Здравейте.
Имам момченце, което в момента е на 4 години.
И така- проблемът е, че непрекъснато иска да яде и непрекъснато говори за храна. Под непрекъснато- разбирайте почти през цялото време. Ако разказваме някаква история, той отново прави асоциация с храна, страшно харесва да гледа как се приготвя храната; любимо филмче- Рататуй.
От бебе има огромен апетит. Никога не е отказвал храна- настинал, с температура, след ваксина.
От 2 години сме спрели да ходим на места, на които предлагат храна /кафета, ресторанти, рождени дни/. Не ходим на гости, нито каним такива, защото гостито се превръща в безкрайно ядене. Детето изяжда повече от мен и мъжът ми, ако го оставим. Той става от масата /от закуска, обяд или вечеря/ и първото, което ми казва е, че иска нещо да хапне....
Не знам колко пъти сме говорили и обяснявали- всеки ден по няколко пъти. Имам чувството, че не разбира че се е нахранил. Питам го- гладен ли си- "Не", а тогава защо искаш да ядеш?- няма отговор. Когато го взема от градина и го питам как е минал денят му, той започва да ми разказва какво е ял.
Положението на моменти е направо нетърпимо. Не знам дали го описвам достатъчно добре. Говорила съм с двама педиатри и те казват, че е някакъв етап, през който минава и че ще го израсте, но аз не мисля така. Наистина това състояние е променливо- когато е в затихнала фаза, мога да влезна в кухнята незабелязано. Когато е в пика си- не мога да пия вода, без да започне да иска да пийне нещо, да хапне нещо.
С мъжът ми се крием, когато ядем. Не мога да влезна в магазин да напазарувам, защото още от вратата се почва, че иска да изяде нещо.
Храненето му е фикс-идея. Говори само кога какво ще яде и след ядене- кога ще е следващия път, когато ще яде и какво...
Отчаяна съм и изплашена. Когато се съберем с други майки и деца, моето все за ядене говори. Ако има нова играчка и купичка с храна, ще избере купичката с храна. Миналата седмица ходихме в луна-парк със страхотни забавления за деца. Той през цялото време говореше как като се приберем ще ядем и дали не му нося нещо за хапване.
Опитвала съм какво ли не- да го разсейвам с приказки, книжки за оцветяване, играчки, филмчета. Говорим за това всеки ден и обяснявам, че ядем само, когато е гладно коремчето, а не през цялото време.
Преди няколко месеца направих консултация с детски ендокринолог и специалист по болести на обмяната. Той каза, че няма здравословен проблем. Пуснахме пълни кръвни изследвания, изследвахме и кръвната захар- прекрасни резултати, в норма.
Детето не е с наднормено тегло. Единствената причина за това е, че му давам да яде само здравословна храна, никаква захар /освен от плодовете/; никакво пържено, никакви чипсове, солети, сладоледи, сладки, бонбони, шоколади; никакви газирани напитки; никакви купени сокове; ограничено количество хляб; само кафяв ориз и то много рядко.
Моля ви за мнение, съвет. Това поведение симптом ли е на нещо? Какво мога да направя?
Благодаря.
Виж целия пост
Имам момченце, което в момента е на 4 години.
И така- проблемът е, че непрекъснато иска да яде и непрекъснато говори за храна. Под непрекъснато- разбирайте почти през цялото време. Ако разказваме някаква история, той отново прави асоциация с храна, страшно харесва да гледа как се приготвя храната; любимо филмче- Рататуй.
От бебе има огромен апетит. Никога не е отказвал храна- настинал, с температура, след ваксина.
От 2 години сме спрели да ходим на места, на които предлагат храна /кафета, ресторанти, рождени дни/. Не ходим на гости, нито каним такива, защото гостито се превръща в безкрайно ядене. Детето изяжда повече от мен и мъжът ми, ако го оставим. Той става от масата /от закуска, обяд или вечеря/ и първото, което ми казва е, че иска нещо да хапне....
Не знам колко пъти сме говорили и обяснявали- всеки ден по няколко пъти. Имам чувството, че не разбира че се е нахранил. Питам го- гладен ли си- "Не", а тогава защо искаш да ядеш?- няма отговор. Когато го взема от градина и го питам как е минал денят му, той започва да ми разказва какво е ял.
Положението на моменти е направо нетърпимо. Не знам дали го описвам достатъчно добре. Говорила съм с двама педиатри и те казват, че е някакъв етап, през който минава и че ще го израсте, но аз не мисля така. Наистина това състояние е променливо- когато е в затихнала фаза, мога да влезна в кухнята незабелязано. Когато е в пика си- не мога да пия вода, без да започне да иска да пийне нещо, да хапне нещо.
С мъжът ми се крием, когато ядем. Не мога да влезна в магазин да напазарувам, защото още от вратата се почва, че иска да изяде нещо.
Храненето му е фикс-идея. Говори само кога какво ще яде и след ядене- кога ще е следващия път, когато ще яде и какво...
Отчаяна съм и изплашена. Когато се съберем с други майки и деца, моето все за ядене говори. Ако има нова играчка и купичка с храна, ще избере купичката с храна. Миналата седмица ходихме в луна-парк със страхотни забавления за деца. Той през цялото време говореше как като се приберем ще ядем и дали не му нося нещо за хапване.
Опитвала съм какво ли не- да го разсейвам с приказки, книжки за оцветяване, играчки, филмчета. Говорим за това всеки ден и обяснявам, че ядем само, когато е гладно коремчето, а не през цялото време.
Преди няколко месеца направих консултация с детски ендокринолог и специалист по болести на обмяната. Той каза, че няма здравословен проблем. Пуснахме пълни кръвни изследвания, изследвахме и кръвната захар- прекрасни резултати, в норма.
Детето не е с наднормено тегло. Единствената причина за това е, че му давам да яде само здравословна храна, никаква захар /освен от плодовете/; никакво пържено, никакви чипсове, солети, сладоледи, сладки, бонбони, шоколади; никакви газирани напитки; никакви купени сокове; ограничено количество хляб; само кафяв ориз и то много рядко.
Моля ви за мнение, съвет. Това поведение симптом ли е на нещо? Какво мога да направя?
Благодаря.
