Шеста тема на чакащите

Момичета, има долна граница за поне 15 години разлика осиновител-осиновен. За горната граница, през 2016г., имаше предложение, да се въведе до 50 години разлика във възрастта, но мисля, че това не беше прието. Вчера гледах семейния кодекс и не го видях, но може и да съм намерила някоя стара версия. Някой ако има по-нова информация, моля да сподели. А, също нещо важно, ако границите са изпълнени от единия родител, то не е нужно да са изпълнени и от другия, така се сещам, но ако някой друг също има информация, моля да сподели.

За по-големите деца, аз също исках, но уви, съпруга ми не беше съгласен. Ние мисля че писахме от 2 до 5 години. Не мога да кажа нищо, и тук е въпрос на лично усещане.

Ние се бяхме "запознали" по време на доброволстването, с две деца, братче и сестриче, от турски произход, но с Български имена. Изключително мили деца, любопитни, комуникативни. Бяха отнети от родителите и вписани в регистъра. Бяха отнети, защото родителите системно ги оставяли без надзор и "децата по цели нещо гледали порно". Това е малко като клюка или интерпретация на ЕЖК... Та, момиченцето беше на 5,момченцето на 7. Ама наистина ми правеха страхотно впечатление, интересуваха се какво правим, ама защо така го правим, а не може ли иначе. Идваха при нас да си говорим и между другото Българския им си беше доста правилен. Поне видимо нямаха някакъв здравословен проблем, жизнени, енергични. Когато сме говорили с тях и никога не сме усетили някакъв проблем в поведението, бяха много добре възпитани и затова звучеше странно ситуацията, в която са били поставени. Социалните работници казваха, че не могат да им намерят осиновители в България. Дори и някой да е ОК с възрастта, като чуели за причината, поради която са били отнети и семействата се плашели. А бяха страхотни деца...
Ние тогава още не бяхме дори кандидат осиновители, не бяхме стигнали още до решението.
Надявам се да са щастливи някъде с истинско семейство
Едно обаче от нещата, в което бяхме повлияни, беше, че писахме едно или две деца в роднинска връзка. Ние нямаме родни деца. И двете предложения, които получихме, бяха за по едно дете. Първо тор предложение беше за сина ни. Когато прочетох, че има 4-5 братя и сестри, попитах, дали можем да осиновим и някое от тях, знаят ли къде са, може ли да се направи нещо. Социалните вдигаха рамене, нищо не знаели, нищо не можело да се направи.
Аз принципно не искам да оставаме само с едно дете, така че правя планове по въпроса, пък ще видим Господ какво е решил

Когато са по-големи децата има риск да поддържат връзка с биологичните си родители.

https://skafeto.com/новини/важно-за-всички-нои-с-извънредна-инфор/41043/

Новини от НОИ за майките осиновили дечица. Коментирахме го преди няколко седмици.

Здравейте....
Като видах толкова изписани страници и веднага си помислих, че някои от вас са получили обаждане и са открили своето детенце , аа то какво  Това, което се насилих да прочета, направо ... не намирам думи.... Всеки сам знае за себе си и решава с какво може да се справи, никой няма право да го съди.
Толкова години се опитваме да имаме дете и изобщо не ме интересува мнението на съседи, колежки и който и да е. Решението го взехме аз и съпругът ми и просто го съобщихме на роднините. Имаме още години, за безмислени опити ин витро, но решихме, че здравето ми е по-важно.
Ние сме от скоро чакащи и опита споделен тук, ми е от голяма полза.

Само да добавя, че за инвитро отива една торба с пари, които лекарите ще приберат с удоволствие и след много емоционални загуби и неуспешни опити ще предложат донорска яйцеклетка и ще убеждават, че това е единственият и най-добър вариант, докато за същите пари в Грузия и Гърция по закон жената, която ти износва детето не е майка, а ти си, т.к. се ползват твои яйцеклетки, и още с раждането детето е с теб и съпругът ти като родители по акт за раждане.

