Осиновяване на познато дете

  • 25 966
  • 23
# 15
Цвета, МНОГО ти благодаря, просълзи ме с думите ти!!!
Много оценявам факта, че сподели личния си опит! Една от причините да обмислям тази стъпка, е точно представата как ще се чувствам след няколко години, ако не го взема.

Твоето момче има голям късмет, че си до него, нуждата от майка и близък човек, който да те обича и подкрепя, не свършва на 18 годишна възраст, и е прекрасно че все още си в живота му!

Благодаря ти отново!

 remybussi

Ина, аз също искам да те подкрепя в това, което обмисляш.
Мнението по-горе за семейство от ,,класически" тип и дали нямало да ревнува осиновеното ти дете, ако родиш и дали мъжът ти щял да го иска - съжалявам, но го намирам за много примитивно. Семейството е там, където има любов. Ако имаш голямо сърце да обичаш осиновено дете, не вярвам да обикнеш мъж, който е тесногръд и не може да го приеме. А колкото до ревност от голямо към малко дете - има ги и в рождени братя и сестри и зависи основно от възпитанието и отношението на родителите.
Преди пет години срещнах едно дете, с което имах горе долу същата възрастова разлика, както ти имаш с това дете - аз бях на 35, то беше на 15. Не се реших да го осиновя и това е един от най-големите ми грехове. Причините поради които не го осинових бяха, че майката имаше родителски права без да се грижи въобще за него и се опасявах да им разваля отношенията. Те си бяха развалени и все още са. Другата причина беше, че се опасявах дали ще мога да възпитавам толкова голямо момче, след като бях сама жена. Имах големи финансови възможности, но баща не можех да му дам. За много хора тези причини звучат много убедителни. Но сега след пет години от позицията на времето знам, че преценката ми беше напълно погрешна. Той не е живял добре и е много наранен от това, че не го осинових. Ще направя всичко възможно сега, когато е пълнолетен, да го подкрепям като майка.
Това е съдбовно решение и за теб и за него. Можеш да му дадеш истинско детство, радости, чувството да бъде обикновен и да осъществиш голямата му мечта да има майка. Другите деца мечтаят за маркови дрехи, скъпи телефони, коли. За мен тези дечица са с най-красивата мечта - за майка.
Това, което мисля, че е важно да предвидиш е, че с толкова голямо момче трябва в переспектива да се устроиш в жилище, където той ще има повече лично пространство и според мен отделна баня.
Успех!


Виж целия пост
# 16

Това е и моето мнение. Успех Ина   Hug  bouquet

Благодаря!
Виж целия пост
# 17
Ина, засега не мога да кажа, че съм точно до него, но той знае, че може да разчита на мен. Аз прекратих отношенията ни преди години, защото мислех, че повече ще му навредя отколкото ще му помогна, ако го осиновя. Също знам, че и досега той очаква от мен да бъда негова майка.
Затова си позволих да ти напиша моето мнение, за да знаеш, че в такива ситуации ние, които сме от ,,класическите" семейства много трудно понякога се поставяме на мястото на децата и може много да ги нараним.
При теб юридически нещата изглеждат лесни, но от гледна точка на възрастта, това че си със 17 години по-възрастна от него, мисля че се иска много мъдрост от твоя страна.
Виж целия пост
# 18
Не мога да разбера защо се смята, че осиновиш ли дете, после няма да искаш друго или мъжът до теб няма да иска, или няма да чувстваш същата любов към осиновеното и прочие. В България все още имаме доста назадничаво мислене по този въпрос. Да не говорим процедурите, че биха отказали дори хора, които нямат и не могат да имат и собствени деца. Tired
Виж целия пост
# 19
Ина, доста смело начинание е това!  Hug
Казвам го от позицията на осиновител и на база на опита, който имам.
17 години разлика е и много, и не чак толкова. А 11 годишно дете е огромно предизвикателство! Фактът, че го познаваш и че има някаква привързаност вече между вас е голям плюс, но не съм убедена, че е достатъчно. Колкото по-голямо е детето, толкова по-трудна и по-продължителна е неговата адаптация. Зависи и от емоционалната зрялост на детето, разбира се, но е важно да погледнеш осиновяването от всичките страни - и от към хубавите, и от към трудните  Simple Smile Пиша го това не за да те откажа от идеята, а защото е важно да си наясно с предизвикателството, което поемаш  Naughty
Аз осинових момиченце на 4 годинки и вече 3 години раста и се променям заедно с нея  Grinning Трудно е, защото за кратко време трябва да наваксаш загуби, трупани 4 години преди това. Представи си пък при него какво с неговите 11 години в институция. Мисля си, дали не е добре да потърсиш предварително среща с психолог ( не този от дома!), който да ти даде някаква по-обективна оценка за детето. Имам предвид тези психолози, които работят с осиновени и осиновители в центровете за обществена подкрепа и фондациите - те водят и обучението на осиновителите. Хубаво е да имаш едно компетентно мнение в повече, а и после можеш да получиш и подкрепа за по-успешната адаптация на детето. Мога да ти дам информация по този въпрос на лични, за да не  товарим темата  Simple Smile

Това, което имаш желание да направиш е прекрасно! Аз избягвам думичката "благородно" - когато дойдеш в нашия отбор сама ще разбереш защо  Simple Smile Единственият ми съвет е - прецени добре силите си, подготви се за изненадите, които те очакват и тогава действай! Имаш подкрепата ми!  bouquet
Виж целия пост
# 20
Ина, засега не мога да кажа, че съм точно до него, но той знае, че може да разчита на мен. Аз прекратих отношенията ни преди години, защото мислех, че повече ще му навредя отколкото ще му помогна, ако го осиновя. Също знам, че и досега той очаква от мен да бъда негова майка.
Затова си позволих да ти напиша моето мнение, за да знаеш, че в такива ситуации ние, които сме от ,,класическите" семейства много трудно понякога се поставяме на мястото на децата и може много да ги нараним.
При теб юридически нещата изглеждат лесни, но от гледна точка на възрастта, това че си със 17 години по-възрастна от него, мисля че се иска много мъдрост от твоя страна.

Цвета, благодаря ти много! Много е ценно да получа съвет и гледна точка от човек с опит!
Виж целия пост
# 21
Не мога да разбера защо се смята, че осиновиш ли дете, после няма да искаш друго или мъжът до теб няма да иска, или няма да чувстваш същата любов към осиновеното и прочие. В България все още имаме доста назадничаво мислене по този въпрос. Да не говорим процедурите, че биха отказали дори хора, които нямат и не могат да имат и собствени деца. Tired

Определено има стереотипи, в комбинация с някои основни, и естествени страхове, които повечето хора имат. Радвам се, че мислиш, че тези разбирания са малко или много отживели. Simple Smile
Виж целия пост
# 22
Здравей Алекс!

Ина, доста смело начинание е това!  Hug
Казвам го от позицията на осиновител и на база на опита, който имам.
17 години разлика е и много, и не чак толкова. А 11 годишно дете е огромно предизвикателство! Фактът, че го познаваш и че има някаква привързаност вече между вас е голям плюс, но не съм убедена, че е достатъчно. Колкото по-голямо е детето, толкова по-трудна и по-продължителна е неговата адаптация. Зависи и от емоционалната зрялост на детето, разбира се, но е важно да погледнеш осиновяването от всичките страни - и от към хубавите, и от към трудните  Simple Smile Пиша го това не за да те откажа от идеята, а защото е важно да си наясно с предизвикателството, което поемаш  Naughty

Много съм признателна за това, напълно осъзнавам, че липсата на опит и сравнително младата ми възраст ми пречат да видя ситуацията и рисковете в цялостта им. Когато отворих тази тема се надявах много на искрени мнения, които да ми посочат на какво трябва да обърна внимание и какво може би не съм взела предвид, така че много ти благодаря!!!

Аз осинових момиченце на 4 годинки и вече 3 години раста и се променям заедно с нея  Grinning Трудно е, защото за кратко време трябва да наваксаш загуби, трупани 4 години преди това. Представи си пък при него какво с неговите 11 години в институция. Мисля си, дали не е добре да потърсиш предварително среща с психолог ( не този от дома!), който да ти даде някаква по-обективна оценка за детето. Имам предвид тези психолози, които работят с осиновени и осиновители в центровете за обществена подкрепа и фондациите - те водят и обучението на осиновителите. Хубаво е да имаш едно компетентно мнение в повече, а и после можеш да получиш и подкрепа за по-успешната адаптация на детето. Мога да ти дам информация по този въпрос на лични, за да не  товарим темата  Simple Smile

Това е прекрасна идея! Ще ти пиша на лични.

Това, което имаш желание да направиш е прекрасно! Аз избягвам думичката "благородно" - когато дойдеш в нашия отбор сама ще разбереш защо  Simple Smile Единственият ми съвет е - прецени добре силите си, подготви се за изненадите, които те очакват и тогава действай! Имаш подкрепата ми!  bouquet

Много ти благодаря!
Виж целия пост
# 23
Нямаше ли изискване за минимум 18 г.разлика във възрастта между осиновения и осиновителя?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия