Здравейте, не знам как да започна.
Всичко се случи на 21 май 2015г. Бях се уплашила до смърт от нещо, което не искам да споделям тук, поради лични причини. Бях с приятелка и след като се уплаших сърцето ми започна да бие прекалено бързо, след което тя ми зададе следния въпрос: "Да не припаднеш?". След този въпрос още повече се стреснах, защото съм човек със слаба психика и се притесних за здравето си. Прибрах се няколко часа след това и си легнах с мисълта, че като се събудя няма да ми има нищо. Да, ама не. Веднага след като станах се почувствах като парцал, не ми се говореше с никого, но не направих впечатление, защото след като се събудиш няма как веднага да си свеж. Минаха 2 месеца и на 11 юли преди да заспя, получих първата си паническа атака (симптомите ми бяха несъзнателно треперене, чувство на паднало кръвно, вътрешно притеснение, неприятно чувство от топли и студени вълни, задух и пресъхване на устата). Този ад продължи някъде към 2 часа. Не можех да лежа, имах чувството, че всеки момент ще умра.
На 17 октомври ядох отровни гъби. Получих отново паническа атака, защото си мислех, че ще умра заради тях.На следващия ден се появи нова паническа атака, но този път с пълната си сила, не ме свърташе на едно място, бях със замъглено зрение, чувствах, че ще припадна. Измина половин година, а аз не мога да се възвърна към стария си начин на живот. Чувствам се нещастна, в депресия съм, понякога се отвръщавам от храна. Завиждам на тези, които нямат такива проблеми.
(Забравих да добавя, че от 22 май, до ден днешен*7 ноември* изпитвам огромна нужда за сън, а аз спа по 10 часа на ден)
Всички симтоми, които ми се появяват всеки ден, ако мога така да ги нарека са:
Задух
Неосъзнаване на ситуацията
Нереалност
Депресия
Постоянна тревожност
Раздразнителност.
Чувство, че всеки момент мога да падна и да умра на място
Моля Ви, помогнете ми по някакъв начин, защото не искам да продължавам да живея по този начин.
Благодаря Ви предварително!
Виж целия пост
Всичко се случи на 21 май 2015г. Бях се уплашила до смърт от нещо, което не искам да споделям тук, поради лични причини. Бях с приятелка и след като се уплаших сърцето ми започна да бие прекалено бързо, след което тя ми зададе следния въпрос: "Да не припаднеш?". След този въпрос още повече се стреснах, защото съм човек със слаба психика и се притесних за здравето си. Прибрах се няколко часа след това и си легнах с мисълта, че като се събудя няма да ми има нищо. Да, ама не. Веднага след като станах се почувствах като парцал, не ми се говореше с никого, но не направих впечатление, защото след като се събудиш няма как веднага да си свеж. Минаха 2 месеца и на 11 юли преди да заспя, получих първата си паническа атака (симптомите ми бяха несъзнателно треперене, чувство на паднало кръвно, вътрешно притеснение, неприятно чувство от топли и студени вълни, задух и пресъхване на устата). Този ад продължи някъде към 2 часа. Не можех да лежа, имах чувството, че всеки момент ще умра.
На 17 октомври ядох отровни гъби. Получих отново паническа атака, защото си мислех, че ще умра заради тях.На следващия ден се появи нова паническа атака, но този път с пълната си сила, не ме свърташе на едно място, бях със замъглено зрение, чувствах, че ще припадна. Измина половин година, а аз не мога да се възвърна към стария си начин на живот. Чувствам се нещастна, в депресия съм, понякога се отвръщавам от храна. Завиждам на тези, които нямат такива проблеми.
(Забравих да добавя, че от 22 май, до ден днешен*7 ноември* изпитвам огромна нужда за сън, а аз спа по 10 часа на ден)
Всички симтоми, които ми се появяват всеки ден, ако мога така да ги нарека са:
Задух
Неосъзнаване на ситуацията
Нереалност
Депресия
Постоянна тревожност
Раздразнителност.
Чувство, че всеки момент мога да падна и да умра на място
Моля Ви, помогнете ми по някакъв начин, защото не искам да продължавам да живея по този начин.
Благодаря Ви предварително!