Дали някоя двойка иска да станат родители с една торба пари или с осиновяване и след това да похарчат тази торба с пари по детето си, е личен избор. Това дали някои родители са ок да видят своето дете в дете от друг етнос или раса, друга религия, друга държава, с проблеми в здравето, и т.н. си е личен избор. Толерантност е да се уважи личният избор на едни, дори и той да не е като личният избор на други.

Здравейте,искам да попитам има ли сред чакащите временно завърнали се от чужбина?

Здравейте, момичета!Ние сме вписани в регистъра за осиновяване от март 2017г.Януари 2018 г получихме писмо,че сме одобрени за две близначки на 3 годинки.Отказахме ги с мотива ,че не можем да гледаме две деца.Въпросът ми е колко време след първото предложение,ще се обадят,и ще трябва ли пак да чакаме година?

Здравейте имам въпрос към тези, които са от София - откъде се взема документа , че не си болен от туберколоза.
Благодаря.

От Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания, или казано на кратко, от "Тубдиспансера". Улица Кирил и Методий 78, близо е до Халите горе-долу.
Ние там минахме много бързо, но помня, преди съм чела, че тези медицински не ги издават всеки ден от седмицата и по всяко време. Според мен им звъннете предварително, за всеки случай.

Колко дълго ще чакате за друго предложение и дали ще получите изобщо такова никой не може да каже.

Ивет2016, прави се проба Манту, която се отчита след 72 часа и тогава издават документа.

Ивет2016, прави се проба Манту, която се отчита след 72 часа и тогава издават документа.
[/quote]
На нас - септември/октомври 2017 не ни правиха Манту. Само се качихме при един лекар, който не ни и погледна. Написа си бележките и ни взеха парички и сложиха печат на регистратура.

За тези,  които са от София туберкулозният диспансер се намира вече във втора градска болница дават документ без манту.

Здравейте, ще публикувам мой стар пост.Доста време не бях влизала тук, обикновено го правя за да се порадвам на някое семейство, харесало се с детенце.Разочарована съм за пореден път от караниците.Всеки има право на мнение и желание.Помнете само, че времето минава и един ден да не съжалявате.Мислете, премисляйте, четете.Успех момичета!!Помнете само, че на всички празници се сами, няма кого да гушнете, кого да целунете, да, живота си минава и ежедневието ни поглъща и не усещаме, но живота си тече.Не се съобразявайте с хорското мнение, да отгледаш дете означава цял живот да се бориш с нещо, ще се преборите и с мнението на околните.Стиснати палчета от мен!!!
Здравейте, не съм писала от повече от година тук, всъщност откакто осинових. Рядко и влизам да чета.Виждам ,че има много нови хора- надяващи се, чакащи, вълнуващи се, страхуващи се,вярващи, невярващи в системата и т.н.Минах през всичко това за две години.Казвам две години, защото преди да подам документи за осиновяване започнах да чета темите тук.Прочетох всичко, поне 5 пъти.Това ми даде възможност да се осъзная и да разбера какво дете ще имам.Казвам го директно за да няма неясноти- разбрах, че при всички случаи ще ми се предложи дете от ромски произход.На получилите предложение за дете от български произход - честито, Вие сте единици.Няма да налагам мнението си за или против  дете от ромски произход, защото всеки сам взима решение и знае защо го прави:било то съобразяване с половинката си, с роднини, с колеги, с приятели, със собствени убеждения за този етнос или други съображения.
Та така: Тръгнах с голяма вяра, надежда, позитивизъм, мечти.Зачетох......И,като попарена останах.Чета първа, втора, трета тема.......ромски произход......ромски произход.Пак препрочитам всичко, стигам до четвърта тема.... пак същото.Мисля обаче че срещнах едно предложение на дете от български произход, обаче.Това същевременно не ме обнадежди изобщо.Два, три месеца осъзнавах какво се случва, плачех че нямам шанс да имам дете, не ми и минаваше мисълта за дете с ромски произход.Започнах пак да чета, от началото, но вече четех познатите  дискусии на хора, които познавах виртуално.Започнах да следя вълненията им при първите срещи, вторите, подаването на документите, делото , взимането на ДЕТЕТО и първите радости от присъствието на човечето вече у дома.Радости и притеснения от грижите естествено.Радвах се със всяка жена, написала след срещата че са харесали детето.Някои ги харесваха на първа среща, други на втората, когато емоциите са се поуталожили.Подадох документи, вече знаейки какво очаквам.И знаете ли, тогава се почувствах спокойна.Премина срещата със социален работник на когото казах, че нямам претенции за произход,че съм наясно какво очаквам.Премина и курса- там бях единствената без претенции за произхода.Улавях се, че започвам да заглеждам бебета в колички и да си казвам това какво е сладко.Докато не мина покрай мен количка с дете, мургаво, но с големи очи и мигли, смеещо се,пухкаво и сладко.Тогава погледнах майката- ромка.После умишлено заглеждах ромчетата, ами виждах деца, като всички деца, сладки, плачещи или смеещи се, къдрави или с прави косици.ДЕЦА!!!Но ми трябваше година за осъзнаване.Това е.След година и три месеца от подаването на документите получих писмо.Срещата беше на другия ден, в друг град.Писмото се беше мотало в пощата и нямах никакво време, можех да отложа за друг ден, но не исках.Обадих се и попитах само:Здравичка ли е.ДА.Нищо повече, благодарих и затворих.Тръгнах на следващия ден, много спокойна, не очаквах нищо, незная защо.В главното управление ме посрещнаха, прочетоха ми досието, нямаха снимка.Казаха ромски произход и ме попитаха дали желая среща.Да!Отидох в друг социал където щеше да се състои срещата.Там казаха да изчакам, че приемната майка не е дошла още.Междувременно да кажа осиновявах сама и бях с две приятелки от училището още.Видяхме да спира кола и да носят мургово детенце.Тя беше на година и 1 месец.Веднага ми стана ясно че това е детето.Не я харесах.Толкова не я харесах, че като ме извикаха гледах приемната майка, не и бебето.Влязохме в една стая и тя ми я подаде.Тогава малката ме гушна, усмихна се и цвъркаше.Поиграхме си, тя се оказа много сладка, усмихната, не можех да я видя, тя постоянно искаше да я водя.Не усетих как е минал един час, а аз си казах защо само десетина минути е минало.Мина срещата, не подадох заявление, оставих го за следващата среща да премисля.На другия ден изгубих вече образа и, не го запомних, разми ми се, но се хванах да се ядосвам че не съм го подала.На следващата седмица нова среща- виждам я, ох мургава, не ми харесва, отново игри, отново веусетих нищо.Гушнах я за довииждане и я погледнах, не се бях създавала образ, но не беше и този.И подадох документите.Премислих много неща обаче: на колко години съм, каква е гаранциятя че другото ми предложено ще е здраво, дали ще има друго. и така.С времето идва любовта и обичта.Година и малко от осиновяванета ще кажа само едно, че нямам време сега да пиша - Незная как се обича родено дете, но аз я обичам толкова на колкото съм способна, тя е най-хубавото дете с най-дългите мигли.Прекрасна е.Красива и инатлива.Когато й се карам тя казва мамоооо цунки цунки...Събужда се през нощта, сяда , навежда се и ме целува- тогава аз плача и ми се свива сърцето че можех да я откажа.Това беше моят път, моят избор.Успех на всички чакащи пожелавам.

С днешна дата, да кажа само:малкото мургаво бебе от ромски произход е вече красива девойка на 3 и половина г., вече не казва нощно време: мамо цунки, цунки а казва: мамоооо много те обичам, любимка е на госпожите, тича и ги прегръща сутрин, а и те нея.Не съм забелязала подмятания и прочие.Приятели и колеги я обожават.Обичам го това прекрасно ЦИГАНЕ.МОЕТО ДЕТЕ!

Разплакахте ме, благодаря Ви.