най-често срещани начини за справяне с тези страхове:

• Отричане и бягство от проблемите - не си признават, че се страхуват от всички тези неща (несъзнавани защитни механизми, при които болезненото преживяване се блокира, за да може човек да се справи със ситуацията)

Има някои форми на отричане и бягството, които са по-осъзнати. Пример за това е твърдението на осиновителите, че да отгледаш осиновено дете не различава от това да отгледаш биологично дете. Подобна нагласа е отричане на реалността, провокираща у осиновителите определени реакции и поведения, които вредят на правилното развитие на децата им. Табуто да не се говори, че осиновяването е нещо различно от това да отгледаш свое биологично дете е много силно – не само в семейството, но и в обществото.

• Идеализацията
 «Нашето дете ще е най-доброто», «Всичко ще е наред в нашето семейство», «Всичко зависи  от възпитанието и любовта, която ще дадем на детето си».

За съжаление обаче не всичко зависи от възпитанието и любовта, с която осиновителите ще дарят детето си. То идва в тяхното семейство със своя история – вече е преживяло тежка загуба – раздялата с биологичната си майка, която оставя незаличими следи в живота му.

При осиновяването можем да отричаме, да се преструваме, че не забелязваме, да проектираме... Готови сме на всичко, само и само да избягваме от болката и от неспособността си да се справим с нея.
Виж целия пост
# 1
Теа настръхнах като прочетох това.Аз ги имам всичките тези страхове,че и отгоре .Не мисля,че да родиш и да осиновиш е едно и също Второто със сигурност е по трудно,защото първото не поражда тези изброени страхове,но всеки се бори със собствените си демони както може ,а и всеки се справя с проблемите на принципа на опити и грешки .Добре че го има този форум да си помагаме и да избягваме някои грешки ако можем Heart EyesА мене само от едно не ме е страх -че майката щяла да си го намери и да си го вземе.Тя няма право по закон да се набърква така в живота на детето си след като веднъж е подписала отказ.Е когато детето стане пълнолетно-тогава е друго.То само ще си реши ,но дори и тогава не ми се вярва някой или нещо да може да унищожи връзката ни. NaughtyОсвен ако аз не съм се провалила като майка Sad
Виж целия пост
# 2
Blue Fairy, всичко ще е наред Simple Smile Успокой се Simple Smile Най-важното е, че ти си наясно с тези страхове, осъзнала си ги, знаеш, че ги има. Много по-страшно е, когато не знаеш от какво те е страх. След като можеш да кажеш "аз ги имам всичките тия страхове", няма да тръгнеш да отричаш или да се самозалъгваш, или да живееш в илюзии и идеализации.

А когато ти стане много страшно, винаги можеш да споделиш тук, в този прекрасен форум, където всеки ще застане до теб и ще те успокои Simple Smile
Виж целия пост
# 3
В някакви лекции навремето ни казваха, че най-добре било бебето да се осинови преди 3тия месец...Така се избягвали много усложнения от психологическо естество...Вероятно се улесняват и споменатите страхове....Има ли изобщо случаи на осиновени деца преди 3-ти месец в БГ? Не на 4 месеца, не на 6, не на годинка - на до 3 месечно?
Виж целия пост
# 4
нашият син го осиновихме кагато беше точно на 1м и 1 седмица.....

СТРАХОВЕТЕ НА ОСИНОВИТЕЛИТЕ

След осиновяването

• Страх от провал
• Страх да кажат на детето си, че е осиновено
• Страх от реакцията на самото дете
• Страх от реакциите в обществото – в детската градина, в училище, приятелският кръг
• Страх детето да не пожелае да открие биологичното си семейство
• Страх биологичната майка да не намери детето си и да не им го вземе

Има някои форми на отричане и бягството, които са по-осъзнати. Пример за това е твърдението на осиновителите, че да отгледаш осиновено дете не различава от това да отгледаш биологично дете. Подобна нагласа е отричане на реалността, провокираща у осиновителите определени реакции и поведения, които вредят на правилното развитие на децата им.

относно страховете ПРЕДИ - повечето от тях бяха естествено преодоляни

но за тези СЛЕД- това са моите въпроси, за сега без отговор-само бъдещето ще покаже....
Виж целия пост
# 5
...Има ли изобщо случаи на осиновени деца преди 3-ти месец в БГ? Не на 4 месеца, не на 6, не на годинка - на до 3 месечно?

Докато се уредят юридически и медицински документите на детето, минават месеци.  Има деца, на които даже не са им дали име...

Трудно, но не невъзможно да се осинови такова малко бебе, аз лично знам, че по старата процедура има такива деца. Но по новия Закон - не Naughty

Виж целия пост
# 6
За стаховете  ми"след" ще кажа,че се променят непрекъснато с порастването на детето.То самото расте и се променя.Въпросите му се променят.Отговорите стават по сложни.Синът ми е на 9 и половина и аз се уча всеки ден да живея с новите си страхове.И понеже искам още едно детенце в момента се връщам и към страховете"преди"Ама не се предавам Grinning!
Виж целия пост
# 7
Моя приятелка осинови детенце на 10 дена.Преди доста години.Тя има снимки от родилни дом ,все едно си е нейно.Винаги може да представи нещата така, че все едно тя го е родила.Но улицата не закъсня.Вече на няколко пъти са му казали.Засега няма проблеми,но не се знае до кога,вече влиза в пубертет.Може да се сбъднат страховете след.Дай боже да не става.Тя и съпруга и са прекрасни родители.
Виж целия пост
# 8
Мисля си следното- страхове винаги има и ще има. Родителите, които раждат , но не изоставят децата си също се страхуват не по-малко - всеки за свои си неща. Проблеми с детето си има всеки родител. Верно е , че осиновяването може да бъда причина за негови си страхове- съгласна съм и аз съм ги преживяла и преживявам. Но май на страха очите са много големи. Колкото повече се страхуваш, толкова по-страшно става. Имам усещането, че във форума се създава психоза от осиновяването. Не съм против обсъждането на проблемите, но нека не забравяме, че осиновяването не означава винаги и задължително големи проблеми. И когато някой порастнал осиновен сподели, че се чувства добре и не търси родителите си нека не бързаме да му обесняваме, че всъшност това е начин на търсене или, че временно се е отказал. Някак си не искаме да чуем, че има и осиновени, които са  щастливи и се чувстват осъществени. И не носят огромна рана от това, че са осиновени. Нека обсъждаме страховете си дотолкова и така, че да търсим разрешение и да разберем, че нямаме основание за страх. Всичко се преодолява. "Смелостта е победен страх", нали? И още бях чела, че страхът е началото на всички пороци.
Виж целия пост
# 9
Браво Дарена,

Много добре казано Party Аз гледам на осиновяването много положително и съм наистина мотивирана. Не си мислете, че съм сложила "розовите очила" и не осъзнавам проблемите, пред които може би ще се изправя, но не може и да е чак толкова лошо, черно и стресиращо. Честно казано, четейки всички тези неща във форума  страховете ми се умножиха по 100 и както бях 100% убедена в решението си, чак започнах да се разколебавам. На това ли сме обремчени цял живот - да се страхуваме, да се измъчваме от съмнения, да гледаме как детето ни се люшка между "омраза и любов" /и това го четох някъде/, да се страхуваме от призраците на миналото и т.н И тук стигаме до въпроса ...Всички осиновители ли са такива мазохисти, че да си причиняват доброволно подобни изживявания ?!
Виж целия пост
# 10
Наистина този форум взе да се превръща в масова психоза, погледнете темите, ПОВЕЧЕТО ЗАПОЧВАТ С ДУМАТА СТРАХ.  Скоро май всички ще сме за психотерапи. Нашата нация е смела, борбена, не трябва да се поддаваме на тия американски страхове. След като сме избрали да остнем тук в България и сме предприели крачката към осиновяване, няма място за страх. А "който го е страх от мечка да не ходи в гората".  Децата са най-прекрасното нещо на този свят и от нас родителите им зависи как ще се осъществят. Всяко дете само показва от какво има нужда. То ни учи. Важното е да сме честни, оговорни към себе си и към осиновеното си дете. Останалото е любовта.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия