Аз съм момиче на 23 години и разбрах, че съм осиновена тази година през април месец, съвсем случайно. Хрумна ми от някъде, че никога не съм виждала снимки, на които майка ми е бременна, а имаме вкъщи изключително много мои снимки още от бебе, това доведе до идеята да погледна удостоверението си за раждане по-обстойно и забелязах, че датата на която е издадено е по-късна от обикновено. Та попитах майка ми леко шеговито, жената първо отрече, после се стъписа и си призна. Разговора мина сравнително леко, убедих я, че няма от какво да се притеснява и това не променя нищо за мен. След няколко месеца споделих с нея, че искам да открия биологичните си родители. Този термин никак не ми допада, но ще го използвам поне в този пост. Тя нямаше никакви документи от осиновителното дело, тъй като баща ми ги е изгорил още навремето. Успяхме заедно да издирим информацията, докъде актуална, докъде не (ако някой смята да предприема подобно търсене или просто му е интересно да чуе, смятам, че мога да бъда полезна и бих обяснила). Та...аз не виждам нищо осакатяващо емоциите ми до тук. Аз си имам майка, имах си и баща, който почина преди няколко години, нямам нужда от чужда обич или каквото и да било. Единствената причина да потърся биологичните си родители е от чисто любопитство как изглеждат. Хубав ден от мен