Малко ми е трудно да обясня, защото историята е много дълга и не знам от къде да започна, но...
Преди 10 години, аз бях на 16, родителите ми се разделиха. Майка ми имаше връзка със женен мъж, заживя на квартира и след 3 години роди дете от него. Още нямаха развод с баща ми и по силата на българските закони малкия ми брат носи имената на моя баща. А неговия, никога не се е интересувал от детето, никога нищо не му е купил, никога не се е грижил за тях, даваше му единствено лош пример за държание и го учеше на глупости и щуротии... Идваше 1-2 пъти в месеца и после изчезваше до следващия път. Преди 1 година се яви за последно. Сега брат ми е на 7 години. Първокласник е. И дали от отношението на баща му към него, или от липсата на контрол и възпитание от страна на майка ми, стана едно неконтролируемо и много агресивно дете.
Мога да разказвам случки до безкрай. След една лека катастрофа с мъжа ми и сина ми и малкия ми брат( всички живи и здрави, благодаря на Бога), той разказваше какво се е случило с такава еуфория, все едно е бил в София ленд. Бие се с децата в училище и вече 3 отказаха да ходят на занималня, заради него. Говори глупости и обижда съученичките си с мръсни думи. Вместо на неговата автобусна спирка, където го чака майка ми, слиза на предишната и тя се притеснява и го търси. От училището му дори му бяха приготвили отпускното, защото не могат да се справят с него....
Сега майка ми, решила да си опита късмета в Испания. Заминава на 27-ми април. И естествено разчита на мен да се грижа за Иван. Изведнъж ще се сдобия с първокласник пред завършване на учебната година. Най-големите ми страхове са, че няма да мога да се справя с него. А и има лошо влияние върху сина ми, защото и той започва да се държи лошо и да не слуша. Не знам как и какви правила да въведа и как да го накарам да ги спазва.
Виж целия пост
Преди 10 години, аз бях на 16, родителите ми се разделиха. Майка ми имаше връзка със женен мъж, заживя на квартира и след 3 години роди дете от него. Още нямаха развод с баща ми и по силата на българските закони малкия ми брат носи имената на моя баща. А неговия, никога не се е интересувал от детето, никога нищо не му е купил, никога не се е грижил за тях, даваше му единствено лош пример за държание и го учеше на глупости и щуротии... Идваше 1-2 пъти в месеца и после изчезваше до следващия път. Преди 1 година се яви за последно. Сега брат ми е на 7 години. Първокласник е. И дали от отношението на баща му към него, или от липсата на контрол и възпитание от страна на майка ми, стана едно неконтролируемо и много агресивно дете.
Мога да разказвам случки до безкрай. След една лека катастрофа с мъжа ми и сина ми и малкия ми брат( всички живи и здрави, благодаря на Бога), той разказваше какво се е случило с такава еуфория, все едно е бил в София ленд. Бие се с децата в училище и вече 3 отказаха да ходят на занималня, заради него. Говори глупости и обижда съученичките си с мръсни думи. Вместо на неговата автобусна спирка, където го чака майка ми, слиза на предишната и тя се притеснява и го търси. От училището му дори му бяха приготвили отпускното, защото не могат да се справят с него....
Сега майка ми, решила да си опита късмета в Испания. Заминава на 27-ми април. И естествено разчита на мен да се грижа за Иван. Изведнъж ще се сдобия с първокласник пред завършване на учебната година. Най-големите ми страхове са, че няма да мога да се справя с него. А и има лошо влияние върху сина ми, защото и той започва да се държи лошо и да не слуша. Не знам как и какви правила да въведа и как да го накарам да ги спазва.
Но Гери ти е дала добър съвет - трябва от първия ден да си поговорите като приятели, но всички да са наясно какво се изиска от тях.
Стаскам ти палци и желая успех! 
В същност съм поставена пред свършен факт и нямам избор. ТРЯБВА някак да се справя. Ако имаше начин бих го избегнала, но няма. Мъжа ми естествено не е очарован от идеята. Притеснява се, че ще ми се качат на главата и още от сега води преговори със сина ни, да не се държи лошо и много да ме слуша, защото ще ми е трудно. А Вальо ми казва:"Ама това не е 1, не са 2, а цели 3 деца" 
Оххххх!Да плача ли, да се смея ли....Вече не знам. Но съм сигурна, че това е единствения шанс на братчето ми да влезе в правия път. За негово добро, дано го използва. 
