Здравейте,пиша Ви с молба за конкретен съвет или обобщение на общото ми състояние ,защото ми е трудно да се справя сама с тази задача !Преди 5 месеца ,почина 15 дневното ми бебе след преждевременно раждане .Това е второто ми загубено дете ,а съм само на 22.След загубата започнах да правя някакви пристъпи ,продължаващи около 5-10 минути и ги укротявам само с половинки Ксанакс ,които ми исписа личната ми лекарка,по нейна преценка.От загубата ми на детето започнах да се страхувам от всичко ,а преди това изобщо бях много смела.Изгубих всякаква почва и сигурност под краката си-загубих детето си,колата си ,висшето ми образование мина на последен план,имам проблеми със родителите на мъжа ми ,които не ни оказват никаква подкрепа,изгубих външният си вид и като цяло идентичността си.Все по-рядко ми се контактува с хора и изпитвам дразнимост към дребни детайли ,хора и ситуации.Имам нужда да съм само и единствено с мъжа ми.Редовно плача ,разстройвам се от най-малко.Моля ви,дайте ми съвет какво да направя,за да си разнообразя мислите си и пак да стана предишният позитивен ,ведар и организиран човек,който не оставя живота си по течението.
Виж целия пост
Травма след смъртта на детето ми
- Публикувана: 23 окт. 2015, 22:41 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2015, 11:16 ч.
# 1
27 окт. 2015, 11:16 ч.
Здравейте,
Споделяте много лични и болезнени неща, така че смятам да отвърна със същото. Ще споделя моя личен опит със смъртта на близък човек, като ясно си давам сметка, че не е същото като да загубиш за кратко време две деца, така че, моля, гледайте на това като на лично споделяне, а не като на професионално, експертно мнение.
Не съм съгласна с общо разпространеното твърдение, че „времето лекува“. Болката, мъката и липсата от смъртта са нещо, с което аз се научих да живея и да се справям въпреки тях. Това обаче не означава, че съм забравила или „изтрила“ преживяванията си с този човек. Единственото, с което съм съгласна по отношение на времето е че, всичко това е продължителен и дълъг процес – мисля, че ще продължи почти през целия ми живот и съм сигурна че, минава през различни етапи.
Нещо, което лично на мен мисля, че ми помогна в ситуацията, е именно, че не забравих или игнорирала смъртта - пробвах, но ми беше невъзможно. Колкото и парадоксално и болезнено да изглеждаше, мисленето и говоренето за това ми помогна да преосмисля взаимоотношенията с другите си близки, както и отношението към нещата, които искам да свърша, през ограниченото време, през което сме на тази земя.
Професионалистът в мен към това ще добави само, че е добре в този път да имате подкрепата на професионален терапевт, както и, че ако ще вземате лекарства най-добре е те да са предписани от психиатър, който да контролира и носи отговорност за лекарствената терапия – кога, по колко и какви точно хапчета.
Даниела Тахирова
Виж целия пост
Споделяте много лични и болезнени неща, така че смятам да отвърна със същото. Ще споделя моя личен опит със смъртта на близък човек, като ясно си давам сметка, че не е същото като да загубиш за кратко време две деца, така че, моля, гледайте на това като на лично споделяне, а не като на професионално, експертно мнение.
Не съм съгласна с общо разпространеното твърдение, че „времето лекува“. Болката, мъката и липсата от смъртта са нещо, с което аз се научих да живея и да се справям въпреки тях. Това обаче не означава, че съм забравила или „изтрила“ преживяванията си с този човек. Единственото, с което съм съгласна по отношение на времето е че, всичко това е продължителен и дълъг процес – мисля, че ще продължи почти през целия ми живот и съм сигурна че, минава през различни етапи.
Нещо, което лично на мен мисля, че ми помогна в ситуацията, е именно, че не забравих или игнорирала смъртта - пробвах, но ми беше невъзможно. Колкото и парадоксално и болезнено да изглеждаше, мисленето и говоренето за това ми помогна да преосмисля взаимоотношенията с другите си близки, както и отношението към нещата, които искам да свърша, през ограниченото време, през което сме на тази земя.
Професионалистът в мен към това ще добави само, че е добре в този път да имате подкрепата на професионален терапевт, както и, че ако ще вземате лекарства най-добре е те да са предписани от психиатър, който да контролира и носи отговорност за лекарствената терапия – кога, по колко и какви точно хапчета.
Даниела Тахирова
Препоръчани теми