В 9 клас без приятели в училище???

  • 2 602
  • 7
Здравейте,
Имам голяма нужда от добър съвет. Дъщеря ми е в 9 клас. Учи в това училище, в което искаше и добре се справя с учебния материал. Даже й дадоха стипендия за отличен успех. Но там няма приятели. Напоследък се събужда с абсолютно нежелание и казва, че в училище се чувства много зле. По цял ден седи сама и не общува с никого. Силно съм притеснена. Снощи се стигна до нервна криза и в полунощ едва успяхме с мъжа ми да я успокоим... Не приема себе си, характера си... Няма нещо, което да се е случило конкретно в класа, но й е изключително трудно да направи крачка, да каже нещо на другите момичета... Гледа ги отстрани и се чувства в пълна изолация. А те навярно са я приели за някакъв тип аутсайдер. Това вече втора година... А до завършването остават цели 3.5 години.
Препоръчайте някой добър психолог, книга, каквото се сетите!
Виж целия пост
# 1
   Здравейте! Моите деца са малки и не мога да се осмеля да Ви давам съвети за това вече порастнало момиче. Искам само да споделя нещо- Когато аз влязох в гимназията, в нашия клас имаше едно момиче, което никога с никого не контактуваше, само с "другарчето" по чин, тъй като тогава ни подреждаха момиче с момче на един чин. Беше абсолютна отличничка. Втората година споделяше чина с друго момиче с отличен успех, и отново контактуваше основно с нея. През това време, ние "големите мацки" пропушихме, взехме се за много големи, гримирани и т.н., досещате се. А тя с нормални дрехи, негримирана, не пушеше, проявявайки интерес само към учебния материал, не бягаше от час, беше стриктна във всичко. Убедена съм, че се чувстваше отритната. Момчетата много й се подиграваха. Приятелката й по чин беше една идея по-отворена към нас.
  С течение на времето започна да се приближава до нас в междучасията, да говори, да се шегува. Явно разбра, че не сме толкова лоши, а ние разбрахме, че не е просто зубъра на класа, а е интересен събеседник и човек, на когото може да се разчита. До края на обучението ни там стана неотлъчна част от "нас", никога не се промени- винаги пълен отличник и винаги консервативно облечена, но това вече нямаше никакво значение. Държа да отбележа, че аз също завърших с отличен успех, както и повечето от другите момичета, въпреки визията и авторитета, който се опитвахме да си издокараме...
   Не казвам, че това е и Вашият случай, но е възможно причините да са подобни. При всички случаи, желая на момичето бързо да се пребори с това, което го тормози  bouquet
Виж целия пост
# 2
може би трябва да се поговори с учителката на следващата родителска среща- попитайте я дали тя не може да помогне. Може би някой и създава проблеми или я обиждат ?
Виж целия пост
# 3
Аз също бях аутсайдер в 8ми клас. На всичкото отгоре ми се подиграваха. От класа, от другите класове. Излизах в голямото междучасие с момичета, които нямаше да забележат, ако ме няма. Нито аз се забавлявах с тях. Просто те не ме гонеха, а аз нямах с кой друг да изляза. Плакала съм доста, не исках да ходя на училище.
Лятото за 9ти клас започнах да дружа с голяма компания момчета, излизахме постоянно, хванах си истинско гадже.
Това ми вдигна самочувствието, станах доста по-уверена. И когато се върнах в училище... Някак се сдружих с едно от момичетата, което ми създаваше проблеми.
Смятам, че хората интуитивно усещат другите. Тя е усетила промяната в мен, станала съм и интересна. Започнах да се водя с нея и всичко се преобърна. Вече бях от готините.
В пубертета децата се променят много. В тази възраст всичко е изострено като усещане. Напълно е възможно по естествен път нещата да се подредят.
Не познаваме дъщеря ти, за да преценим точно проблема й. Но разговори за преси за коса, дрехи и гримове са вечните актуални теми между момичета. Simple Smile И просто трябва да стане уверена! Но това изобщо не е лесно. Особено в пубертета.
Виж целия пост
# 4
А извън това училище няма ли приятели?
Виж целия пост
# 5
...Но там няма приятели. Напоследък се събужда с абсолютно нежелание и казва, че в училище се чувства много зле. По цял ден седи сама и не общува с никого. Силно съм притеснена. Снощи се стигна до нервна криза и в полунощ едва успяхме с мъжа ми да я успокоим... Не приема себе си, характера си... Няма нещо, което да се е случило конкретно в класа, но й е изключително трудно да направи крачка, да каже нещо на другите момичета... Гледа ги отстрани и се чувства в пълна изолация. А те навярно са я приели за някакъв тип аутсайдер. Това вече втора година... А до завършването остават цели 3.5 години.
Препоръчайте някой добър психолог, книга, каквото се сетите!

Да, ситуацията е много неприятна. Не бих ви успокоявала излишно, т.к. не се нуждаете от фалшиви думи в случая.
Не мисля, че книга би ви помогнала много.
Важно е да се установи причината за това състояние. В противен случай изход от ситуацията няма да се намери.
Анализирайте положението до момента- как се е чувствало момичето преди това в училище, как и какви приятели си е намирало, извън училище има ли си близки хора и какви. Как контактува- ниско самочувствие ли има, прекалено плаха ли е и защо, не е приятна на околните, дразни ги- защо, има студено поведение спрямо непознати и заобикалящи я- защо. Съумява ли да направи първа крачка или чака винаги друг да я направи.
След като сами анализирате ситуацията, по възможност- най- обективно, без да се пести и прикрива истина, бихте могли да помислите и за разрешаване на проблема.
За психолог- не знам. До сега лично моите контакти с такива не са били много удовлетворителни, за жалост. Не отричам принципно такава помощ, но случаят изисква повече лично отношение. Важно е на какъв специалист ще попаднете, ако се насочите към този начин на разрешаване на проблема. Т.к. лично на нас един такъв ни е нанасял вреда, а друг един просто прибираше пари.
Ако имате близки, на чиято преценка можете да се доверите, учител, който има преки впечатления, включително бивш учител, то бихте могли да потърсите и от тях съвет- как те виждат начина на общуване на вашето момиче с останалите хора на нейната възраст, с по- възрастни от нея.
Ако може- това да са откровени хора и с реален богат житейски социален опит, а не предимно книжен такъв. И вие, и детето да имате сили да чуете истина, без да се обиждате. Защото очевидно проблемът е в момичето. Но какъв е- това още не знаете.
Виж целия пост
# 6
Ако дните ѝ минават от училище вкъщи и от вкъщи на училище, няма скоро да оправите положението. Това дете има ли някакво хоби? Една карта за фитнес и добра приятелка може да свършат добра работа. Клубове по салса, спортни танци, рисуване, актьорско майсторство, зумба също може да се опитат. Важното е да е сред хора, различни от тези в училище. Може да започнете да ходите заедно и след като свикне, да разредиш посещенията.
Виж целия пост
# 7
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=881889.0
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия