Здравейте,
имам син на 6,5 г. Баща му се отказа от него още преди да се роди. После се появи, уж размислил, но пак изчезна и после случайно разбрах, че живее от години с друга жена. Травмата и за нея беше голяма. Напуснах го окончателно. Отглеждам го с помощна на родителите си, с които живеем заедно. Когато беше малък, имаше няколко случая, в които бащата изяви желание да го вижда, първите 3-4 такива се стигаше само до среща между нас двамата, след което той изчезваше. След това все пак се появи, известно време се виждахме тримата, таткото обаче създаваше повече проблеми на мен, отколкото да се грижи за детето. Беше изключително ревнив, въпреки че му бях обяснила предварително, че вече имам връзка с друг човек. След физическо нападение над мен и нахлуване с взлом в жилището на моя приятелка, стигнахме до полиция и прекратих срещите. След около 1 - 1,5 година се появи отново - пак допуснах срещи и пак същото - следеше ме където и да отида - на кафе, на среща с приятелки, на спорт... появяваше се и разпитваше хората с мен какви са ми...беше пробил защитата на пощата ми и влизаше там, също и във Фейсбук страницата ми. Накрая пак се стигна до физическа саморазправа и аз отново прекъснах срещите. Известно време се опитваше да тормози и приятеля ми. Детето беше почти на 2. Оттогава не го е търсил, само отвреме навреме съм го засичала пак да ме следи. Понякога пуска смс за рождения ден на детето, но само толкова.
Синът ми не го помни. Никога не е питал нищо за баща си. Няколко пъти съм се опитвала да му обясня защо няма баща - отдалече, с примери, с игра, като стана на 6 директно му казах, че също е имал баща, за да се роди, но татко му живее другаде, не е пожелал или не е можел да остане с нас. Не съм му говорила нищо лошо и никога не съм го настройвала. Той никога не реагира, дори не задава въпроси, сякаш нищо не съм му казала. Чувала съм деца да го питат нещо и той да отговаря - "аз нямам баща, защото той не е искал бебета" . Не изглежда разтроен, нито травмиран, но всъщност мога ли да бъда сигурна. Поддържа някакви контакти с приятеля ми, разбират се, харесва го, но не живеем заедно.
Преди няколко дни "бащата" отново се появи /с смс/с желание да го види . И аз не знам как да реагирам. Ако позволя и после изчезне или се повторят предишните случки, детето ще е наистина травмирано и вече няма как да забрави. Ако не позволя, някой ден синът ми вероятно ще ме обвини, че съм го лишила от баща. Какво да правя?
Виж целия пост
имам син на 6,5 г. Баща му се отказа от него още преди да се роди. После се появи, уж размислил, но пак изчезна и после случайно разбрах, че живее от години с друга жена. Травмата и за нея беше голяма. Напуснах го окончателно. Отглеждам го с помощна на родителите си, с които живеем заедно. Когато беше малък, имаше няколко случая, в които бащата изяви желание да го вижда, първите 3-4 такива се стигаше само до среща между нас двамата, след което той изчезваше. След това все пак се появи, известно време се виждахме тримата, таткото обаче създаваше повече проблеми на мен, отколкото да се грижи за детето. Беше изключително ревнив, въпреки че му бях обяснила предварително, че вече имам връзка с друг човек. След физическо нападение над мен и нахлуване с взлом в жилището на моя приятелка, стигнахме до полиция и прекратих срещите. След около 1 - 1,5 година се появи отново - пак допуснах срещи и пак същото - следеше ме където и да отида - на кафе, на среща с приятелки, на спорт... появяваше се и разпитваше хората с мен какви са ми...беше пробил защитата на пощата ми и влизаше там, също и във Фейсбук страницата ми. Накрая пак се стигна до физическа саморазправа и аз отново прекъснах срещите. Известно време се опитваше да тормози и приятеля ми. Детето беше почти на 2. Оттогава не го е търсил, само отвреме навреме съм го засичала пак да ме следи. Понякога пуска смс за рождения ден на детето, но само толкова.
Синът ми не го помни. Никога не е питал нищо за баща си. Няколко пъти съм се опитвала да му обясня защо няма баща - отдалече, с примери, с игра, като стана на 6 директно му казах, че също е имал баща, за да се роди, но татко му живее другаде, не е пожелал или не е можел да остане с нас. Не съм му говорила нищо лошо и никога не съм го настройвала. Той никога не реагира, дори не задава въпроси, сякаш нищо не съм му казала. Чувала съм деца да го питат нещо и той да отговаря - "аз нямам баща, защото той не е искал бебета" . Не изглежда разтроен, нито травмиран, но всъщност мога ли да бъда сигурна. Поддържа някакви контакти с приятеля ми, разбират се, харесва го, но не живеем заедно.
Преди няколко дни "бащата" отново се появи /с смс/с желание да го види . И аз не знам как да реагирам. Ако позволя и после изчезне или се повторят предишните случки, детето ще е наистина травмирано и вече няма как да забрави. Ако не позволя, някой ден синът ми вероятно ще ме обвини, че съм го лишила от баща. Какво да правя?
