Загуба на работа!

  • 1 364
  • 1
Винаги съм била упорита, амбициозна и всички присъщо за млад човек с образовани, по високо от средно с английски език и компютърна грамотност, и така 10 години търсене, над 2000 кандидатура за позиции, където съм считала че мога да се справя и да работя, и така до септември месец тази година, малко след като станах на 31, внезапно получих одобрение и започнах със всички възможни от мен усилия и старание дори не ползвах обедна почивка, вярвах че всичко ще е наред, бях щастлива, докато не получих удар и заради недоразумение не си тръгнах една сутрин, вероятно заради неразбиране , на една среща говорихме едно но после се оказа друга. Така пред мен всичко се срути защото мечтата ми изгоря просто си отиде, изгасна. Не знам как да опиша това, след 10 години, след 7 ден , на 8ия да загубиш нещо към което толкова трудно стигнах. И сега не спирам да плача, да се обвинявам, опитвам се да бъда силна, да съм усмихната, да приема че това не е било за мен, но това е като да загубиш човек. Приех го, започнах на ново да кандидатствам, появиха се мънички надежди но въпреки това, това останалото не се забравя. Никога, изгаря ме отвътре, затова реших да се обърна и към Вас, защото искам да забравя и да продължа , да знам че пак ще имам шанс, но как да се добера до следващото си одобрение, как да стигна до там, как да се радвам и усмихвам?  Sad Cry Confused
Виж целия пост
# 1
Писмото ви е доста накъсано и си мисля, че е натоварено с много и бурни емоции.
Друго, което ми прави впечатление е думата „одобрение“, която се среща няколко пъти. Какви са причините за това, „одобрението“ да е толкова значещо и ключово в живота ви? Възможно ли е всички да ви харесват и „одобряват“ и от това да зависи да имате „мънички надежди“ и да се усмихвате.
Както и при загубата на човек, загубата си е загуба и не може да се преодолее, като се „забрави“. Мисля си, че за преодоляването е необходимо преосмисляне на връзките с другите, включително и професионалните – с какви нагласи влизам и излизам от тях,  прекалено много ли  прекалено малко давам в тях? Имам ли някакви модели на поведение, които повтарям и които не са ефективни и водят до край на взаимоотношенията? Личните, професионалните или половите ми връзки са най-важни, или и трите види, или пък други?
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия