Проблем в любовния живот

Моля Ви за мнение, съвет, упрек, разбиране. Просто искам да знам какво да правя. Моля виииии

Здравейте,
Всъщност имате две възможности за избор:
1.Да останете със съпруга си и да се опитате да имате дете
2.Да потърсите любовта на живота си и да възобновите връзката си.
Решението може да вземете само вие, тук ще напиша само някой базови психологически съображения. Затруднявам се и от факта, че не сте посочили възрастта си и не знам на какъв житейски етап се намирате.
Ако изберете да останете със съпруга си, рано или късно ще трябва да обсъдите и решите какво точно ще правите с брака си – дали искате да имате дете или деца, кой и как ще ги отглежда. Това е естественото развитие на една връзка – рано или късно се стига до тези въпроси.  От друга старана, ако не обичате мъжът си, това също рано или късно ще стане ясно и на двама ви. Така че мисля, че главното което трябва да разрешите в този случай е дали и доколко ще ви е възможно да обичате този човек и да бъдете откровена с него.
По отношение на втората възможност не можах съвсем да разбера, как все така се случва, че този мъж изчезва? Всъщност от написаното изглежда, че той не поема никакви ангажименти и отговорности. Най-вероятно ще продължи да се държи по този начин. Така че вие трябва да прецените дали това ви устройва – една отворена връзка, в която участниците си доставят удоволствие без никакви ангажименти от там на татък. Това ли е нещото, което прави тази връзка толкова привлекателна за вас – липсата на отговорност и ангажимент към другия? Ако е така имайте го в предвид,  в смисъл, че така ще е много трудно да създадете семейство и евентуално да отглеждате дете. Още повече, че от написаното изглежда, че този мъж дори не желае и не поддържа самата комуникация между вас.  С това не искам да кажа, че това решение не е правилно или е по-маловажно. Направете това, което ще ви удовлетвори.
Даниела Тахирова - психотерапевт

Здравейте г-жо Ташкова,
забравих да кажа, че сега съм на 27 г. Причината моето момче да го няма толкова често е,защото не работи в България и му се налага да пътува много. Не бих казала, че на мен ми харесва липсата на отговорност и ангажимент към него. Просто не бях допусната, за да мога да му покажа колко е важен за мен. Когато срещите са кратки, нямаш толкова много време да се разгърнеш и да покажеш всичко от себе си. Тогава просто се радваш на момента и си щастлив.

Здравейте и благодаря за обратната връзка.
Мисля си, че 27 години са много подходяща възраст да решите какво искате да правите от тук нататък в живота си. Какво означава „не бях допусната, за да мога да му покажа колко е важен за мен“? Смятам, че „важни“ трябва да са вашите желания, мечти, приоритети. Първо е важно да научите какво точно искаме самата Вие и после винаги ще се  намерят начините и способите да го постигнете, пък било то и на цената на няколко болезнени грешки. Дали в процесът ще допуснете участието и доверието към партньор също би трябвало да е въпрос на ваш избор и  последващи ОТГОВОРНОСТИ.
Даниела Тахирова - психотерапевт