Здравейте, имам близък приятел, който според мен е изпаднал в дълбока депресия. Сам е, няма семейство и това е основната причина. Живее в друг град, поддържаме връзка онлайн, познаваме се от много години, но през последните 4-5 се виждаме доста рядко, напоследък общуваме по-често и много се притеснявам за него. На мен ми се налага отвреме-навреме да посещавам служебно града, в който живее. На два пъти отбягва да се видим, което преди не се е случвало. Разбрах, че всъщност с никой не излиза от няколко месеца. Избягва и разговори по телефон. Работата му също е от вкъщи и няма директен контакт с хора. Не познавам приятелите му в града и няма как да се свържа с някой, който да му вдъхне кураж. Иска ми се да го посъветвам да се свърже с психолог, но очаквам, че ще реагира много негативно и ме е страх да не се дръпне и да престане да поддържа връзка и с мен. Бих могла да го изкарам "насила" от тях следващия път, когато отида, но не знам дали е добра идея. Какво бих могла да направя? Минала съм през много тежки периоди в собствения си живот и знам, че това състояние е направо разрушаващо. Майка му живее в същия град, предполагам, че поне с нея има по-редовен контакт, но не я познавам и не знам дали би имало смисъл да говоря с нея.
Виж целия пост
Помощ за приятел в депресия
- Публикувана: 14 ноем. 2015, 01:28 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2015, 13:42 ч.
# 1
17 ноем. 2015, 11:25 ч.
Здравейте,
След като сама сте минали през такова състояние, освен че много добре разбирате колко болезнено е, явно сте намерила начините да излезете от него. На вас какво най-много ви помогна и как то може да се „адаптира“ към преживяванията на приятеля ви?
И „изкарването на сила“ и „разговор с майка му“ може да се окаже добра идея, в крайна сметка вие сте човек, който го познава добре. Доверете се на собствените си преживявания и направете това, което ви изглежда най- ефективно. Имайте предвид, че все пак това е възрастен човек и той трябва да поеме отговорност за собственото си състояние. Пробвайте каквото смятате, че е разумно, ако не се получи обаче не тръгвайте по линията да търсите причините и да обвинявате себе. В такава ситуация обикновено проблемът не е във вас, а в неговата невъзможност да взема решения и носи отговорност.
Даниела Тахирова -психотерапевт
Виж целия пост
След като сама сте минали през такова състояние, освен че много добре разбирате колко болезнено е, явно сте намерила начините да излезете от него. На вас какво най-много ви помогна и как то може да се „адаптира“ към преживяванията на приятеля ви?
И „изкарването на сила“ и „разговор с майка му“ може да се окаже добра идея, в крайна сметка вие сте човек, който го познава добре. Доверете се на собствените си преживявания и направете това, което ви изглежда най- ефективно. Имайте предвид, че все пак това е възрастен човек и той трябва да поеме отговорност за собственото си състояние. Пробвайте каквото смятате, че е разумно, ако не се получи обаче не тръгвайте по линията да търсите причините и да обвинявате себе. В такава ситуация обикновено проблемът не е във вас, а в неговата невъзможност да взема решения и носи отговорност.
Даниела Тахирова -психотерапевт
# 2
17 ноем. 2015, 22:00 ч.
Много благодаря за отговора и за съветите! За съжаление опитът от моята житейска ситуация не е особено приложим. Имам дете с увреждане, бях изпаднала в депресивно състояние най-силно може би през втората - третата година, но детето само по себе си е голям стимул за родителя „да се стегне” и да продължи, не че напълно съм преодоляла отрицателните мисли. И до ден днешен ми помага най-вече поставянето на цели точно за детето и силната връзка помежду ни. Аз освен това съм човек, който се разтоварва като споделя, а и потърсих помощ от психолог. В най-голямата дупка, обаче, с нищо не ми помагаха призиви да излизам, да се забавлявам, да мисля за нещо друго. Самият факт, че нямах никакво желание да правя тези неща, още повече ме депресираше и ме караше да ги избягвам. А приятелят, за когото пиша, е много по-склонен о т мен да се затваря в себе си, когато преминава през тежки моменти и наистина ми е трудно да преценя какво да направя. Аз имам смисъл в живота си, а за него точно това е най-големият проблем.
Виж целия пост
# 3
18 ноем. 2015, 11:43 ч.
От отговорът ви идва и решението: Да, приятелят ви няма дете, но може да му помогнете да намери неговия смисъл в живота, неговите борби и каузи. От това което пишете за мен също е ясно, че точно вие знаете как може да съчувствате, без да обвинявате или съжалявате, така че вероятно той поне ще приеме да разговаря с вас и може внимателно да му кажете, че на вас са ви помогнали срещите с психолог и борбата и грижата за детето, което осмисля до голяма степен живота ви. В моята работа съм установила, че винаги силени, истински и вършещи работа са личния опит, споделяне, подкрепа, искреният разговор от първо лице единствено число.
Даниела Тахирова-психотерапевт
Виж целия пост
Даниела Тахирова-психотерапевт
Препоръчани теми