Как приеха родителите ви раздялата (развода)?

Публикувана: 2 апр. 2006, 19:29 ч.
Последно мнение: 11 апр. 2006, 17:20 ч.

2 373
23

A

2 апр. 2006, 19:29 ч.

Застанаха ли до вас или само ви укоряваха,че само си вредите?

Предложиха ли ви помощта си или вие молихте за нея?

Гордееха ли се с вас,че сте направили такава решителна стъпка или ходеха с наведена глава?

Питам, защото ми е интересно дали са се променили нравите български с времето или си кретаме по старому?

Виж целия пост

K

kalinka-malinka

# 1 2 апр. 2006, 20:10 ч.

ами аз нямам опит, но наскоро моя приятелка се разведе и проблемът с родителите и беше много голям. не я подкрепиха и до днес и втълпяват, че е направила грешка. да си живеели така, въпреки че не се разбират. жената била тази, от която зависи хармонията в семейството и т.н...

Виж целия пост

M

# 2 2 апр. 2006, 20:53 ч.

Всички роднини и приятели ме подкрепят. Майка ми е зад мен и ми помага много без да я моля за това. Имам чудесни роднини и много ги обичам Heart Eyes

Heart Eyes

.

А за какво да ходи с наведена глава? Всеки сам взима решенията за собствения си живот. В крайна сметка каквото и да реша мама ще е до мен.

Виж целия пост

A

# 3 2 апр. 2006, 21:05 ч.

Имах приятелка от университета, която бързо се ожени, но нещата не потръгнали е се развела.
майка й е от типа властни жени и не могла да го преглътне-срам голям било това #Crazy

#Crazy

Виж целия пост

M

mama_chrisy

# 4 2 апр. 2006, 22:04 ч.

Приеха всичко много спокойно, даже се радваха, че постъпвам точно по този начин. Подкепиха ме изцяло и много ми помагат.
Горди са с начина, по който се справям със ситуацията, с решителността ми да прекратя този брак точно сега докато му е времето.
Аз също ходя с вдигната глава, изобщо не се срамувам, напротив смятам, че бившия ми мъж има от какво да се срамува. Аз никого не съм предала, не съм си оставила детето, грижа се за него и работя, за да му осигуря всичко необходимо. Е, разбира се, от семейството си получавам много голяма помощ и много, много им благодаря за това!

Виж целия пост

A

# 5 2 апр. 2006, 23:00 ч.

Точно това исках да чуя-че жената няма от какво да се срамува като е останала сама.
Е, това е в случай,че другата половинка е виновна за събитията (изневяра, домашно насилие, непоемане на отговорността да си баща, комар, наркотици и прочие гадости) #2gunfire

#2gunfire

Виж целия пост

M

Mama ot Finlandia

# 6 3 апр. 2006, 08:50 ч.

А на мен са ми казали, стъпя ли в родния си град да не казвам на никого, че съм се развела. Дори и вината за развода да не е в мене, дори аз да не съм тази зарязала жена си бременна и с едно малко дете. И това, само за да не се срамиме, защото и майка ми на времете се е развела с баща ми.
За протокола, още не съм стъпила в родния си град, та не се е наложило да лъжа. А и дори стигне ли се до там, не знам ще мога ли да не кажа истината.
Тук от близкото си семейство получих много подкрепа и помощ. На моменти още я получавам.
Баба ми беше съкрушена, още го проклина бившия ми.
От какво да ме е срам? От това, че имам две прекрасни деца и се справям със живота ли? Не мисля.
Или да се срамувам от това, че ТОЙ изостави МЕН заради ДРУГА? Не мисля. Срамът си е изцяло негов и на неговите родители защото не са възпитали и дали на израстващото си дете това от което е имал нужда- та сега го търси на дъното на бутилката.

Виж целия пост

M

# 7 3 апр. 2006, 09:18 ч.

адекватно.

милк - доволна, че има точно тези родители за родители

Виж целия пост

# 8 3 апр. 2006, 09:38 ч.

Майка ми и баща ми са разведени... Сестра ми е разведена. Аз просто се разделих Wink

Wink

бях достатъчно умна, да не се омъжа и си спестих развода /поне за сега и с този мъж Joy

Joy

/

Баща ми се опита да ме убеди, че и на следващия ми мъж няма да му е лесно с мен. Mr. Green

Mr. Green

Като разбра, че съм твърда - каза, че застава зад мен и ме подкрепя. Мисля, че си отдъхна, защото никога не е харесвал мъжа ми.

Майка ми същото - в началото ми каза да размисля, макар че и тя не харесваше мъжа ми /никога не са ми го казвали това обаче/ после ме подкрепи.

Нравите мисля от сума ти време са се променили. Поне в моето семейство са.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 9 3 апр. 2006, 11:46 ч.

