Здравейте, на 24 години съм и преди 3 медеца родих първото си дете. То беше желано и планувано. По време на бременността имах много проблеми с износването, три пъти лежах за задържане, като втория път се отключи настоящия проблем - започнах да имам натрапливи мисли, че ще полудея и ще посегна на живота си. Тогава разбрах, че имам проблем и се консултирах с психиатър, като ми изписаха есциталопрам от 10 мг по една таблетка сутрин а от преди това приемах ривотрил по осминка сутрин от 2 мг. (от години имам повишена тревожност и паник атаки, които съм лекувала с антидепресанти, но неуспешно, винаги се връщаха с пълна сила след като съм ги спирала по схема, а като забременях приемах велаксин, който спрях веднага). Месец след започването на антидепресанта го намалих на половинка сутрин. Детето ми се роди живо и здраво две седмици преди термин с планирано секцио - 4 кг. Секциото беше много тежко, загубих много кръв и се наложи кръвопреливане и постоянно включване на банки с окситоцин от които болката беше адска, но минало заминало. Всичко се нормализира, успяхме да влезем в ритъм с детето, а той е много кротък. И така до преди седмица и половина ... Беше вечер към 11 и както си седях на лаптопа и малчо спеше изведнъж ми нахлуха натрапливите мисли с всичка сила в главата как ще откача ще стана и ще го удуша или ще направя нещо ... Получих паник атака разтреперах се, главата ми щеше да се пръсне ... На другия ден веднага се обадих на психиатъра си и се срещнахме, поговорихме си и той ми каза да си увелича дозата на антидепресанта на цяло хапче а не половинка, и сутрин и вечер по половинка ривотрил от 0,5 мг. Започнах приема, но атаките стават все по-силни, както и мислите. Като ми мине подобна мисъл през главата и цялата изтръпвам и изпадам в паника. Страх ме е да остана на саме с детето си, постоянно плача и треперя ... Само вечер се чувствам по-добре ... Обичам детето си, знам го, но в този период дори като го прегърна и нищо не тръпва в мен ... До кога ще продължи това нещо, кога ще има ефект от лечението? Даже ме е срам като пиша това, но имах нужда да изкажа страховете и чувствата си.
Виж целия пост
Следродилна депресия или нещо по-сериозно?
- Публикувана: 24 ян. 2016, 00:21 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2016, 11:00 ч.
# 1
1 фев. 2016, 13:49 ч.
Здравейте,
По-добре е да потърсите помощ, отколкото да седите и да се срамувате сама. Знам, че е много трудно човек първо да признае пред себе си, а след това и да говори за противоречивите емоции, страховете и притесненията си.
Много често паник атаките, както и другите тревожности се появяват, не непосредствено след стресът, който ги провокира, а по късно, когато така да се каже, е „спокоен период“. Нещо такова споделяте и вие.
На лекарственото лечение обикновено му трябват две седмици за да се почувства ефекта от него. Освен това трябва още време за да се прецизират дозите и точния препарат. Струва ми се, че имате доверие на психиатъра си, така че се обръщайте към него при всеки дискомфорт, който възникне във връзка с приема на лекарствата.
Би било добре да започнете и психотерапия, която надявам се ще съкрати времето на страдание и ще помогне да изградите нови модели на реакция спрямо стресовите ситуации в живота ви. Като начало е добре да разберете, че обстоятелствата около раждането на детето – загуба на кръв, страх за собствения ви живот и още, и още.. носи различни, обикновено негативни емоции, за разлика от самото даряване на живот, каквото е раждането. С други думи е добре да разграничите обичта към детето ви от проблемите при появата му, които няма как да ви носят положителни емоции.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
По-добре е да потърсите помощ, отколкото да седите и да се срамувате сама. Знам, че е много трудно човек първо да признае пред себе си, а след това и да говори за противоречивите емоции, страховете и притесненията си.
Много често паник атаките, както и другите тревожности се появяват, не непосредствено след стресът, който ги провокира, а по късно, когато така да се каже, е „спокоен период“. Нещо такова споделяте и вие.
На лекарственото лечение обикновено му трябват две седмици за да се почувства ефекта от него. Освен това трябва още време за да се прецизират дозите и точния препарат. Струва ми се, че имате доверие на психиатъра си, така че се обръщайте към него при всеки дискомфорт, който възникне във връзка с приема на лекарствата.
Би било добре да започнете и психотерапия, която надявам се ще съкрати времето на страдание и ще помогне да изградите нови модели на реакция спрямо стресовите ситуации в живота ви. Като начало е добре да разберете, че обстоятелствата около раждането на детето – загуба на кръв, страх за собствения ви живот и още, и още.. носи различни, обикновено негативни емоции, за разлика от самото даряване на живот, каквото е раждането. С други думи е добре да разграничите обичта към детето ви от проблемите при появата му, които няма как да ви носят положителни емоции.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Препоръчани теми