Здравейте,
Имам почти 10-годишна връзка и син на 1,5 години. Още от забременяването започнах да чувствам самота и пренебрегване от половинката. На всеки 1-2 месеца положението така ескалира, че нервите ми не издържат, става скандал, ревове, обяснявам му как не се чувствам ценена като майка, като жена, като приятел, пренебрегвана съм за сметка на всеки един негов приятел, критикувана съм за поведението ми, интелект, външност. При последната ситуация след два отказа да излезем двамата на кафе без детето (заради уговорки с приятели) и обещание петък вечер той да си остане вкъщи, в петък излязохме първо само двамата, след това решихме да пием по едно малко с двама негови приятели и след няколко "шеги" на тема той да излезе, а аз да се прибера, последва предложение към момчетата от негова страна да отидат на дискотека. Казах как съм се почувствала докато той се преобличаше и последва редовния коментар, че пак се надувам. Подобни ситуации се случват постоянно. След като си изплача очите пред него има момент на старания за около седмица и всичко се повтаря и повтаря. От скоро се улавям да мисля и дори сънувам как прекратявам взаимоотношенията ни, анализирам постоянно и обмислям всички емоционални и битови перипети. Малкото самочувствие, самоуважение и разум, които са ми останали крещят в мен, че аз заслужавам много повече и гарантирано мога да го получа от друг мъж след време, но сърцето ми не желае да губи всичко изградено дотук. Как и дали може да се промени егоистичен мъж, който често показва неуважение и пренебрегва половинката си, и я кара да се чувства зле? Млади сме още (29), живота тепърва започва, появата на детето ме кара да размишлявам различно и със сигурност няма да съжителствам с някой, който не ме цени. Знам какво заслужавам и ме интересува има ли как да се променят нещата или колелото ще се върти още малко докато не се срина тотално и рязко, и безвъзвратно не реша да тегля чертата и да започна на чисто? Характерът ми е мекушав и често се колебая и анализирам, но колкото и рядко да е, когато си наумя да постигна дадена цел ставам толкова безкомпромисна и решителна, че я постигам на 100%
Моля за помощ и адекватен съвет за разрешаване на казуса
Виж целия пост
Имам почти 10-годишна връзка и син на 1,5 години. Още от забременяването започнах да чувствам самота и пренебрегване от половинката. На всеки 1-2 месеца положението така ескалира, че нервите ми не издържат, става скандал, ревове, обяснявам му как не се чувствам ценена като майка, като жена, като приятел, пренебрегвана съм за сметка на всеки един негов приятел, критикувана съм за поведението ми, интелект, външност. При последната ситуация след два отказа да излезем двамата на кафе без детето (заради уговорки с приятели) и обещание петък вечер той да си остане вкъщи, в петък излязохме първо само двамата, след това решихме да пием по едно малко с двама негови приятели и след няколко "шеги" на тема той да излезе, а аз да се прибера, последва предложение към момчетата от негова страна да отидат на дискотека. Казах как съм се почувствала докато той се преобличаше и последва редовния коментар, че пак се надувам. Подобни ситуации се случват постоянно. След като си изплача очите пред него има момент на старания за около седмица и всичко се повтаря и повтаря. От скоро се улавям да мисля и дори сънувам как прекратявам взаимоотношенията ни, анализирам постоянно и обмислям всички емоционални и битови перипети. Малкото самочувствие, самоуважение и разум, които са ми останали крещят в мен, че аз заслужавам много повече и гарантирано мога да го получа от друг мъж след време, но сърцето ми не желае да губи всичко изградено дотук. Как и дали може да се промени егоистичен мъж, който често показва неуважение и пренебрегва половинката си, и я кара да се чувства зле? Млади сме още (29), живота тепърва започва, появата на детето ме кара да размишлявам различно и със сигурност няма да съжителствам с някой, който не ме цени. Знам какво заслужавам и ме интересува има ли как да се променят нещата или колелото ще се върти още малко докато не се срина тотално и рязко, и безвъзвратно не реша да тегля чертата и да започна на чисто? Характерът ми е мекушав и често се колебая и анализирам, но колкото и рядко да е, когато си наумя да постигна дадена цел ставам толкова безкомпромисна и решителна, че я постигам на 100%
Моля за помощ и адекватен съвет за разрешаване на казуса
