Шеста тема на чакащите

Този коментар не го разбирам. Значи ти като твърдиш, че не искаш тъмно дете не е расизъм?!

Някъде да съм твърдяла, че ромите са "единствената етническа група в България"?!

П.П.: би ли отговорила на въпросите от предишния коментар. Например как дадената от теб история се вписва като твой опит.

Признавам си,не успях да прочета всичко,набързо преглеждам,защото от сдобитата титла „майка” и от възгордяване,ще трябва да обърна внимание на онова,което с его или без его съм взела.Та, да кажа само-не пожелавам нищо лошо,на никого.Ако човек иска да е родител-може,става!Ако иска само да мечтае,да изгражда образи-пак може,но да не се оправдава от системата,от чакане и т.н.Не заклеймявам деца с български произход и не поставям аз диагнози-статистиката говори.Да,някои имат шанс,но по друг начин,с други правила,и т.нТпва е момичета,говоря като човек минал през същите терзания като Вас,но реагирал и слязъл от облаците навреме.Желая успех на всички Ви.И на Вас Анонимен ли сте или какво точно.

Що така реши да си измисляш бре пиленце, що така реши?  


Подозрително говориш само за роми и нападаш всеки, който не слага този етнос на пиедестал и пред всеки друг в страната. Който и да ти прочете постовете не само ще се откаже за винаги от тази група, от този етнос, но и от осиновяването ще се откаже, като Грета. Такава ли ти е целта в тази тема?

Не бих. Нямам потребност да отговарям на провокации или да се обяснявам. Четенето с разбиране не е суперсила и би трябвало да се владее от всеки завършил гимназия. Освен това не пиша неясно.

Момичета,Анонимен,хайде да спрем!Анонимен много правилно е написала:който не иска дете от ромски произход,да си го упомене ясно в документите.А иначе :без претенция за произхо, ама видите ли бяло да е-ами ако социалната е черна като циганка,без да е такава и предложеното цигане й се види беличко-идете й обяснявайте вие как го виждате.А най ми е смешно на тези,желаещи негроидна раса-ама как изключвате цигането и харесвате негърчето?Кое ви харесва?Аз бих взела и негъече,защото е Дете,но се чудя на другите?Смятам, че не си налагаме мнението или да защитаваме избора на циганета,просто като преминали през това се оказва,че ти имаш дете,което става твое,обичаш го,поне аз го обичам на колкото съм способна,незная как се обича родено.Също толкова бих я обичала и ако беше синеока!Преди 3дни паднала в градината,взимам я,а тя с превръзки на краката-дали щеше да ме заболи повече като я видях,ако беше руса!Това няма как да се разбере от хора,които не са го преживели.Аз,а надявам се и другите семейства,осиновили деца от ромски прозход,мисля,че по този начин бих помогнала поне на едно семейство,да не губи време,да не се заблуждава.Затова се изказвам!Лесно ми е да отговоря на някой с думи,които иска да чуе,но това ще е лъжа и ще заблудиме човека.Защо никой,или поне аз до сега не съм прочела не си каже с ръка на сърцето-аз не искам такова дете поради тази и тази причина!Аз си казвам-трудно преглътнах,но след това ми олекна и вече освен,че знаехх какво ще ми предложат,знаех и че го искам.Страхувах се какво ще кажат роднини приятели,колеги.Щом я видяха-всички я обикнаха.Две години и кусур е любимка на всички.Знаех,че ще я обикна,но и хората около мен я приеха,не че не е имало борба в някои моменти,но защо тогава съм майка.Той,живота е все борба за нещо.Сега е малка,после ще тръгне на училище,пак борба,после пубвртет-пак емоции.Отплеснах се,нали я приспах и настава моето време.Мисълта ми беше-мислете момичета,но не отстъпвайте на трудностите,някои са првминали доста,не си вгорчавайте живота допълнително.Всяка жена,а може и да греша,може да обича много повече стига да не е ограничена от обстоятелства.Ако можете и искате ще се преборите.Прехръдки от нас!

Предразсъдъците са само в главите ни. На никой друг грам не му пука.

Анонимен /не цветния, а черния /  твърде е възможно в живота човек да има проблеми и с родното си дете, също както и ако е осиновено - било българче....било китайче. Не разбрах каква е връзката между етноса и възможните проблеми произтичащи от него. /сякаш имам дежа ву/
Малко ми звучи, като коментара на Герда за търсене на задължителна прилика между осиновяващия и осиновения за да ..... бъде "успешна" адаптацията на детето!#$@?! Аз пък мога да ви дам мили дами обратния пример. За две осиновени деца, които вече са възрастни. И двете са пример за успешно развитие в и извън семейството си. Познавам ги лично, защото са мои роднини. Никога не съм се питала какъв е произхода им. Може би трябва да се поинтересувам. Едното е мургаво, другото не. Резултата обаче е, че са страхотни млади хора....
Това с което, обаче безспорно ще се съглася е, че наистина е хубаво човек да прави избор със сърцето си, защото той е най-верния....поне според мен.

Аз пак да кажа, че по мое мнение, на първата среща, в повечето случаи няма "пеперуди", а е по-скоро "шок и ужас", или казано по-простичко страх. Страха е една от най-вредните емоции, но за съжаление, тя е и една от най-първосигналните, което има своето обяснение във физиологията на човешкия мозък и неговото развитие. Просто невронните връзки, които образно казано отговарят за страха, са се развили, в еволюционен план много по-рано, отколкото например невронните връзки, които отговарят за емпатията. Разбира се, години назад в еволюцията, единствената цел на човека е била оцеляването и страха от всякакви опасности, като механизъм за предпазване, се е развивал и развивал през поколенията. Отделно, в поколоенията се оцелявали тези индивиди, които са умеели да се "спасяват" по-бързо и по-добре, съответно и генетичното наследство е носило със себе си, все по-развити тези умения. Затова, дори и само на база физиология, е абсолютно нормално, да няма емоции на възторг, а по-скоро емоции на страх и притеснение. След това вече идват способностите на рационалното мислене, които дори в еволюционен план са се развили много по-късно от емоционалното. Затова и аз бих посъветвала, освен първоначалното, чисто емоционално мислене, да се остави малко време за рационално обмисляне.
Мога и още много да пиша по темата за емоционалната интелигентност, но мисля, че горе-долу успях да обясня. В крайна сметка, като начало, всичко е физиология, но като хора с претенции за разумни същества, трябва да взимаме решение и на базата на рационалното мислене.

Здравейте, сега намирам време да ви разкажа нашата история. В края на месец юни получихме писмо, че регистрацията ни като кандидат осиновители изтича в началото на септември. Това много ни натъжи, но бяхме предупредени и го очаквахме. Тази година решихме да не ходим на почивка, защото подготвянето отново на документите изисква средства и време.  Но съдбата решила друго. На 5 юли получихме писмо. Моят мъж взел писмото от пощальонката (в началото, тя отказала да го даде, трябвало аз да го приема лично, но той и казал, че свързано с осиновяване). Бях на работа и той ми го прати по вайбър с надписа "ТОВА Е НАШЕТО ДЕТЕ".
Разтреперих се пих два валеряна, за да се успокоя малко и се обадих на посоченият телефон за да потвърдя срещата. Социалната с която разговарях, имаше толкова топъл и приятен глас и ми прочете подробности за детето. Вече и аз почуствах, че това е нашата дъщеря. Отидохме да се срещнем с нея на 13 юли. Срещнахме се със социалната и директорката (прекрасни хора), разказаха ни пак историята на детенцето и ни показаха снимка на детето.
На снимката изглеждаше с черна косичка и черни очички и аз се разплаках. Помолиха ни ако искаме да се срещнем с детето да изчакаме два часа. Бавно минаха тези два часа. През цялото време моят съпруг казваше, че това е нашата дъщеря и много приличала на него. Срещнахме се с нашата принцеса, която се оказа с най-красивите сини очи и със светло кестенява косичка. Тя през цялото време ни се усмихваше. След срещата веднага потвърдихме, че ще я вземем и се прибрахме да подготвяме документите. Ходихме да си я видим още два пъти.
На 6 август беше делото и на 14 си я прибрахме. Вчера и празнувахме 11 месечинка. От както е при нас не мога да си представим живота без нея. Желая на всички да получат най-желаният подарък.

Прекрасно, Ивет. Честита дъщеричка. Да расте жива и здрава и много, много положителни емоции.

Детето е било по-голямо и въобще не е приело новата си майка като майка. Връзката със стереотипа за този етнос е, че детето е лъжело, крадяло, бягало от училище. След няколко години на приобщаване тези неща продължиха и тя започна да се уморява да се бори. Тези маладаптивни прояви били заучени от предишното семейство - родното...

Същото мога да кажа и за друго такова дете, но малко по-малко от това. Абсолютно същите неща е правело, а дори не е било още на училище.

Пак да припомня за вечно объркващите се и вечно търсещи цвят на кожата: ромите са българи от ромски произход. Това означава толкова българчета, колкото и другите родени на територията на Р. България българчета.

Честита дъщеричка, Ивет, да расте здрава и щастието да е винаги с вашето семейство! Благодарим, че сподели!

Ивет прекрасна история....!!!! Желая ви цялото щастие на света!!!

Адаптивността не зависи от етноса. Моята дъщеря и аз също имахме проблем с адаптацията, детето има затруднения и в училище, съответно ходи с нежелание има и други прояви, които са следствие точно на тази съпротива към осиновяването, характер, възрастта на която е осиновено, отделянето от биологичната майка, липсата на психологична подкрепа при това отделяне и даване за осиновяване... Въобще всичко е много индивидуално. И не, детето не е ромче. Както можете да предположите тези трудности и особености на характера водят и до отхвърляне/ неприемане на детето от голяма част от околните. Но както каза веднъж моята майка, майка не се става лесно.
И може би страховете, които изпитват някои кандидати при срещата с детето да са породени именно от тези съмнения как ще се адаптира детето. Може би затова ни се иска да има фойерверки и пеперуди, да "се разпознаем" при първата среща и когато това не се случи ни налазва съмнението "Това ли е моето дете? Ами ако сбъркам? Ако не се справя? Ако не се превърже към мен?"

Те и родните  деца могат да се отчуждят от родителите си. Аз съм чувала и познавам хора, които имат много слаба връзка дете-родител. Бях писала по-рано, мога да изровя и книгата, но според изследвания провеждани в утвърдени институти в САЩ, генетеичното наследство определя около 20% и по-малко от поведенческия апарат, всичко друго е среда и възпитание. Ако проблемите бъдат установени и адресирани, дори и тези 20% могат да се минимизират, а някои може и изобщо да не се проявят, тъй като някои поведенчески импулси се проявяват при определени стимули. Ако стимул липсва, импулса няма да се прояви (да пак ще си остане генетично заложен). Децата на хората от ромския етнос не стават невъзпитани и проблемни, защото тов им е заложено генетично, а защото това е поведението, което наблюдават всеки ден. Или просто са толкова неглижирани, че копират поведение на други деца или просто усвояват най-лесния достъпен механизъм. Например, много по-лесно е да бъдеш нахален и агресивен, отколкото да положиш целенасочено усилие да бъдеш любезен (някой трябва да те научи). Аристократите се раждат със "синя кръв", но не наследяват автоматично целия поведенчески апарат. Напротив, те са под въздействието на многобройни усилия на учители, педагози и пр., и ежедневно наблюдават определен тип поведение.
Да, при някои деца се случва по-лесно, при други по-трудно, но именно тук е ролята на родители, да положи необходимите усилия, дори да потърси професионална помощ ако е необходимо. И последен пример, кабинетите на психолозите имат доста казуси с проблемни деца (може би повечето тийн), но тези деца определено не са от малцинствените групи, тъй като малцинствените групи нямат тази финансова възможност. Е, какво тогава се е объркало, гените или възпитанието/ средата?

Честита дъщеричка Ивет.Много радост да Ви носи,да кънти къщата Ви от взаимен смях!Здраве и щастие занапред!Провлачете крак за да се зарадват още семейства!