Здравейте. Не знам от къде да започна и какво точно да напиша, но ще се постарая да бъде достатъчно точна и конкретна. Имам син на 5г. Като се роди живеехме с родителите ми и имах възможността да прекарам с него цялото си време. Много го занимавах, кърмех го дълго. Тръгна на ясла на почти 2 години, но много боледуваше и често стоеше вкъщи. Като беше на 2г. и 4-5 месеца започна да ходи по редовно. Не му харесваше, доста плачеше в началото, след това ходеше, но с нежелание. Като тръгна на градина на 3 години, тогава вече му хареса и всичко беше Ок. От малък е стеснителен и срамежлив, трудно общува с други деца и възрастни и до сега има само 1-2 приятели, с които играе. Не желае да се запознава с нови деца. И предпочита да играе сам. Като беше на 2г. и половина забременях. С напредване на бременността хемоглобинът ми много падна и бях адски изморена, нямах сили за нищо. Не можех вече да му обръщам вниманието, което до преди това му отделях. Казвах му защо. Той трябваше да си играе сам, но казваше "не мога да си играя сам" или "не зная как да си играя сам". Или пък все питаше "на какво да си играя?". Нещата продължиха като се роди и бебето. Гледах да му обръщах доколкото можех внимание, баща му започна да компенсира липсата на внимание от моя страна като му обръщаше той внимание. И все още е така. Повече баща му се занимава с него, отколкото аз, защото малкият ми син иска и търси само мен.
Големият ми син от малък е и много свидлив. Нищо не иска да дава, обаче му е хубаво, когато другите деца му дават играчките си или го черпят с нещо. Много сме говорили с него за това, че не е хубаво и не прави добре. Сега като по-голям малко се отпуска, но.. не съвсем.
Не мога да кажа, че винаги за всичко сме му угаждали. Искал е много неща, които не сме му взимали по една или друга причина. За щастие до сега не се е тръшкал в магазините, да реве истерично и да рита като сме отказвали да му вземем нещо. Обаче в последно време е много нервен. Все за нещо се сърди, все нещо не му е наред, все иска нещо и като му кажем, че не може сега и почва да се муси. Например: винаги когато можем се стараем да сме всички заедно и да ходим по разходки. И 1 ден постоянно сме навън. Да, обаче на следващия ден вали, студено е и т.н. и въпреки това пак излизаме до някой магазин - хем да свършим нещо, хем и да разнообразим деня. Но големият ми син е недоволен и започва "Вие никъде не ме водите", "само по магазините ходим" или "само вкъщи си стоим". Обясняваме му, че времето не ни позволява, но той не го приема това. И за много други неща е по същия начин.
Баща му, който по принцип е много търпелив и спокоен, също започна много да му се изнервя. Като му се скараме и казва "аз съм лошо дете", "вие не ме искате". Което още повече изнервя обстановката.
Като цяло е добро дете, не ни създава проблеми, не е конфликтен, но все иска нещо и дори и да го получи пак е недоволен. Рядко се усмихва, не знаем дали е щастлив, искаме да е щастлив и се стараем каквото можем да направим за това. Опитваме се да говорим с него, но нищо не ни казва, не ни споделя. Затворен е, таи в себе си и ми изглежда нещастен. Много пъти гледа другите деца как играят и се смеят, виждам, че и на него му се иска, но стои само и нежелае да се присъедини към игрите им. В градината казват, че е добре, че е спокоен. Има един приятел, който обаче според мен не му влияе добре и го манипулира. Споделял е, че един ден му бил приятел, друг ден - не. Че го карал да пие вода, но моят син не искал и той му казал "тогава няма да ти бъда приятел". Моят син ударил друго дете, защото неговият приятел му е казал така. Опитваме се да му даваме съвети как да реагира в такива ситуации. Не знам какво разбира и какво не. Не знаем какво му е в малката главичка.
Другото, което е - не обича да полага усилия. Ако нещо малко се затрудни и се изнервя и отказва. Не обича да рисува, не обича да строи, не знае какво да направи, все трябва да му показваме или казваме. Брат му, който е почти на 2г. се справя много по добре със строителя.
Дайте ми съвет как да се държим с него. Как да го научим да е щастлив, да цени това, което има, да се радва на това, което правим за него. Как да е благодарен (защото много рядко казва благодаря, моля, извинявай, когато някой му подари нещо все още му казваме "какво трябва да кажеш?"). Къде бъркаме като родители?
Благодаря Ви!
Виж целия пост
Големият ми син от малък е и много свидлив. Нищо не иска да дава, обаче му е хубаво, когато другите деца му дават играчките си или го черпят с нещо. Много сме говорили с него за това, че не е хубаво и не прави добре. Сега като по-голям малко се отпуска, но.. не съвсем.
Не мога да кажа, че винаги за всичко сме му угаждали. Искал е много неща, които не сме му взимали по една или друга причина. За щастие до сега не се е тръшкал в магазините, да реве истерично и да рита като сме отказвали да му вземем нещо. Обаче в последно време е много нервен. Все за нещо се сърди, все нещо не му е наред, все иска нещо и като му кажем, че не може сега и почва да се муси. Например: винаги когато можем се стараем да сме всички заедно и да ходим по разходки. И 1 ден постоянно сме навън. Да, обаче на следващия ден вали, студено е и т.н. и въпреки това пак излизаме до някой магазин - хем да свършим нещо, хем и да разнообразим деня. Но големият ми син е недоволен и започва "Вие никъде не ме водите", "само по магазините ходим" или "само вкъщи си стоим". Обясняваме му, че времето не ни позволява, но той не го приема това. И за много други неща е по същия начин.
Баща му, който по принцип е много търпелив и спокоен, също започна много да му се изнервя. Като му се скараме и казва "аз съм лошо дете", "вие не ме искате". Което още повече изнервя обстановката.
Като цяло е добро дете, не ни създава проблеми, не е конфликтен, но все иска нещо и дори и да го получи пак е недоволен. Рядко се усмихва, не знаем дали е щастлив, искаме да е щастлив и се стараем каквото можем да направим за това. Опитваме се да говорим с него, но нищо не ни казва, не ни споделя. Затворен е, таи в себе си и ми изглежда нещастен. Много пъти гледа другите деца как играят и се смеят, виждам, че и на него му се иска, но стои само и нежелае да се присъедини към игрите им. В градината казват, че е добре, че е спокоен. Има един приятел, който обаче според мен не му влияе добре и го манипулира. Споделял е, че един ден му бил приятел, друг ден - не. Че го карал да пие вода, но моят син не искал и той му казал "тогава няма да ти бъда приятел". Моят син ударил друго дете, защото неговият приятел му е казал така. Опитваме се да му даваме съвети как да реагира в такива ситуации. Не знам какво разбира и какво не. Не знаем какво му е в малката главичка.
Другото, което е - не обича да полага усилия. Ако нещо малко се затрудни и се изнервя и отказва. Не обича да рисува, не обича да строи, не знае какво да направи, все трябва да му показваме или казваме. Брат му, който е почти на 2г. се справя много по добре със строителя.
Дайте ми съвет как да се държим с него. Как да го научим да е щастлив, да цени това, което има, да се радва на това, което правим за него. Как да е благодарен (защото много рядко казва благодаря, моля, извинявай, когато някой му подари нещо все още му казваме "какво трябва да кажеш?"). Къде бъркаме като родители?
Благодаря Ви!
Това до някъде отговоря на въпроса „Къде бъркаме като родители?“ По въпроса как да направите някого щастлив също не мога да ви дам съвет, смятам че щастието зависи от личните ни дела – да открием какво искаме и после да изнамерим начините да го постигнем. Колкото по-рано синът ви научи това, толкова по-добре.