Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им

  • 36 669
  • 399
 Напоследък виждам доста плакати където се презентира образованието в чужбина и се замислих, ако имам възможността, склонна ли съм да се разделя с децата си и от каква възраст за да получат по-добро образование. Децата на доста мои приятели учат в така наречените пансионатни училища и те го приемат напълно нормално, без драми, като възможност за по-добър старт в живота. В мен ли е проблема и егоистично ли ще постъпя ако детето ми може да учи в много добро училище, но не искам да го пусна, защото ми се струва малък и ще ми липсва...
Виж целия пост
# 1
За висшето образование бих ги пуснала, стига да имам възможност да ги издържам там и да съм убедена, че там образованието ще е по-добро. Защото далеч не във всички области западното образование е по-добро. Преди 18-19 год мисля, че не бих. Не толкова, защото ще ми липсват. Те ще ми липсват и на 19 и на 39. По-скоро, защото докато не попремине пубертета ми се струва, че е по-сигурно да са ми под око. Не че и в къщи не могат да натворят глупости, но все пак... Пък може и да не съм права. Много деца стават по-отговорни когато са без контрол. Лошото е че няма как да знаеш предварително.
Виж целия пост
# 2
Нямам засега деца и не мога да кажа от опит като родител. Като учила в училище, което е национално и единствено по рида си за цяла България имах съученици, които бяха се отделили от родителите си още на 14. Разбира се, става дума за друг град, не държава. Всички станаха после студенти и достойни хора. Проблеми не е имало. Времената бяха началото на прехода, т.е. ранните 90-те. Очевидно ти питаш за дете, на което му предстои гимназия, т.е. 14-15-16, ако съм разбрала правилно. Ако имаш доверие в детето си, ако училището си струва и можете да си го позволите, действайте.
Виж целия пост
# 3
Не бих си изпратила детето само в чужбина преди висшето образование. Хайде, евентуално за някакъв особен курс в 11-12 клас може би, зависи. Но да го изпращам невръстен сополан навън няма да стане. И нищо не ме убеждава, че е нужно и че училите в такива пансиони влизат в някакви по-различни университети от училите здраво и у дома.
Виж целия пост
# 4
Не бих си изпратила детето само в чужбина преди висшето образование. Хайде, евентуално за някакъв особен курс в 11-12 клас може би, зависи. Но да го изпращам невръстен сополан навън няма да стане. И нищо не ме убеждава, че е нужно и че училите в такива пансиони влизат в някакви по-различни университети от училите здраво и у дома.
+1. Да си призная, аз съм контрол фрийк, но все пак, мисля, че в детската и тийнейджърската възраст, не само училището, но и семейството има огромно значение за формирането на дадена личност. И точно, защото не искам да елиминирам семейството като фактор, не бих изпратила мое дете да учи в чужбина или в друг град преди времето за университет.
Виж целия пост
# 5
Чувала съм за българчета, изпратени в preparatory school, което е много елитно- само момчета...обаче съм чувала и истории какво става с момчетата в тия училища...

Имах и една позната, която я пратиха в Англия да учи, в някакво елитно католическо училище. Не знам какво бъдеще и знания е получила, обаче си беше гадно- мрак, студ, дисциплина.

Та не бих се възползвала от този тип образование, мисля, че има и по-добри начини. А и е малко като на свинче-звънче да пращаш българче по такива места. Може да попие някаква специфична култура, та мама да се хвали, ама няма да стане като местните, които ходят в тия училища.
Виж целия пост
# 6
Не бих си изпратила детето само в чужбина преди висшето образование. Хайде, евентуално за някакъв особен курс в 11-12 клас може би, зависи. Но да го изпращам невръстен сополан навън няма да стане. И нищо не ме убеждава, че е нужно и че училите в такива пансиони влизат в някакви по-различни университети от училите здраво и у дома.
+1. Да си призная, аз съм контрол фрийк, но все пак, мисля, че в детската и тийнейджърската възраст, не само училището, но и семейството има огромно значение за формирането на дадена личност. И точно, защото не искам да елиминирам семейството като фактор, не бих изпратила мое дете да учи в чужбина или в друг град преди времето за университет.
На същото мнение съм .
За висше даже ще я насърча да учи там където е най-доброто място за съответната специалност ,но преди това надали .  Peace
Виж целия пост
# 7
За средно образование не бих си пуснала децата никога-та нали това са най-хубавите години от съвместния ни живот. И с кое право мога да реша, че това невръстно дете ще е по-добре отделено от родители и дом? За висше също е голяма дилема и стигам до извода, че всичко зависи от самото дете. Много успяват да се адаптират в чужбина и се справят успешно. За съжаление все повече познати деца в последно време се връщат в изключително нестабилно психическо състояние след изкарани няколко години обучение в чужбина. На голямата си дъщвря дадох пълна свобода да избира-тя чете форуми, ходи на различни срещи и презентации, обменя мнения с приятели и накрая ми каза-мамо, аз няма да мога да живея там. Остана в България-за момента е много доволна от образованието си в СУ. Дано има късмет. Дано имаме късмет и всички ние да изживяваме повече време с децата си, защото не знам заслужава ли си жертвата на отделяне от семейство, родина и приятели
Виж целия пост
# 8
За съжаление все повече познати деца в последно време се връщат в изключително нестабилно психическо състояние след изкарани няколко години обучение в чужбина.