Моите не ми се бъркат. Както и при Иса, никога не са го харесвали, защото не беше на нивото ми /без да се хваля Embarassed

Embarassed

/, семейството му простееше леко и ей такива работи, макар че не се осмелиха да ми го кажат в очите. Единственото, което бях подочула е "Можеха и по-лоши да са". Баща ми каза "Жалко" - имайки предвид детето. Друг е въпросът че миналата седмица получи инфаркт. newsm78

newsm78

newsm78

newsm78

Като цяло те са неангаже, не са ми дали нищо на тепсия, но за сметка на това и не искат нищо от мен, което що годе ме устройва. Не ме укоряват, подкрепят е силно казано - ако това значи майка ми да идва 1нъж на 10 дни да ми помогне - да подкрепят ме, но аз пък нямам чак болезнена нужда от това, възпитана съм явно сама да се справям и така.
Не ги е срам от нас с малкото, определено. Това им е добра черта - не плащат данък обществено мнение. Смятам, че са дотолкова интелигентни поне. newsm78

newsm78

Виж целия пост

M

Потребител

# 10 3 апр. 2006, 12:13 ч.

Моите родители също никога не са го харесвали.Майка ми много ме съветваше и се опитваше да ми отвори очите навреме,ама...аз...дебела кратуна ...не я послушах.. Rolling Eyes

Rolling Eyes

smile3537

Но както и преди,така и сега родителите ми са до мен,подкрепят ме напълно и ми вдъхват много кураж.Много ме боли единствено заради това,че ги накарах да преживеят неща,от които съм сигурна че ужасно ги боли. Sad

Sad

Виж целия пост

Джедай

# 11 3 апр. 2006, 12:36 ч.

Зависи къде живеете.
Мама е от село, омъжила се в Сф. След развода искала да отиде при баба ми, но не. "Ако дойдеш тук до месец трябва да се омъжиш" Joy

Joy

Не, че не са я подкрепяли, но пък разбиранията са били като от 19ти век. Мен баба ми и дядо ми ме гледаха, много помагаха на мама. Бях малка. Не знам в началото как точно са й приели развода, но по едно време просто свикнаха и се примириха.

Виж целия пост

N

# 12 3 апр. 2006, 14:34 ч.

Цитат на: Мама от Финландия в пн, 03 апр 2006, 08:50

А на мен са ми казали, стъпя ли в родния си град да не казвам на никого, че съм се развела. Дори и вината за развода да не е в мене, дори аз да не съм тази зарязала жена си бременна и с едно малко дете. И това, само за да не се срамиме, защото и майка ми на времете се е развела с баща ми.
За протокола, още не съм стъпила в родния си град, та не се е наложило да лъжа. А и дори стигне ли се до там, не знам ще мога ли да не кажа истината.
Тук от близкото си семейство получих много подкрепа и помощ. На моменти още я получавам.
Баба ми беше съкрушена, още го проклина бившия ми.
От какво да ме е срам? От това, че имам две прекрасни деца и се справям със живота ли? Не мисля.
Или да се срамувам от това, че ТОЙ изостави МЕН заради ДРУГА? Не мисля. Срамът си е изцяло негов и на неговите родители защото не са възпитали и дали на израстващото си дете това от което е имал нужда- та сега го търси на дъното на бутилката.

Е те тва е!!!!
Евала мацка,отдавна те чета и много ме кефи мисленето ти,дано повече хора са като тебе,а за мъжете,ами някои винаги ще си мислят ,че тревата отвъд оградате все е по-зелена Mr. Green

Mr. Green

пък то,пак си е чиста трева.....

Виж целия пост

N

# 13 3 апр. 2006, 16:55 ч.

За съжаление май още сме в 19-ти век, дето е по-добре умрял, отколкото разведен...

Преди две години братовчедка ми се разведе тихомълком, както се и ожени де, та от тогава баща й се разболя от сто и една болести, спря да вижда приятели и роднини по улицата, не кани гости, както и не ходи по такива, кара жена си да влиза в контакт с познати, когато се налага, абе общо взето поболя се от срам човека!

Ама май положението, за съжаление, никъде не е розово!
Кофти работа!

Адски се дразня от подобно отношение на родителите, това е най-голямата, ама най-голямата гадост, която могат да причинят на детето си! А не го осъзнават, ама изобщо!

Не стига, че човек, тръгнал да се развежда, има хиляда и един проблема, чието решение да намира, ами и тези, на които по право би трябвало да разчита (морално, а често и материално) започват да се катилясват!

Нямам опит в тази сфера, дай боже и да не проимам, но разведените ми приятелки и приятели си страдат от родителско отношение, абе все едно не са техните родители бе, като че ли са се изродили в непознати хора, грам познато нещо не могат да открият в тях! Както до момента са ги подкрепяли във всяко едно начинание, изведнъж, след "новината" като че ли каменна стена изграждат, та чак и на внуците се пренася негативизмът им!

Чудна работа! newsm78

newsm78

Виж целия пост

А

Амели Пулен

# 14 3 апр. 2006, 17:33 ч.

Цитат на: MALVINA в пн, 03 апр 2006, 12:13

Моите родители също никога не са го харесвали.Майка ми много ме съветваше и се опитваше да ми отвори очите навреме,ама...аз...дебела кратуна ...не я послушах.. Rolling Eyes

Rolling Eyes

smile3537

Но както и преди,така и сега родителите ми са до мен,подкрепят ме напълно и ми вдъхват много кураж.Много ме боли единствено заради това,че ги накарах да преживеят неща,от които съм сигурна че ужасно ги боли. Sad

Sad

Същото е и при мен, с тази разлика, че баба ми беше тази, която ми "отваряше" очите, ама кой да я чуе ooooh!

ooooh!

и сега във всеки удобен момент не пропуска да ми каже "Аз казвах ли ти..." Tired

Tired

Виж целия пост

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

373 357
2 892

Родители, отглеждащи сами децата си

Консултации с адвокат

14 405
263

Родители, отглеждащи сами децата си

Как да продължим

812
16

Родители, отглеждащи сами децата си

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.