Страховете и бременността

Здравейте,
За да бъда максимално полезна, имам няколко уточняващи въпроса:
1. В кой месец на бременността сте?
2. Първата бременност също ли беше толкова  проблемна?
3. Защо смятате, че страхът ви е свързан и трябва да работите върху „страх от загуба“?

Страховете ни са свързани с невъзможността за контрол на определени обстоятелства от живота ни. Така че много добре си помислете, ако трябва запишете на един лист, обстоятелствата, които зависят от вас – добрия подбор на лекар,ходене на редовни прегледи, „постелен режим“, лекарства и т.н и нещата, които НЕ зависят от вас и НЕ са ваша отговорност. Погрижете се много стриктно за тези, които са във ваша власт. Все едно изпълнявате принципа „Аз правя каквото трябва, пък да става каквото ще“
Разделете периодът, през който ще сте бременна на малки етапи и мислете и преценявайте как ще преминете през конкретния етап. Макар и клише, има много истина в сентенцията, че „Извървяването на и на най-дългия и труден път, започва с една малка стъпка.“
Абсолютно сте права, че всичко това са техники, които няма да „разградят“  неефективните механизмите, по които реагирате на трудностите в живота ви, но се надявам да ви помогнат да се справите до раждането на детето. Съществената работа по страховете е добре да я правите с помощта на психотерапевт. Хубаво е, но не е задължително да правите това в момента. Ако се налага да лежите и да не пътувате, а имате желание за психотерапия, предлагаме консултации по Скайп. Тук ще напиша само, че човек може да се научи да живее със  болката и липсите, които предизвикват загубите. Със сигурност те остават болезнен факт до края на живота ни, а страховете възникват, когато се опитаме да ги забравим или да не мислим за тях, с други думи да ги контролираме по един не особено ефективен начин.
Даниела Тахирова – психотерапевт

Благодаря за отговора 
Аз правя това, което мога-стриктна съм по отношение прегледи и изборът на лекар беше много добре обмислен. Почивам си, грижа се за себе си. Но някак не мога да се отпусна и наистина да приема, че не всичко зависи от мен. Аз съм вярваща и съм убедена за себе си, че има сила, която прави нещата в живота ни така както трябва да са. И въпреки това..."не се пускам"...задържам се прекалено дълго върху това какво може да се случи в негативен план. Ясно осъзнавайки, че това може да ме подлуди, защото в крайна сметка животът е непредсказуем и човек ако постоянно мисли какво може да се случи, наистина може да се поболее в даден момент.
С първата ми бременност нямах подобни страхове, също имах не лека бременност, но не дълбаех и не изживявах нещата по този начин. Когато синът ми беше бебе, почина майка ми, след години боледуване. Мисля, че тази загуба трудно приемам, чувствам се самотна. Макар, че имам близки, които ми помагат, имам разбиращ и подкрепящ съпруг.
Интересуват ме консултациите по скайп, ако е удобно напишете ми подробности на лично съобщение.

Благодаря за бързата ответна реакция, ще отговоря в лични съобщения
Даниела Тахирова психотерапевт