Значи и други го забелязват. Отдавна вече чужбински ВУЗ не е гаранция за успех, и аз познавам няколко, дето хем бяха големи надежди, хем прегоряха и на 30 са доникъде. Така че учене надалеч е гот, но не на всяка цена.
Виж целия пост
# 9
За съжаление все повече познати деца в последно време се връщат в изключително нестабилно психическо състояние след изкарани няколко години обучение в чужбина.

Значи и други го забелязват. Отдавна вече чужбински ВУЗ не е гаранция за успех, и аз познавам няколко, дето хем бяха големи надежди, хем прегоряха и на 30 са доникъде. Така че учене надалеч е гот, но не на всяка цена.
Надали .
Просто шокът от това да нямаш никого до себе си , да учиш сам , да се грижиш за дом, финанси, работа въобще за всичко сам и да успяваш е голям .Та и е трудно на днешната младеж ,която е свикнала да е дондуркана и обгрижвана като царе и царкини у дома . Peace

Виж целия пост
# 10
Пример: математически нинджа, в математическа специалност. Американската система- има стипендии, общежития, уж за нищо не се грижи, не работи. Обаче прегаря само заради атмосфера и обстановка.

Виж целия пост
# 11
Пример: математически нинджа, в математическа специалност. Американската система- има стипендии, общежития, уж за нищо не се грижи, не работи. Обаче прегаря само заради атмосфера и обстановка.


Та какви са казваш те ? С какво прегарят младежите ?
Повечето български деца учат из Европа ..
Виж целия пост
# 12
Много български деца учат из Европа, но определено не са повечето. А с какво прегарят...ами и аз не знам, може би с огромните очаквания на родители, с липсата на домашен уют, с ранното отделяне от среда и близки, с големите очаквания към тях, дори с неизживяно детство...
Виж целия пост
# 13
Не бих си пратила детето далеч от дома в пубертетска възраст. Точно по това време имат най-голяма нужда от дом, семейство, уют, колкото и да се стремят да демонстрират обратното. Дори не мога да видя преимуществата на едно такова ранно отделяне, със сигурност бъдещата близост и обич между детето и семейството му не е сред тях, ако ги има въобще.
Виж целия пост
# 14
С какво прегарят младежите ?
Повечето български деца учат из Европа ..

Американските стипендии изискват поддържане на определен успех (GPA). Нямаш домашно- двойка, за цялото обучение имаш право на ...май две бяха четворките в края на годината, иначе те лишават от стипендия. Едва ли е еднакво при всички, аз знам това (от личен опит). Домашните са много като обем, и то всеки ден, пишеш до нощите, не спиш...Стрес си е. За ВУЗ става дума.
Ако някое дете е нестабилно, напълно възможно е да прегори. Познавам и 9 годишни кълбета от нерви с толкова болно амбициозни родители, свят да му се завие на човек. Ако от малки така ги обработват, и то систематично....("Да не си посмял да ме разочароваш!")Sick

Няколко новодошли деца в моята гимназия се сринаха, след като се преместиха от по-малки градове, където бяха най-добрите, а изведнъж се сблъскаха с неподозирана конкуренция. Собствените амбиции и нереалната самооценка също могат да ти изиграят гаден номер.

Иначе по темата, никога не бих причинила нещо такова на детето си в гимназиална възраст. По-скоро бих се преместила в град с по-големи възможности, ако в мое село няма подходящо учебно заведение.
Скъпите boarding schools са въпрос на престиж и традиция, предполагам не става дума за тях в темата. Или става, а авторката иска да се похвали?


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия