Не мога да спра да плача

  • 11 591
  • 3
здравей те!Искам да споделя болката си с вас,болка от загубата на бебчето ми......времето не лекува....Не мога да спра да плача....Доста години нямах ме детенце ,направих ме инвитро и забременях .Като разбрах че са две по щастлива от мен нямаше,всичко вървеше добре до като не влязох в 7 месец ....тогава доктора на когото имах най много вяра ми каза забрави за децата си ...........момченцето тръгнели момиченцето след него а ти след нея ..........попитах го с последни сили не можели нещо да се направи а той ми каза не.....родих в края на 7 месец ......малкият Марти се роди 480 гр .а малката Ники се роди 870 гр.минах през ада ....видях ги след седмица ,тогава не знаех от радост ли плача или от мъка ,такива неща ми наговориха че цяла вечност няма да ми стигне да ги пиша .Марти живя 6 месеца 4 дена и 18 часа ....
Виж целия пост
# 1
Беше един миг... !!!
Един миг,
когато светът спира да се върти,
Беше един миг,
в който ми идваше да изкрещя от болка,
но нямах сили да изплача дори... !!!!!
Беше един миг, когато всичко изгуби смисъл....
Борих се, боря се, ще се боря със себе си и с не примирението си ........!!!!!
Вярвах, надявах се........
Но в този миг нещо се пречупи -
там вътре в мен толкова отчетливо чух как сърцето изви от болка,
и чух плача му......
Огромната мъка,
която ме промени............
Този миг дойде и си отиде...........
Всичко продължава да се върти,
но аз вече не съм същия човек......
Аз вече просто съществувам........  newsm45
Виж целия пост
# 2
 CryПредполагам,че е голяма мъката да загубиш дете, въпреки че нямам!Особено когато То е дълго чакано. Какво става с Животът ти!?Навярно се обезсмисля!Иска ти се да те няма, дори!Но Животът продължава!Може би ако вземеш дете от  многото  изоставени, ще те накара да се Усмихнеш и да продължиш напред!НЕ Е ЛЕСНО , НО всеки решава сам!
Виж целия пост
# 3
Здравейте, за съжаление и аз попаднах във вашата група. Аз посрещнах новата 2016 с мъртвия си син в къщи. Само на 27 в разцвета на живота си.....  Не знам дали откачам, но постоянно посягам към телефона да му звъня. Стоя с часове в неговата стая и дишам миризмата му от якето му. Не мога да приема че няма да си дойде. най-лошото е че сам го направи след скандал с мен. Искам възможно най-бързо да отида при него. Той беше смисълът на живота ми. Живеех само за него....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия